Политика на инат

Парламент Валери Симеонов

След отхвърлянето на президентското вето върху текстове от ремонтирания Изборен кодекс в сряда (18 май) три неща станаха ясни. Първо, че новото парламентарно мнозинство вече се състои от ГЕРБ, част от Реформаторския блок, Патриотичния фронт, БДЦ и „Атака“. Разбира се, тази конфигурация няма да е една и съща при всяко гласуване, тъй като АБВ и ДПС обявиха, че няма да бъдат опозиция на инат, а ще подкрепят разумни и полезни за България решения на управляващите. Естествено, ще има предложения, по които пък някои от другите сателити на ГЕРБ няма да са съгласни. Но така или иначе нужното мнозинство, за да може правителството на Бойко Борисов да продължи да управлява, е осигурено.

Второ, стана съвсем ясно, че никоя политическа сила не иска предсрочни парламентарни избори сега. Дори БСП, която след смяната на лидера си започна ежедневно да говори за такива. Но на всички е ясно, че на Корнелия Нинова й трябват поне няколко месеца, за да заработи екипът й, да стегне организационно партията, да се определят бъдещите съюзници в лявото пространство. БДЦ, „Атака“ и дори реформаторите пък имат сметка този парламент да живее колкото се може по-дълго, тъй като влизането им в следващ изобщо не е гарантирано.

И трето, ясно се видя, че след напускането на АБВ от управляващата коалиция „златната акция“ в нея се държи от Патриотичния фронт. Именно, възползвайки се от новата конюнктура, лидерите му Валери Симеонов и Красимир Каракачанов здраво извиха ръцете на най-голямата партия и в коалицията, и в Народното събрание – ГЕРБ. Те буквално принудиха партньорите си от Борисовата формация и проправителствената част на Реформаторския блок да отхвърлят наложеното от Росен Плевнелиев вето на текстовете, отнасящи се до гласуването на българските граждани в чужбина и приети от депутатите едва преди дни, като цяла седмица заплашваха, че ако това не стане, ще напуснат коалицията.  

Миналата седмица написахме, че оттеглянето на АБВ от управляващата коалиция е добра новина за патриотите, тъй като сега тяхната тежест нараства и гласът им ще се чува по-силно. Оказва се, че и апетитът им за налагане на техните виждания, идеи и позиции въпреки всичко също е станал по-голям. Няма да е изненада, ако оттук нататък все по-често чуваме ултиматуми от тях, чрез които да печелят червени точки пред собствените си избиратели за предстоящия президентски вот.

Ветото на президента беше отхвърлено, мнозинството остана цяло, стабилността беше спасена. А докато траеше цялата баталия, премиерът Бойко Борисов „се спаси“ в Узбекистан и остави дясната си ръка Цветанов и „виновниците“ от Патриотичния фронт да оправят забърканата каша.

Какво следва оттук нататък? Както написа потребител на социалната мрежа Фейсбук. „Задава се ремонт на ремонта на ремонта на ремонта на ремонта на ремонта на Изборния кодекс. И задължително в ущърб на избирателите“. Защото, за да намалят нанесените щети от ината на патриотите, те постигнаха компромисна договорка – ветото да бъде отхвърлено, а веднага след това да бъде внесен нов законопроект за изменение на Изборния кодекс, чрез който да бъдат поправени текстовете, отнасящи се до броя на изборните секции в държавите извън Европейския съюз. Съпредседателят на Реформаторския блок Найден Зеленогорски призна в изказването си от трибуната по време на дебатите, че така се дава възможност да бъдат коригирани и други „грешки“ в кодекса. С други думи, ще се опитат да замажат и други глупости, които успяха да натворят при маратонското гласуване на над 200-те члена от закона за три дни. Отделен въпрос е, че компромисът беше постигнат много трудно с консултации до последния момент, преди президентското вето да влезе за обсъждане в пленарната зала в сряда сутринта. Не без основание независимият депутат Георги Кадиев попита какво са правили тогава две седмици, щом сега се започва всичко отначало?

Във вторник (17 май) ГЕРБ и реформаторите подкрепиха Плевнелиев в правната комисия. В отговор парламентарната група на Патриотичния фронт се събра на спешно заседание и прие единодушно декларация за оттегляне на подкрепата си за управлението, ако това се случи и в пленарната зала. Така коалиционните им партньори се видяха принудени да обърнат мнението си. Гласуването в залата беше предшествано от серия кризисни разговори, които в някакъв смисъл бяха тест за потенциала на новото динамично мнозинство в парламента след оттеглянето на АБВ. Неуморният Цветан Цветанов навъртя солиден километраж из кулоарите, докато обикаляше различните парламентарни групи и до последно БДЦ. Резултатът беше, че от там дойдоха 14 гласа против ветото, вместо очакваните седем.  

