В прокуратурата: Sans changement

сотир цацаров

Прокуратурата ще си остане все така "единна и централизирана". Възможностите главният прокурор и административните ръководители да влияят върху редовите обвинители остават непокътнати. А от идеите за повече независимост и най-вече за прозрачност, за които толкова много говореше бившият правосъден министър Христо Иванов, не е останал и помен.

Всичко това ясно се вижда от промените в Закона за съдебната власт, които правосъдното министерство представи за обществено обсъждане. В мотивите към проекта бодряшки се твърди, че "прокурорите и следователите вече няма да са подчинени на главния прокурор", "че подчинеността остава само за административните ръководители, и то само при ръководната им дейност". И че са дадени "законови гаранции за ненамеса във вътрешното убеждение на прокурорите при произнасянето им по преписки и дела".

Нищо такова на практика няма.

От сегашния закон всъщност отпада само формулировката, че прокуратурата е "единна и централизирана", а "всички прокурори и следователи са подчинени на главния прокурор". Редакционно подменена е и нормата, според която "всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички прокурори и следователи са подчинени на административния ръководител на съответната прокуратура".

Промяната е само козметична, защото на практика е сменена само една думичка: занапред редовите прокурори няма да са "подчинени" никому, а само ще бъдат "ръководени" – каквото и да значи това в една йерархична структура, каквато прокуратурата очевидно ще продължава да бъде. Подчинеността се запазва обаче за административните ръководители: всеки от тях ще е подчинен на по-горните и всички вкупом – на главния прокурор.

Що се отнася до контрола: и в момента главният прокурор "лично или чрез определени от него прокурори може да  извършва ревизии и проверки и контролира работата на всички прокурори и следователи". Тези правомощия му се запазват. Запазва се и възможността административните ръководители на апелативните и окръжните прокуратури да правят същите такива ревизии и проверки за обвинителите от по-ниските по степен прокуратури.

Всичко си е същото: и инструкциите, и указанията, и "методическото ръководство".  Същата си е и "децентрализацията" на прокуратурата – липсваща.

Липсват и "законово гарантираните" независимост и вътрешно убеждение, с които обвинителите ще си решават делата. За тях все така трудно ще може да се говори в прокуратурата. Дори само заради факта, че всеки по-горестоящ прокурор пак ще може да спира, да изменя или да отменя разпорежданията на долустоящите обвинители, както и сам да извършва действия вместо тях. При това, без да носи никаква отговорност.

Очакванията към този закон бяха съвършено различни – поне в частта за прокуратурата. Затова и нямаше как да не направи впечатление, че през седмицата, докато във Висшия съдебен съвет вървяха дискусиите по него, Цацаров не каза и дума против внесените поправки – очевидно нищо в тях не го притесни. Включително и записаната в него възможност да бъде изслушван в парламента и да отговаря на депутатски въпроси.

Истината обаче е, че така предложените промени в закона най-много да могат да издействат на Захариева някое потупване по рамото от Брюксел. От тях обаче реална полза няма да има – нито за обвинителите, нито за държавата. Най-малкото защото те няма да направят прокуратурата по-устойчива срещу политически или икономически натиск.

А всъщност, точно в това ни е проблемът…
 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст