Прогнозите са, че хората ще усетят мащабен недостиг на храни още през 2050-а, когато населението на Земята ще нарасне до 9.6 млрд. и няма да може да се изхранва. Ето защо не е за чудене, че учените от цял свят вече работят върху създаването на храните на бъдещето.
Британецът Дейвид Харт от Института за изследване на храните в Норич започва да работи върху своята хранителна дъвка през 2010-а. Той влага в нея микрокапсули с вкуса на един или друг продукт, които се пукат при контакт със слюнката. По-меките капсули с вкус на различни супи се "разкриват" в началото, докато по-твърдите – с вкуса на основните блюда и десерти, по-късно и при по-интензивно дъвчене. Харт успява да разработи и технология, предпазваща вкусовете от смесване.
Инженерът по биомедицина и професор в Харвардския университета Дейвид Едуардс пък предлага храната да се вдишва. През 2011-а той представя апарата Le Whaf, който може да приготви "мъгла", годна за ядене. Специална течна субстанция с вкус на доматена супа или шоколадова торта се поставя в стъклен съд, където под въздействието на ултразвук се превръща във фин газ. Устройството може да превръща в пара и алкохола. За вдишването на продукта и за усещането на вкуса му в устата Едуардс е предвидил специална стъклена тръба.
Дефицитът на питейна вода е един от глобалните проблеми на ХХІ век. Но най-богатият човек в света – Бил Гейтс, има свой вариант за неговото решаване. Милиардерът е инвестирал средства в проекта Omni Processor за преработване на фекалии във вода, годна за пиене. Пилотната версия започва да действа през 2015-а в сенегалския град Дакар. Апаратурата, преработваща екскрементите във вода и електричество, е разработена от компанията Janicki Bioenergy, а изборът на мястото не е случаен. Дакар е с население от 3.4 млн. души, 30 на сто от които нямат достъп до канализация.
Фондът на Бил и Мелиса Гейтс инвестира и в разработване на яйца от растителен произход. Освен съпрузите в начинанието, осъществено от химиците на компанията Hampton Greek Foods, участва със средства и Питър Тил, съосновател на онлайн платежната система PayPal. За получаването на веганските яйца, представляващи прах, са използвани 12 растения, сред които грах и сорго. Полуфабрикатът се продава в САЩ от 2013-а под името Beyond Eggs. Яйцата с растителен произход не съдържат антибиотици, холестерин и вредни микроорганизми. Бил Гейтс отбелязва тяхната екологичност и етичността на производството им "без кокошки".
Според експертите в бъдеще цената на продуктите от животински произход ще нараства значително. По думите на Джош Тетрик, основател на компанията Hampton Greek Foods, освен всичко друго аналозите на популярни продукти, получени от растителни компоненти, ще помогнат и за преодоляването на глада в страните от третия свят.
По данни на ООН, публикувани през 2013-а, популацията на медузите в света е достигнала критични размери. Те са заплаха за корабите, запушват пречиствателните станции и изяждат конкурентите си в хранителната верига. Медузите отдавна се използват за храна в азиатските държави, където ги наричат "кристално месо". Световната организация съветва и останалите да се възползват от този опит: "Като не можете да се борите с тях – яжте ги." Това ще помогне за намаляването на популацията им и ще осигури допълнителна храна на човечеството в бъдеще. Още повече че медузите съдържат полезен комплекс от витамини и минерали, източник са на протеин и в същото време са нискокалорични.
През 30-те години на ХХ в. Уинстън Чърчил заявява: "След 50 години няма да отглеждаме цяло пиле, за да изядем само гърдите и крилата му, а ще отглеждаме тези части отделно в подходяща среда." Бившият британски премиер-министър бърка само с няколко десетилетия. Първото парче говеждо месо с тегло 140 г, получено в лаборатория от стволови клетки, бе представено през 2013-а. "Месото ин витро" е синтезирано от екипа на професор Марк Пост от университета в Маастрихт, а главен инвеститор е съоснователят на Google Сергей Брин. Той влага в разработката на изкуственото месо 300 хил. долара. Първоначално късчето говеждо е дегустирано от неколцина доброволци, които остават недоволни от вкуса му. През следващите няколко години се работи за подобряване на качеството му и намаляването на цената и през 2015-а себестойността на един килограм достигна 80 долара. Месото ин витро" може да се появи по щандовете на магазините след пет-десет години, смята проф. Пост. Той е сигурен, че все повече хора ще започнат да го предпочитат от етични съображения.