От БСП предварително обявиха, че няма да участват в гласуването, същото направиха и от АБВ. Социалистите Филип Попов и Валери Жаблянов заявиха, че са против измененията в Изборния кодекс. Но, от друга страна, те били и против ветото на Плевнелиев, което също било неадекватно. "Президентът решава свой личен политически въпрос с манипулации и зле скалъпени мотиви", отсече Жаблянов. От левицата са на мнение, че Плевнелиев е трябвало да спре и други текстове, а не само тези, които ограничават гласуването на българите в чужбина. Попов даде за пример задължителното гласуване, което било противоконституционно. Ето защо БСП нямало да участва в игрички. Лъчезар Никифоров от АБВ изтъкна почти същите аргументи. Той поиска да се създаде експертна група в Народното събрание, която да изготви в едногодишен срок поправки в Изборния кодекс, които да действат поне 10-15 години. Това било с цел да няма заигравки с едната или другата страна и политически спекулации, след което депутатът поясни, че АБВ няма да участва в гласуването.

Всъщност участието или неучастието на левите партии в гласуването нямаше никакво значение, тъй като в конституцията пише, че за да бъде отхвърлено ветото на президента, са необходими минимум 121 гласа (половината плюс един от всички народни представители), независимо от това колко депутати са участвали в гласуването.

Като се изключи изказването на лидера на опозиционната ДСБ Радан Кънев, който застана изцяло на страната на президента Плевнелиев, останалите парламентарни групи не спестиха критиките си към него. Най-много бой сегашният държавен глава яде от патриотите.

"Президентът, който пет години се прави на медиатор, не уважи диалога между институциите. Това е част от една предизборна кампания и нищо повече", заяви воеводата Красимир Каракачанов. Той разказа, че Плевнелиев  не се отзовал на поканата за среща, отправена от него като заместник-председател на Патриотичния фронт, а вместо това се прегърнал с няколко души, които представлявали само себе си, но не и българите в чужбина. "Държавният глава трябва да знае, че тези хора не представляват никого. Той обаче предпочете да се вслуша в една креслива групичка като част от тяхната схема", каза още Каракачанов.

Веднага след като ветото на президента беше отхвърлено, Цветанов обясни пред парламентарните журналисти какво ще съдържа проектът за нови промени в Изборния кодекс, за който успяха да се договорят ГЕРБ, Патриотичният фронт и Реформаторският блок.

„Обединихме се около текстове, които могат да решат всички проблеми, които бяха дискутирани – за държави извън пределите на ЕС ще има възможност да се разкрият до 35 секции във всяка една от тях, а за разкриването им заявленията да бъдат не 100, а 60“, разясни председателят на парламентарната група на ГЕРБ, заобиколен от партньорите си от Патриотичния фронт и Реформаторския блок. Стана ясно още, че секциите ще се разкриват и там, където има консулства или посолство на България. По време на преговорите за постигане на компромис реформаторите са искали местата за гласуване да са 50, а патриотите – 20. „Дадените днес 135 гласа „за” промените в Изборния кодекс показаха, че стабилността в парламентарните групи е налице“, подчерта още Цветанов.

Лидерът на НФСБ Валери Симеонов се радваше като дете на отхвърленото президентско вето, а и защото патриотите успяха да  наложат ината си чрез тропане с крак и ултиматуми. "Доволни сме, защото намалихме драстично гласовете от Турция", триумфално заяви Симеонов в кулоарите на парламента. "Така ще направим нещата, че Изборният кодекс няма да отиде за разглеждане в Конституционния съд", убеден беше той. Националистът обясни, че в деня, в който се обнародва законът в „Държавен вестник“, ще бъдат внесени новите промени, така че президентът няма да може да го изпрати в съда. Според него всичко било идеално измислено.

„Да, ама не!“, както казваше покойният вече журналист Петко Бочаров. Още в сряда след обяд, вероятно обиден на депутатите и също на инат, Плевнелиев даде заявка, че веднага ще изпрати Изборния кодекс в Конституционния съд.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст