ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

ЧСИ срещу терора над бащите

Частни съдебни изпълнителиЛео НетенГеорги ДичевЕрик Винкен

Камарата на частните съдебни изпълнители (ЧСИ) възропта срещу систематичния съдебен терор върху бащите. Ръководството на камарата представи на пресконференция идеите си за законови промени, сред които изпъкна темата за бруталното нарушаване на родителски права. Става въпрос за безнаказаното им погазване при наличие на съдебни решения, с които правата върху децата се предоставят на единия родител (почти винаги – на майката) и е определен режим на родителски контакти.

 Мотивите на камарата са, че делата за предаване на деца са изключително тежки, а законът не позволява на съдебните изпълнители да действат ефективно. Режимът за срещи с родителя, на когото съдът не е предоставил права, най-често е това да става в събота или в неделя, но се измислят всевъзможни поводи децата да не бъдат предадени. При образувано изпълнително дело на нарушителя се изпраща покана за доброволно изпълнение с предупреждение, че ако децата не бъдат предадени доброволно, следва да бъдат взети със съдействието на полицията.

Режимът обаче е неефективен, тъй като след връчването на поканата е предвиден тридневен срок, в който нарушителят да посочи готов ли е да предаде детето в определеното място и време, какви пречки за своевременното изпълнение на задължението за предаване съществуват и в кое място и време е готов да предаде детето. До изтичането на този срок обаче двата дни за контакти с другия родител изтичат, след което вече не съществува правно основание за предаване на децата.

Новият ГПК предвижда специална процедура за предаване на дете, при която може да бъде налагана глоба до 400 лв. в полза на взискателя, ако родителят нарушител не отговори на съдебния изпълнител. Ако обаче отговори, няма специална разпоредба, по която да бъде глобен за нарушението. Не е ясно и колко от съдебните изпълнители прилагат общия режим за налагане на глоби за неизпълнение на техни разпореждания, предвиждащ санкция в полза на държавата до 300 лв. за първо и до 1200 лв. за повторно нарушение. За да бъде наложена обаче тя, съдебният изпълнител трябва да е дал предварително разпореждане за предаване на детето за всеки отделен случай. А той нито е длъжен да го прави, нито взискателят знае кога ще му бъде отказано предаването на детето. В повечето случаи това става с есемес в последния момент преди почивните дни или въобще без никакво обяснение.

Предложението на камарата на ЧСИ е да се промени ГПК и да се налагат глоби за всяко неизпълнение. А НАП да възложи събирането на тези глоби на същия съдебен изпълнител в рамките на вече образуваното производство. Така според камарата чувството на безнаказаност ще изчезне и родителят ще знае, че при всяко неизпълнение на задължението да предаде детето на другия родител той ще бъде санкциониран.

В случая камарата може да бъде упрекната, че се опитва да осигури ново перо за доходи на ЧСИ-тата, изземвайки от НАП събирането на публични вземания. Но ако това ще доведе до защита на  правата на децата и на бащите им, комерсиалните подбуди може да бъдат преглътнати. Както и другото предложение на камарата – с промяна в Семейния кодекс да бъде уредено бързо производство за промяна на родителските права, когато се нарушава режимът за родителски контакти.

От години съдебната практика по брачни дела предизвиква публични протести на бащите. Противоречива, противозаконна и погазваща конституционните принципи, тя доведе до образуване на две важни тълкувателни дела във Върховния касационен съд. По тях трябва да бъдат дадени отговори на три въпроса. С кой изпълнителен способ трябва да се провежда принудителното изпълнение на определения от съда режим на лични отношения между родител и дете? При какви ограничения с оглед интересите на детето съдът следва да разреши пътуването му в чужбина без съгласието на единия родител? Изключва ли новият Семеен кодекс възможността родителските права да бъдат предоставени съвместно на двамата родители?

Възможността за споделено родителство е основно искане на сдруженията на бащите и е въведена отдавна в почти всички развити страни. У нас пък брачните съдии, от които 99% са жени, пък отсъждат твърде фриволно въз основа на едно абсолютно противозаконно и противоконституционно тълкувателно постановление на тогавашния Върховен съд. В него има и добри постановки, но съдът кой знае защо изпълнява само лошите. С тях гласуваната от законодателната власт правна уредба е напълно заобиколена, защото ползва произволни и грубо дискриминационни критерии за пригодността на мъжете и жените да отглеждат децата си. В изпълнение на това безконтролно постановление децата биват отнемани насилствено от бащите им без оглед на интереса на децата и на доказателствата по делото. Това става и с прилагане на комбинирани методи като злоупотреби със Закона за защита от домашното насилие – примерно на основание на текстовете му се изважда предварително ограничителна заповед, която предрешава спора за родителските права.

Беше премахнат тихомълком и касационният контрол по редица групи дела, сред които и брачните. Това стана с промяна в ГПК от лятото на миналата година, на която никой не успя да реагира. Броени дни след като беше гласувана на второ четене в парламента, група депутати внесоха "обратен" законопроект, с който да бъде върнат режимът за триинстанционно разглеждане на брачни дела поради изключителната им значимост за защита на интереса на децата. Неправителствени организации пък поискаха от президента Росен Плевнелиев да наложи вето върху гласуваните вече промени. Законопроектът обаче така и не беше подложен на разглеждане, а Плевнелиев не реагира на призива. 

За ширещото се беззаконие във връзка с родителските права "почетна" роля има и прокуратурата. Държавното обвинение налага пълен отказ от правораздаване в тази насока, независимо че неизпълнението или осуетяването на изпълнението от родител или сродник на съдебно решение относно упражняване на родителски права или лични контакти с дете е уредено като престъпление от общ характер. Предвидената санкция е пробация или глоба от 100 до 300 лв., а в особено тежки случаи – лишаване от свобода до 6 месеца или глоба до 3000 лева. Деецът не се наказва, ако след предупреждение от надлежен орган на властта изпълни решението или отстрани пречките за изпълнението му, но тази насърчителна разпоредба не се прилага повторно. Прокурорите правят обаче точно обратното – отказват поголовно да образуват разследване, независимо от броя на престъпните действия, насърчавайки безнаказаността и рецидивизма. Избирателното прилагане на наказателните състави от прокурорите, което само по себе си е престъпление, бива мотивирано с шаблонни безумия като "малозначителност" на престъплението и съвети да се търси защита с ново гражданско дело.   
 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че ротацията във властта трябва да се случи на всяка цена?

Подкаст