Откровени недомислици има в предложените от правосъдното министерство промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Те ще забъркат повече каши, отколкото ще оправят. Съчетаването на проекта, останал от времето на Христо Иванов, с новите предложения, предизвикани от промените в конституцията, е направено очевидно набързо и без особено ясна мисъл. На всичко отгоре този проект в момента се обсъжда и в така наречения "съвет по законодателството" на правосъдния министър и там "ад хок" се правят още нови и нови предложения за промени. И така бъркотията се усилва допълнително.
Първото е, че с проектозакона откровено се "дописва" конституцията, като се възлага ново правомощие на Инспектората към ВСС (ИВСС): да глобява "сгафили" магистрати. Министерството предлага да се налага до 3000 лв. глоба за магистрати, които не са подали имуществените си декларации в срок или са декларирали неверни обстоятелства. Глоби ще има и за банки, за търговски дружества и дори за длъжностни лица, отказали поискана при проверки информация. Инспектор от ИВСС ще съставя актовете за нарушения, а наказателните постановления ще издава главният инспектор.
Правомощие на административнонаказващ орган обаче въобще не е предвидено за инспектората. Или поне не в конституцията, където са изредени правомощията му. Всъщност, на него основният закон му е дал право да прави само "вътрешни" проверки – за организацията на дейността в съдилищата, за почтеност, за конфликт на интереси и други неща от този род. Но нищо повече.
Има и други проблемни предложения. Някои от тях са принципни – например видим е дисбалансът между правомощията на административните ръководители и на общите събрания на магистратите. Той вече предизвика реакция сред съдиите.
Или пък друга промяна, която на някого може да се стори дребна, но всъщност не е – в предпоставките, при които ще се прекратяват предсрочно правомощията на главния инспектор и инспекторите в ИВСС. В момента те могат да бъдат незабавно уволнени, ако бъдат осъдени за извършено престъпление – каквото и да е то: умишлено, непредпазливо, от общ или от частен характер. Същото впрочем е условието за членовете на Висшия съдебен съвет – така е заложено в конституцията, те не трябва да бъдат осъждани въобще. Неясно защо обаче проектът въвежда привилегирован режим за инспекторите и за главния инспектор – те ще бъдат предсрочно освобождавани само ако са осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер. На практика това означава, че ако един член на ВСС сгази дете на пътя, ще бъде уволнен. Но ако го направи инспектор – ще си запази поста. Ако член на ВСС оклевети колега (престъплението е от частен характер) и бъде осъден за това – ще бъде принуден да напусне кадровия орган на системата. Но нищо такова няма да се случи с един инспектор.
Юристите приемат нееднозначно и широко рекламираното "дисциплиниране" на предварителните проверки, които прави прокуратурата. Предлага се те да продължават максимум до три месеца. Проблемът обаче идва оттам, че международните разследвания за данъчни измами, за контрабанда на дрога или за трафик на хора например изискват много повече време. За събиране на данни и за проверки в чужбина се чака с месеци, а понякога и с години, защото никъде в света чиновниците не са особено бързи. А ако не се съберат достатъчно данни за извършеното престъпление предварително и то се образува "на голо" – до оправдателните присъди и делата за обезщетения срещу държавата впоследствие остава само една крачка.
Буквално със смях се приема и друго предложение, с което явно се прави твърде несръчен опит да бъдат спрени бягствата на престъпници през границата: идеята е осъдителните решения и присъди, с които се налагат ефективни наказания, да не се публикуват на сайтовете на съдилищата. Поне не и докато не са влезли в сила и докато в съда не се получи уведомление от прокуратурата, че присъдата е приведена в изпълнение. Нововъведението обаче не променя един факт: тази информация би трябвало незабавно да стига до адвокатите. И те нямат никакво задължение да я пазят в тайна от клиентите си. Така че провалът на тази идея е гарантиран.
Дори не ни се иска да задълбаваме отново в темата за видимото безхаберие, с което са разписани правилата за проверките, които занапред инспекторатът ще прави на магистратите – това вече го коментирахме в предишния брой на "Параграф 22". Но няма как да не отбележим, че списъкът с "проблемните" зони в закона е прекалено дълъг – толкова, че да убие и най-добрите попадения в него, които също са факт.
В момента проектът се обсъжда в така наречения Съвет по законодателството на правосъдния министър. Там има шанс някои от най-спорните норми да бъдат "огладени", преди проектът да бъде пратен в Министерския съвет. Но какво ще излезе накрая от пленарната зала, един Господ знае.