Концесията на летището – с много въпросителни

Летище София

Концесията на софийското летище – водещия ни международен аеропорт, обслужващ над 3 млн. пътници годишно, ще е една от най-големите в историята на страната. По думите на министъра на транспорта Ивайло Московски се очаква нетният ефект за държавата от целия период на публично-частното партньорство да е около 1.2 млрд. лева. Както и че това ще спомогне за достигане на заложените международни стандарти и категории, трансфер на управленско ноу-хау, генериране на трафик и развитие на търговските дейности в региона. Повече

информация за самата процедура не бе дадена

с мотива, че сегашният закон за концесиите изисква документите да бъдат публикувани едновременно в официалния вестник на Европейската комисия и на национално ниво. Това ще стане до седем-осем дни и тогава ще се види какви точно ще са изискванията към бъдещия оператор, каква част от възнаграждението ще се използва за оздравяването на БДЖ, годишната такса, внасяна в бюджета, изискванията за инвестиции и т.н.

Според източници на "БАНКЕРЪ" минимумът, който правителството ще иска да предложи всеки от кандидатите, е 550 млн. лева. Колкото повече даде потенциалният претендент, толкова по-добре за него. Размерът на еднократното и годишното концесионно плащане ще формира 51% от крайната оценка, но те ще дойдат почти изцяло от авансовото плащане. Инвестиционната програма и концепцията за развитието ще осигурят по 20%, а останалите 9 на сто ще се формират от предложените мерки за сигурност. Гаранцията за участие в процедурата пък ще е 500 хил. лева.    

Въпросите около тази концесия са твърде много. Първият и най-важен от тях е

защо държавата се разделя със стратегически актив

имащ отношение към националната й сигурност? Отговорът като че ли е ясен. През последните години летището се превърна преди всичко в дойна крава, от която всеки гледаше да издои колкото може повече пари чрез обществените поръчки – за строителство, ремонти, почистващи препарати, снегорини, извозване на сняг, скъпа охранителна техника и за какво ли още не. Тези неща се случваха и продължават да се случват с мълчаливото съгласие на министъра Московски и редица отговорни институции и неслучайно финансовите му резултати се сринаха до мизерните 5 млн. лв. на година. 

Абсурдното в цялата ситуация е, че преди да се стигне до откровеното източване, голяма част от материалната база бе обновена и бъдещият концесионер сега ще трябва само да позатегне кранчетата, за да постигне без особени усилия поне четири пъти по-добри приходи.  За познавачите въпросът

дали ще излязат сметките на кандидатите

при положение че държавната компания от години е със скромна печалба, изобщо не стои на дневен ред. Софийският аеропорт може да донесе минимум 10% годишна рентабилност на бъдещия си стопанин. Така за десет, максимум 15 години, исканите от кабинета 550 млн. лв. накуп ще бъдат изплатени, а всичко останало след това ще е чиста печалба. 

Другият спорен момент е, че се предвижда тези пари да бъдат "изсипани" в черната дупка, наречена Български държавни железници. Оттук идва и този зор да се лапнат колкото се може повече средства сега, за да се закърпи временно положението и да не се възбуждат излишно железничарските синдикати. Премиерът Бойко Борисов дори вече успя да "задели" 200 млн. лв. и за нови локомотиви и влакове. А какво ще получаваме през следващите 35 години за летището никой от управниците не го интересува. 

Дори и да оставим настрани икономическата обоснованост на подобен ход, от Брюксел все още не са потвърдили, че той няма да бъде приет като държавна помощ. Според Московски на 90% е сигурно, че ще получим одобрение за прехвърлянето на парите към БДЖ, но какво ще стане, ако Европейската комисия прецени друго? Ще бъдат ли променени правилата на концесията и за какво ще се използва получената сума? Като пречка за бъдещите инвеститори се очертават и твърде скъсените срокове за подобна мащабна концесия. Говори се, че кандидатите ще имат едва 15 дни за закупуване на документация и три месеца за подаването на предложения. Индиректно това бе потвърдено от транспортния министър със заявлението, че ще очаква офертите до края на септември 2016-а. Обикновено отделеното време за такива процедури е двойно повече – поне месец за закупуване на документите и шест месеца за подаването им. За да могат претендентите да се запознаят в детайли с финансовото и икономическото състояние на "Летище София" ЕАД, да оценят и сравнят редица показатели при изготвянето на своите предложения.

