Американският президент Барак Обама обяви преди по-малко от месец, че до края на годината по всяка вероятност ще бъде отвоюван вторият по големина иракски град Мосул, който групировката "Ислямска държава" превърна в своя крепост след превземането му през 2014-а. В последния ден на април обаче иракското правителство, което е ключов съюзник на Вашингтон в региона и от което се очаква да свърши необходимото за освобождаването на Мосул, бе изправено пред борба за собственото си оцеляване.
Огромна тълпа от недоволни, повечето от които привърженици на влиятелния шиитски духовник Муктада Садр, щурмува парламента в Багдад, след като продължителните протести с искания за реформи бяха игнорирани от правителството. Садр, който от години упражнява мощно влияние върху иракската политика, предизвика надигането с думите, че му е омръзнало да чака корумпираните власти да изпълнят обещанието да изхвърлят подкупните министри и да ги заменят с технократи, и че може да "унищожи" кабинета. Щурмуването на парламента бе предизвикано от неспособността на притискания от противоборства премиер Хайдер ал Абади да постигне сключването на споразумение за реформи.
Случилото се за пореден път доказа провала на опитите режимът на Саддам Хюсеин да бъде заместен с що-годе работеща политическа система. Усилията, продължили 13 години, могат да се резюмират с констатацията, че страната на практика е неуправляема и местните милиции имат по-голяма власт от държавните институции. Ако не се промени това състояние на нещата, е малко вероятно "Ислямска държава" някога да бъде премахната. Дори да бъде отслабена и да загуби територии, групировката винаги ще намира подкрепа сред сунитското население на Ирак, което е сред най-пострадалите от корумпираните и некомпетентни шиитски правителства.
Всъщност между иракските политици и терористите има пряка връзка. Установената след 2003-а система на разпределение на министерствата между партиите е създала в Ирак клептократична политическа класа, която живее комфортно в т.нар. Зелена зона в Багдад – строго охранявания район на държавните учреждения и жилищата на елита, откъснат от мизерията и непрекъснатите атентати, властващи наоколо, и на практика функциониращ като един отделен свят. Междувременно Ирак заема 161-во място по корупция от 168 страни в класацията на "Прозрачност без граници", а падането на цените на петрола, който формира 95% от държавния бюджет, доведе до срив на доходите.
Петте хиляди американски войници в Ирак впрочем са там без санкция на парламента, с всички рискове гневът от корумпираното управление да се пренесе върху тях като основни виновници за сегашната ситуация. Изпратени в страната с мисията да подпомогнат собствените й сили в отвоюването на завзетите от джихадистите територии, сега те могат да се окажат нежелани. Но дори и да успеят да изпълнят задачите си, няма място за самозаблуда – ако не бъдат отстранени причините, довели до възхода на "Ислямска държава", неминуемо в бъдеще ще се появи поредният й заместник. На практика ще се повтори историята с "победата" и изтеглянето на американските сили през 2011-а, завършила с поредното надигане на джихадистите.
Колкото до Мосул, няма планове какво ще се прави с него, след като бъде освободен. Местното население от араби сунити, дори и да не се чувства добре под властта на джихадистите, има всички основания да се бои за съдбата си, когато те бъдат заместени от шиити или кюрди. Няма споразумение нито кой ще управлява града, нито как, а все повече данни говорят, че сред бъдещите му "освободители" вече се разгаря остър конфликт по този въпрос. При положение че вътрешните болести, които разяждат Ирак, ще се пренесат и в освободените територии, то нищо оптимистично не ги очаква в бъдеще.
