Бежанският проблем вместо да се разрешава, все повече се заплита. И ако досега сме били някакъв оазис на спокойствието, вече идат тежки дни и за нас. Повод за безпокойство е променящата се ситуация около сделката между ЕС и Турция за бежанците. Премиерът на южната ни съседка Ахмет Давутоглу, който подписа споразумението, се оттегли от поста си, след като разногласията му с президента Реджеп Ердоган се задълбочиха. А самият Ердоган опъва нервите на Брюксел с твърдата си политика и със заплахата да забрави за сделката, ако ЕС не се съобрази с исканията на Турция.
Както е известно, Еврокомисията вече предложи на Европейския парламент и на Европейския съвет да премахнат визите за гражданите на Турция. Това се случи, въпреки че Анкара все още не е изпълнила пет от 72-те точки, в които бяха формулирани условията на ЕС. Едно от тях е да се промени антитерористичното законодателство в южната ни съседка. По този въпрос Ердоган се запъна и обяви, че няма да променя законодателството срещу тероризма. Той обвини ЕС, че докато страната му е подложена на кървави атаки, терористите необезпокоявани разпъват палатките си до сградата на Европарламента.
В този контекст близкият до германското правителство таблоид Bild тиражира информация, че ЕС обмисля да даде на Гърция милиардите, които обеща на Турция, за да се справи с мигрантската криза. Това ще се случи, ако сделката между Анкара и Брюксел за бежанците се провали.
Разбира се, Еврокомисията увери, че продължава да работи с турските власти. Любопитно е обаче докога. Изглежда, съвместната работа на ЕС и Турция скоро ще бъде преустановена, тъй като в сряда (11 май) стана известно, че Европейският парламент спира обсъжданията по предоставянето на безвизов режим на Турция. Причината за това са именно неизпълнените условия в споразумението от страна на югоизточната ни съседка. Този въпрос ще бъде наново отворен, когато всичките 72 условия бъдат изпълнени, е заявил председателят на ЕП Мартин Шулц. Според него Турция засега не е изпълнила пет от всичките изисквания, поставени й от ЕС. В отговор турският министър по европейските въпроси Волкан Бозкир обяви, че е невъзможно Турция да приеме промени в антитерористичното си законодателство, тъй като то вече отговаряло на стандартите на ЕС. "Приемането на промени в антитерористичното законодателство не е елемент от заплануваното визово споразумение с Европа", е позицията на Бозкир. Ако Ердоган продължи да се инати за антитерористичния закон, ЕС едва ли ще продължи да плаща траншовете от общо 6 млрд. евро помощ за Турция до 2018 година. И Ердоган все пак ще пусне бежанците, които ще утъпчат общата ни граница.
Подобно развитие прогнозира и американската частна разузнавателно-аналитична компания "Стратфор". Експертите й допускат, че дори ако продължи изпълнението на сделката между ЕС и Турция, мигрантите ще потърсят нови канали за преминаваме на запад – през Италия или на север през България и Румъния. Причината за това е затварянето на македонската граница с Гърция.
Анализаторите отчитат, че България ще бъде по-уязвима на бежанския натиск поради етническата и религиозна чувствителност, голямото турско малцинство у нас и по-малкото общо население на страната ни. Кризата ще ни отдалечи от мечтата да ни приемат в Шенген заради бума на национализма и антишенгенските настроения в Европа. Страните членки на ЕС ще продължат да затварят границите си, оградите ще стават все повече и ще видим Шенген през крив макарон, прогнозират от "Стратфор".
Естествено, на фона на бежанския проблем меракът ни за Шенген ще прегори. Други ще бъдат грижите ни. Ако сделката между ЕС и Турция се разсъхне, очевидно ще се обезсмисли и подписаният от МВР шефа Румяна Бъчварова и от колегата й Ефкан Ала в началото на май протокол за прилагане на споразумението между ЕС и Турция за реадмисия. В такъв случай идеята за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица няма да се осъществи и ситуацията с бежанците ще се върне в начално положение, ще стане дори и по-зле.
