Контрареформа при търговията със скрап

скрап

В древния Рим са казвали, че колкото по-силно е падението на страната, толкова повече закони се пишат и пренаписват. Тази максима очевидно е валидна и днес. Във всеки случай колкото повече пропада държавата, толкова по-усилено българските управници упражняват нормотворческите си способности. А прекалено честото и противоречиво въвеждане, изменение, допълване или отмяна на едни и същи разпоредби създава непредвидима среда за стопанската, а и за каквато и да било друга дейност.

Да вземем търговията с черни и цветни метали. Така наречените скрападжии въртят огромни пари – годишният оборот на сектора се оценява на около два милиарда лева. Но съществена част от тези приходи идват от незаконни действия като кражбата на кабели и електропроводници, елементи на електронната съобщителна инфраструктура, части от подвижния железопътен състав, жп релси, пътни знаци, мантинели, метални капаци от шахти, части от уличното осветление или воднонапоителни системи и съоръжения, паметници и други. Точно затова през 2011-а първият кабинет на ГЕРБ се зае да променя Закона за управление на отпадъците. С измененията трябваше да се сложи ред в този бизнес, само че в действителност се забърка истинска каша. Последваха протести, нови корекции, пак протести и пак поправки, като в крайна сметка в средата на 2014-а (след дълъг гратисен период) влезе в сила забраната физически лица да предават срещу пари ненужните им железарии. 

"Задължението да се предават безвъзмездно отпадъци от черни и цветни метали, които имат пазарна стойност, е вид отчуждаване. Никой собственик няма да ги подари, а ще търси начин за реализирането им срещу заплащане. Това ще е предпоставка за развитие на сивия сектор – незаконни площадки или "заложни къщи" за метални предмети. В полза на държавата няма да постъпва и окончателният данък в размер на 10% върху стойността на отпадъците", възразиха тогава от Българската асоциация за рециклиране. Държавата обаче остана твърдо зад позицията си, че е необходимо разплащанията по всички такива сделки да са безкасови, и пренебрегна настояванията на бранша това условие да не важи за сумите под 1000 лева. Запазени бяха и високите банкови гаранции от 25 хил. лв. за извършването на търговия с отпадъци. Всички тези решения изтриха стотици милиони от оборота на скрападжиите, провалиха редица инвестиционни намерения и оставиха много хора без работа. Но кражбите на черни и цветни метали не намаляха значително. Ето защо през изминалите оттогава две години непрекъснато се говори за нови законови поправки, които да отменят сегашните строги разпоредби. И по ирония на съдбата контрареформата ще извършат същите онези "експерти" от ГЕРБ, които въведоха старите правила. Не че ще им е за първи път да отменят някое свое решение, но този път щетите за икономиката са директно измерими. 

Одобреният на 9 май проектозакон за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците вече се разглежда в парламентарната комисия по околна среда и се очаква да влезе в сила още преди лятната ваканция на депутатите. С него се намалява голяма част от въведената административна и финансова тежест за бизнеса и се създават по-добри условия за лоялна конкуренция. Предложено е например банковите гаранции за извършване на дейности с метални отпадъци да бъдат понижени от 25 хил. лв. на 5000 лева. Също така ще има еднакви банкови гаранции за част от металосъдържащите отпадъци, каквито са тези от черни и цветни метали, излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване и излезлите от употреба моторни превозни средства. Важна промяна е и преместването на пунктовете за вторични суровини в промишлени или складови зони. Но може би най-значителната новост е предвидената в законопроекта възможност отпадъците от домакинствата да могат да се предават на всички частни и публични субекти.

"Въвеждането на лимит за безкасово плащане на физическите лица за предадени отпадъци е стъпка в правилната посока. Необходимо е обаче този лимит да бъде увеличен значително над предложените 100 лв. за година. Прагът е крайно недостатъчен и няма да улесни извършването на сделките", казват от Българската асоциация по рециклиране. Оттам предлагат лимитът за безкасово плащане да се вдигне поне на 1000 лв. годишно и под тази сума да може да се плаща в брой за съответните сделки с физическите лица. Така България щяла да се доближи до лимитите в Испания – 2000 евро, в Гърция – 500 евро, или в Италия – 1000 евро.

"Увеличаването на лимита ще допринесе за увеличаването на събираемостта на вторичните суровини и ще предотврати незаконното предаване на материал с цел заобикаляне на тази норма, както и "изтичането" на материала към съседни държави, в които няма изисквания за безкасово плащане или лимитът е по-голям", твърдят още от асоциацията.

Междувременно от Патриотичния фронт предложиха промени в Наказателния кодекс, с които да се предвидят сериозни глоби и затвор за собствениците на незаконни пунктове за скрап и за крадците на кабели, електропроводи, релси, пътни знаци и капаци на шахти. Според текстовете, които предстои да бъдат разгледани в парламентарните комисии, за незаконно приемане или съхраняване на отпадъци от черни и цветни метали, без физическото лице или фирмата да притежават регистрация или разрешение, трябва да се носи наказателна отговорност  лишаване от свобода от една до пет години и глоба от 5000 до 30 000 лева. За кражби на метални части от техническата инфраструктура, довели до телесна повреда, наказанието да е лишаване от свобода от пет до 15 години. При причиняване на смърт пък затворът да е от 10 до 20 години или до живот. 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст