Всеки град си има своите символи, с които го свързваме или искаме да посетим. Айфеловата кула в Париж е един от тях.
На днешния ден се навършват 127 г., откакто тя официално е отворена за посетители. Иначе строежът й е приключил на 31 март.
Айфеловата кула (Tour Eiffel) е метална решетъчна кула с височина 324 м, заедно с антените, тя е приблизително колкото 81-етажна сграда. Издигната е в северозападния край на парка "Марсово поле" в Париж, край река Сена. Паркът носи името на низината Марсово поле в Рим, което от своя страна е наречено на римския бог на войната Марс. Преди да бъде превърната в обществен парк местността е използвана за обучение на части на френската армия.
Кулата отдавна се е превърнала в един от най-популярните символи на френската столица и на Франция, а освен това е и една от най-известните конструкции и атракции в цял свят. Не всички французи обаче са посрещнали постройката с овации. През годините са били правени редица петиции за отстраняването й, тъй като според много хора тя е "безполезна" и дори "грозновата".
Построена е от Густав Айфел и неговия екип като входна арка на Световното изложение в Париж през 1889 година. Първоначално е наречена просто "300-метровата кула", но по-късно приема името на Айфел. Кулата е най-високото съоръжение в Париж и най-посещаваният срещу заплащане архитектурен паметник в света.
Айфеловата кула, с първоначална височина от 312 м, остава най-високата конструкция в света от своето построяване до 1930 г., когато се извисява Крайслер Билдинг в Ню Йорк, който я измества от тази позиция.
Кулата има три нива, достъпни за посетители. Изкачването до първите две нива става по стълбище или с асансьор. Стълбището до първото ниво, както и това от първото до второто ниво, има над 300 стъпала. Изкачването по тях показва една чудна гледка към френската столица. До най-високото ниво може да се стигне само с асансьор. На третата платформа има астрономическа и метеорологическа обсерватория.
На долните две нива са разположени и ресторанти. В миналото кулата е използвана за много научни експерименти, днес служи като предавател на радио и телевизионни програми.
Вятърът няма особено влияние на кулата, дори най-силните ветрове я отклоняват най-много на 12 сантиметра. По-голямо влияние има Слънцето, от нагряването металът се разширява и може да има отклонение до 18 сантиметра. През зимата Айфеловата кула се свива. Измервания сочат, че тя губи между 4 и 8 сантиметра, когато температурите са минусови.
Понастоящем Айфеловата кула е собственост на кметството в Париж, което е поверило експлоатацията й на "Ново дружество за експлоатация на Айфеловата кула", което е със смесено участие. Кулата е подсилвана на най-наложителните места, олекотена е с 1340 тона, натрупани през годините, а витото стълбище на третия етаж е заменено с такова на прави отсечки. Изискванията за сигурност са доуточнени и осъвременени.
В края на 20-те и началото на 30-те години на XX в. кулата е била като билборд – три от страните ѝ са били брандирани с реклами на автомобилите "Ситроен".
Днес всяка вечер, на всеки час, по Айфеловата кула блещукат хиляди малки лампички, като светлинното шоу трае по 5 минути.