И тогава Бъчварова ще трябва да изпълни казаното по време на парламентарен контрол през есента на миналата година: не два, а цели шест допълнителни центъра за регистрация на мигранти ще се разкрият у нас, само и само да избегнем ситуация като тази в Македония. Защото остане ли затворен т.нар. Балкански път на бежанците, който започва от Турция, преминава през Гърция, Македония, Сърбия, Унгария, Австрия и стига до Германия, дори и да им изглежда по-далеч, мигрантите все пак ще тръгнат и през милата ни родина.
Управляващите у нас са доволни, че успяват да се справят с бежанския проблем. Самите бежанци досега бягаха като дявол от тамян от българските земи. Заветната им мечта да се озоват в германския социален рай обаче хич не прилича на нашия мерак да шетаме из Шенгеня, озаптяван от строгото законодателството на ЕС и свободната зона. Както водата пробива през скалата, така ще пробият и те по пътя към мечтите си. А ние ще се видим в чудо границата ли да пазим, или да строим общежития за онези бежанци, които ЕС ще ни върне по силата на законите си.
Ще търсим спасение в регионалното сътрудничество
По ирония на съдбата, докато мечтата ни за Шенген се отдалечава, ние продължаваме да изпълняваме "План за действие за изпълнение на неотложни мерки във връзка с присъединяването на България към Шенгенското пространство". Той обаче ще ни помогне да компенсираме някак бежанския натиск. Както е известно, на ГКПП Капитан Андреево вече активно се изгражда Тристранният контактен център между България, Гърция и Турция, финансиран от средства в рамките на плана. Целта е чрез него да се осигури по-ефективно и тясно сътрудничество и обмен на информация в реално време в областта на миграцията, организираната престъпност и тероризма. В началото на май вътрешният министър Румяна Бъчварова се отби да нагледа строежа на път за Анкара, където подписа протокола за реадмисията. А на 4 май кабинетът одобри харча на 3 млн. лв., които се предоставят от републиканския бюджет на МВР и на областната администрация на Хасково за довършване строежа центъра на ГКПП "Капитан Андреево". Средствата са и за доставка на прибори и консумативи за тях за откриване, локализиране и идентифициране на взривни материали и експлозиви, на системи за откриване на укрити лица в транспортни средства, на плавателни средства за осъществяване на граничен контрол по речните граници, за рециклиране и възстановяване на батерии за ръчни термовизионни камери и други. Според договора за изграждане тристранният център трябва да струва 374 118 лева. Областната администрация Хасково е платила през 2015 г. 131 498 лева.
Бежански лагери под охрана
Идеята за изграждане на лагери от затворен тип за бежанци с неустановен статут, изглежда, ще набира все повече почитатели, въпреки че през 2014 г. ЕК се обяви против. Тогавашният вътрешен министър Цветлин Йовчев обяви, че там трябва да се настаняват мигранти, за които няма достатъчно информация дали не представляват заплаха за националната сигурност. В последния месец идеята беше възродена и може би ще продължи да се обсъжда. Особено след инцидента тази седмица в района на центъра за настаняване на бежанци в столичния квартал "Овча купел", при който стана масово сбиване между 30-ина мигранти, основно от Афганистан. МВР прати полиция и жандармерия, за да тушира напрежението.
Един затворен лагер би свършил добра работа, приемайки бежанците с неизяснена самоличност, както и онези, на които им предстои екстрадиция. Подписаното между ЕС и Турция споразумение предвижда на всеки бежанец, върнат от Европа в Турция, ЕС – съответно и България – да приема по един сирийски мигрант, регистриран в турските лагери. За тази процедура ще е необходим център за временното им настаняване, който трябва да бъде ефективно контролиран и охраняван. Сега всички центрове – като този в "Овча купел", са отворени и всеки бежанец може да го напусне, когато си иска.
