Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) вече е "на печалба", ако се вярва на последното й съобщение за спечелени дела. По два от предявените от нея искове има окончателни съдебни решения за конфискуване на активи на стойност близо 800 000 лева. Общата стойност на отнетото в полза на държавата имущество от началото на тази година възлиза на 6 825 325 лева. Тази сума превишава с повече от милион бюджета на КОНПИ за тази година. Но не е ясно дали и каква част от нея ще бъде реално събрана.
Последните две спечелени дела са водени по стария Закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, тъй като исковете са предявени, докато още е бил в действие. По едното от тях Кюстендилският окръжен съд отнема имущество на Стоян Гецев на обща стойност 462 060 лв., което включва две къщи и три ниви на територията на общините Петрич, Невестино и Кюстендил, левовата равностойност на дружествени дялове и суми от продажбата на имущество. Гецев е познат в криминалните среди с прякора „Кравата“, има присъда за участие в организирана престъпна група за разпространение на наркотици. Варненският апелативен съд пък отне от Мустафа Джемалов триетажна сграда с магазини, офиси и жилищна част в Търговище, както и суми от продажба на имущество на обща стойност 332 000 лева. Джемалов е осъден за изготвяне на фалшиви документи за самоличност и на удостоверения за завършено образование.
Като цяло дейността на КОНПИ е пълен провал, тъй като общата сума за издръжката й от нейното създаване досега надвишава в пъти реалните ползи от дейността й. По новия закон комисията спечели делото срещу Юзеир Юзеиров, обвинен през 2011 г. за пране на пари. Първоначално Търговищкият окръжен съд уважи частично иска й на стойност над 1 млн. лв., но Варненският апелативен съд го уважи изцяло. Реализацията на активите извън средствата по банкови сметки обикновено води до продажбата им на по-ниски цени, в зависимост от оценките и търсенето. По-голямата част от конфискуваните активи са земеделски земи и не е ясно каква ще е реалната сума, която ще влезе в хазната. Реализацията на отнетото имущество чрез публична продан предполага нови оценки на стойността му и зависи от търсенето. Често крайната цена пада главоломно.
Ниската ефективност на гражданската конфискация принуди управляващите от ГЕРБ да внесат проект за промени в закона още през пролетта на 2015 г., но той беше гласуван на първо четене едва тази година. Промените са съобразени с Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз. Повече от сигурно е, че срещу някои от предложените промени ще има силна съпротива.
Според тези промени инспекторите на КОНПИ ще могат вече да претърсват и да изземват имущество по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс и да изискват обяснения и сведения от проверяваното лице и от свързаните с него. Те имаха такова право по стария Закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, но после то им беше отнето. Териториалните директори пък ще могат да отправят писмени искания до застрахователите за разкриване на застрахователна тайна, за да постигнат пълнота на икономическия анализ. Ще могат да отправят искания и до Националния статистически институт за информация, свързана с годишните финансови отчети на юридическите лица, която представлява статистическа тайна.
За да се избегнат безрезултатни действия срещу дребни риби, по повод на някои видове престъпления ще бъдат образувани проверки само ако са осъществени квалифицираните им състави. Снижава се драстично и прагът на облагата от извършено административно нарушение, което също е основание за започване на проверка при влязъл в сила акт за установяването му. От 150 хил. лв. той спада на 50 хил. лева. Това е напълно оправдано на фона на нулевите резултати в тази насока. Поправена е и друга груба, но неслучайно допусната грешка – завишаването на прага на несъответствието между имуществото и нетния доход. След като с новия закон той беше завишен от 100 хил. на 250 хил. лв., сега го намаляват на 120 хил. лева.
Сериозна е корекцията в режима на доказване. И тук се връща принципът от стария закон за обратната тежест на доказване. Проверяваните лица ще трябва да представят декларация за наличното си имущество. Ако не я подадат или ако не е пълна, както и ако е невярна, до доказване на противното ще се предполага, че недекларираното от тях имущество е незаконно придобито. Премахва се изискването за посочване на салдото на наличните средства към началната дата на проверявания период, тъй като това се оказва безполезно за проверяващите. Те не могат да проверяват произхода на парите преди тази начална дата, което стимулира проверяваните да декларират неверни данни.
За това помогна и друга груба грешка в действащия закон – намаляването на проверявания период назад във времето от 25 на 10 години. Връщане към стария закон има и във връзка с възможността комисията по конфискация да сезира Националната агенция за приходите (НАП). Събраните в хода на проверката данни запазват процесуалната си стойност в данъчното производство. С оглед липсата на точен критерий за действителната стойност на имуществото то ще бъде оценявано към момента на неговото придобиване или отчуждаване. За защита на държавния интерес се въвежда и изрична разпоредба, че предвидената сега десетгодишна давност от придобиване на имуществото спира да тече от датата на започване на проверката.
Срокът за предявяване на иска от налагане на обезпечителните мерки пък нараства на шест месеца. Заради злоупотреби от страна на ответниците се премахва и правилото, че когато се изисква доказване с писмен документ, не могат да се правят изводи в тяхна вреда, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен. Въвежда се и изискване най-малко 20% от стойността на отнетото в полза на държавата имущество трябва да се използва за социални цели.
Каква част от тези предложения ще стигне и оцелее при второ гласуване не е ясно. Очевиден е обаче тоталният провал на законодателството за отнемане на необяснимите богатства като ключов елемент в борбата с организираната престъпност и корупцията. До каква степен управляващите са "извън релси" по темата демонстрира тази седмица и премиерът Бойко Борисов в Стара Загора, където отиде да рита топка с "Бистришките тигри" във финалния мач от първенството за ветерани. На въпрос за поредната спънка от страна на депутатите срещу антикорупционния закон "Кунева" Борисов сащиса репортерите с потресаващото изказване, че "най-много пари в Европа е събрала Комисията за конфискация в България – над 2.3 млрд. лв. досега". А съгласно официалните отчети на КОНПИ отнетите с окончателни съдебни актове активи са по-малко от 70 млн. лв. за всичките десет години от съществуването й.
На проведената миналия месец в София Конференция на високо равнище на министрите на правосъдието и представители на съдебната власт от страните членки на Съвета на Европа беше представена оценка на институционалната и законовата рамка на системата за установяване и отнемане на престъпни активи в България. По финансиран с донорски средства проект на КОНПИ експертите Габриеле Дункер и Мустафа Ферати представиха доклад, подкрепящ вливането на комисията в нов единен антикорупционен орган съгласно законопроекта "Кунева". Направен беше изводът, че в държавите, където е въведена гражданска конфискация, трябва да бъде установен принципът на обърнатата тежест на доказване, а режимите за двата вида конфискация – гражданска и наказателна, трябва да бъдат синхронизирани и дори уеднаквени. Евроекспертите предлагат и "изтегляне" на началният момент, от който започва производството по гражданска конфискация: проверката на имуществото да започва още преди повдигането на обвинение. Препоръчани бяха санкции както срещу собствениците, които умишлено увреждат и намаляват стойността на запорираното имущество, така и за институции, отказващи да предоставят на комисията документи. Любопитен детайл в препоръките е въвеждането на законова възможност КОНПИ да се самофинансира.