Впрочем, управляващите определено имат основания да бързат. Ако до края на годината не бъде избран концесионер и нещата се проточат и през 2017-а, ще трябва и в следващия държавен бюджет да се разпише, че приходите от концесията на аеропорта няма да отидат в Сребърния фонд, а по сметките на БДЖ. Тема, която определено ще предизвика нови политически дебати в парламента. Не бива да пренебрегваме и нестабилността на управляващата коалиция и все по-честите приказки за предсрочни избори.

Кой ще спечели летището?

При всички положения е необходимо властта да подходи много внимателно при избора си, за да не се окаже, че вместо да развие обекта като транспортен хъб на Балканите, бъдещият концесионер ще го превърне във второстепенен придатък на основния си бизнес. Според Московски повечето от операторите на големите европейски аерогари като Мюнхен, Франкфурт, Цюрих, Лион, Дъблин, както и инвестиционният фонд, който стои зад летище "Хийтроу", са афиширали, че ще участват в процедурата. Същото се отнася и за катарски и турски фирми. Но конкретно включването на комшийските фирми, по мнението на някои наши специалисти, е притеснително. "БАНКЕРЪ" вече писа за интереса на турския летищен оператор TАV. Неговата история започва от 1997-а, когато обединението между Tepe group и Akfen groups печели търга за международното летище "Ататюрк" в Истанбул и създава TAV Airports Holding. В момента освен аеропорта край Босфора холдингът стопанисва и тези в Анкара, Измир, Газипаша, а през последното тримесечие на годината ще поеме и терминала за вътрешни полети на летището Милас – Бодрум.  TAV вече има много сериозно присъствие и на Балканите с македонските летища в Скопие и Охрид, както и с международния аеропорт в столицата на Хърватия – Загреб. За нас обаче е далеч по-важно доколко подобна компания ще желае да развива обект, който е директен конкурент на другите, стопанисвани от нея? Днес Турция прави всичко възможно да се превърне в основен разпределителен център на трафика от Азия към Западна Европа и САЩ и обратно. Едва ли в тази картинка ще има много голямо място за българското летище. 

Тези съображения важат до голяма степен и за другия очакван кандидат от Турция – холдинга LIMAK. Той спечели наддаването за строителството на третото международно летище в Истанбул с цена от 26.142 млрд. евро и 25-годишна експлоатация след това. LIMAК държи и летището в столицата на Косово – Прищина. 

Изглежда, най-добрият вариант е да се търси инвеститор от Западна Европа или от Америка, който ще има стимул да превърне аеропорта в София в разпределителен център за авиотрафика на Балканите.

 

 

Радан Кънев, лидер на ДСБ

"За разлика от София, където за предстоящото отдаване на концесия на "Летище София" не се знае почти нищо, цял Лондон знае, че има предварително обявен победител и това е "Фрапорт". По тази причина други инвеститори изобщо не се занимават с тази сделка, защото тя е изключително предрешена. Това е мнението на инвестиционната общност за нея.  Идеята да се направи дългосрочна концесия за "Летище София", като половината от парите бъдат получени още в началото, е изключително лоша. Нормалното е да се направи система, при която с развитието на летището (на неговия трафик и обороти) приходите на държавата да нарастват.

Правим една корупционна сделка с предварително предначертан победител, като по този начин всъщност проиграваме шанса на държавата да има едно добре и дългосрочно развиващо се летище. А изливането на 600 млн. лв. в БДЖ, където те ще потънат за около две седмици, е не само тежка грешка, но и незаконно към момента."

 

Жельо Бойчев, говорител на парламентарната група на БСП

"Намерението на управляващите да отдадат на концесия летището е поредният грабеж на правителството на Борисов. Няма как да приемем отдаването на концесия на една печеливша дейност. Това правителство е изчерпало своето доверие и кредит пред българското общество, иска не само да загроби държавата с дългове, а то иска да продаде и разпродаде малкото останали държавни активи и взимайки тези пари, да изхарчи и тях с миловидния претекст, че те ще бъдат използвани за БДЖ. Заявяваме категорично, БСП ще направи всичко възможно тази процедура и това намерение на господин Борисов да не бъде осъществено. "Летище София" трябва да остане държавно и да бъде сменен мениджърският му екип."

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст