Съдебната ни система май пак ще преживее ситуацията "Двама се карат – трети печели". На това прилича провалът на първия опит за избор на нов директор на Националния институт на правосъдието (НИП). Никой от двамата кандидати – досегашният му шеф Драгомир Йорданов и адвокатът Антон Станков, не успя да събере необходимите 2/3 гласове в седемчленния управителен съвет на института. Което означава, че ще има нова конкурсна процедура. Публичният дебат обаче извади на показ обичайни схеми, опорочаващи както управлението на съдебната власт, така и обучението на кадрите й.
Йорданов, който е началник в НИП от края на миналото хилядолетие, беше подкрепен от председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, от министъра на правосъдието Екатерина Захариева и от декана на юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" проф. Сашо Пенов. Станков пък получи гласовете на председателя на Върховния административен съд Георги Колев, на главния прокурор Сотир Цацаров и на двамата представители на Висшия съдебен съвет в ръководния орган на НИП Светла Петкова и Мария Кузманова. Но както двамата кандидати, които бяха и правосъдни министри (Станков – в кабинета "Сакскобургготски", Йорданов – в служебния кабинет на Марин Райков), така и подкрепилите ги лагери търпят критики, които биха били коректив в следващия конкурс за поста.
Подкрепата, която Цацаров, Колев и членовете на ВСС дадоха за Станков, беше свързана незабавно с медийните му изяви, в които одобри тезата им, че мониторинговите доклади на Европейската комисия за България са писани по доноси и вредят на реформата в правосъдието. Станков се афишира преди няколко години и като масон, определяйки масонството като "знак за зряла демокрация". Във връзка с признанието си отпреди дни, че като съдия са му били предлагани 20 000 марки подкуп, пък Станков избягна да отговори на въпроса дали е уведомил компетентните органи. Заяви, че решил делото по закон и по вътрешно убеждение и че не е един от богатите хора в системата.
В концепцията си за НИП Станков застъпва и тезата, че не трябвало да се бърза с налагането на дисциплинарни наказания на магистратите, които не си пишат в срок делата, или когато горната инстанция връща или отнема актовете им. Първо, трябвало да се правят опити да им се помогне, защото в тях е инвестирано. На практика това означава некадърните и мързеливите да бъдат награждавани с почивка в НИП, а работещите да поемат делата им. В добавка Станков предлага да се наблегне на обучението в социална пригодност и професионална етика, тъй като с навлизането си в работата магистратите ги хващала болестта "съдийско високомерие".
Драгомир Йорданов пък изобщо не предложи промени в концепцията си, която си е просто един хвалебствен отчет за свършеното от НИП под негово ръководство. За сметка на това Йорданов се беше снабдил с куп заявления в негова подкрепа от неправителствени организации в страната и в чужбина. Това е обяснимо, като се погледне неспирният поток от пари, които се изливат в НИП по различни програми – те формират 40% от бюджета му. В разпределянето на тези средства участват избрани представители на т. нар. правни НПО-та, свързани със задкулисни връзки с властта.
Йорданов не можа да даде отговор на въпроса за критериите, по които се подбират преподавателите в института. В последните години все по-натрапчиво се налага практиката обучението и съставянето на помагалата да се провеждат от магистрати с малък стаж в долните инстанции, но им се изплащат тлъсти хонорари. Недоволство има и срещу подбора за обучението в чужбина, а Йорданов чийто съдийски стаж е едва пет години, се изживява като пръв международник в контактите и командировките. Единственият пункт, по който двамата кандидати изразиха противоположни мнения, е по въпроса трябва ли да се ангажира НИП с оценка за въздействие на законодателството. Йорданов е убеден, че институтът няма капацитет да се занимава с това, тъй като подобна дейност ще го отклони от основните му задачи. Станков настоя обаче, че институтът трябва да засили аналитичната си дейност и да оценява законодателството със съдействието на програмния си съвет.
Че изборът (или липсата на такъв) вероятно е бил предрешен, пролича от позицията на главния прокурор Сотир Цацаров. Той заяви, че е привърженик на друг тип обучение, за който обаче и двамата кандидати може би носели отговорност "в предишни техни качества – единият като министър на правосъдието, а другият – като част от центъра за обучение на магистрати". Оказа се, че Цацаров си е харесал обучението тип "кампус", където младите магистрати придобивали съзнанието за общност и създавали множество контакти. Този модел изисквал повече разходи, но създавал институционалност и усещане за професионална общност. Примерът, който посочи Цацаров, е турската Академия за правосъдие.
Главният прокурор настоя и за модел на обучение с практическа насоченост, тъй като "не сме теоретици". Според него сега магистратите идват на обучение в НИП, защото то им гарантира командировка и отдалечаване от всекидневната работа. Обучение обаче не отговаряло на изискванията на практиката. Освен това средствата от чужбина определяли темите, нуждите от лектори, организациите, качеството на преподавателския екип и на самото обучение. Календарът повтарял едни и същи теми и обучения с все по-изтъкнала връзка с практиката. Цацаров беше категоричен, че преподаватели трябва да бъдат най-авторитетните съдии от върховните съдилища. "Всичко друго е игра на съдии наставници за сметка на бюджетни разходи", отсече главният прокурор.
"Изборът означава или продължаване на досегашния път на развитие, или нещо ново. Новото го виждам в промяна. Първото е практическата ориентираност. И промяна в начина, по който се изразходва бюджетът на НИП. Обучението в този институт е на високо ниво, но не е на нивото, на което е нужно за съдиите и прокурорите. Това е правосъдна академия. Тук трябва да преподават най-авторитетните имена от практиката. Представянето на Антон Станков бе на по-ниско ниво от това на Драгомир Йорданов – отдавам го на притеснение. В написаното от него обаче виждам две червени нишки – практическата ориентираност и бюджет. Затова ще подкрепя Станков", заключи главният прокурор.
