Това, което политиците никак, ама никак не искат хората да разберат, е, че точно гражданите са суверен на тази държава. И ако гражданите поискат с референдум промени в конституцията, тези промени трябва да бъдат направени. Включително и през Велико народно събрание, ако това се налага.
Обратното би било в пълно противоречие с основополагащия принцип, че народът може да осъществява цялата държавна власт "пряко и непосредствено". Включително и тази, която любезно е предоставил на депутатите. И че тогава, когато суверенът реши да упражни властта си, всички останали "производни" власти са длъжни само да изпълняват волята му.
Точно това е гвоздеят в битката около референдума на Слави – да не се допусне да се стигне дотам.
Още когато преди седмица депутатите от управляващите партии така великодушно "пропуснаха" шестте въпроса за референдума, беше ясно, че има уловка и че се играе старата игричка на "доброто и лошото ченге". В нейно име "добрите" депутати, най-вече от страх и лицемерие, пропуснаха въпросите за референдума. А от "лошите" се очакваше да ги атакуват – не само от трибуната, но и после – пред Конституционния съд.
Междувременно политици от всякакви цветове дружно се заеха да оплакват "горкия народ", който бива грозно употребен от някакъв мутроподобен чалгаджия. Нищо че въпросите за референдума всъщност отдавна вече не са на Слави Трифонов и екипа му, а на още 700 000 българи, които надали биха приели да ги третират като хора, които едва ли не трябва да бъдат поставени под запрещение.
После тръгна и мантрата, с която облъчват целокупното население от сутрин до мрак: че, видите ли, въпросите за референдума били недопустими, защото били противоконституционни. По тях народът не можел да се произнася, защото били от компетенциите на Великото народно събрание (макар че тези опасения не се отнасят до всички въпроси, а само до един или най-много два: за намаляването на броя на депутатите наполовина и за задължителното гласуване).
Накрая в играта влезе и президентът Росен Плевнелиев, който предупреди, че ако депутатите не пратят в Конституционния съд решението на парламента за допускане на референдума, ще го направи той. Ситуацията дава възможност на Плевнелиев да цака здраво в предизборните планове за следващия президентски мандат и най-вероятно той няма да я пропусне.
Така стана окончателно ясно, че референдумът до броени дни ще "акостира" в Конституционния съд – по един или по друг начин.
Дали КС ще съумее да разгледа делото преди президентските избори е въпрос с повишена трудност. Съдът не е обвързан със задължителни срокове, а и никой не може да намали заплатите на съдиите или да ги накаже, ако не се разбързат. Пък и отговорът на КС изглежда почти предизвестен на фона на факта, че 2/3 от състава на КС е производен на политическото статукво в държавата, тъй като се попълва от Народното събрание и от президента…
Според мнозина юристи обаче въпросът, който поставя казусът с референдума на Слави, е много по-дълбок и излиза далеч извън рамките на споровете около конкретните въпроси за това допитване до народа. Защото той поставя на дневен ред твърде съществена тема: кой всъщност е суверенът в държавата – народът или депутатите.
Конституционалисти вече лансират тезата, че всъщност няма пречка референдумът да тръгне в този си вид – с всичките си шест въпроса. Ако се събере нужното мнозинство от гласове, дори въпросите да противоречат на конституцията, решенията на суверена ще са задължителни за всички. Така че, ако народът поиска промени в конституцията, тя трябва да бъде променена. А ако промените могат да се направят само от Велико народно събрание (ВНС), сегашните депутати ще трябва просто да излязат от топлите си кресла в парламента и да тръгнат към избори за ВНС. Защото, пак според основния закон в държавата, "цялата държавна власт произтича от народа" и тя се осъществява от него, "непосредствено и чрез органите, предвидени в тази конституция". Това е принцип, който няма как да бъде променен – поне не и в държава, която нарича себе си "демократична". Затова всички останали норми просто трябва да бъдат съобразени с него. А ничия власт – нито на Обикновеното, нито дори на Великото народно събрание, не може да е по-голяма от тази на суверена.
Другата теза обаче стъпва върху Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и в местното самоуправление (или както е по-известен – законът за референдумите), в който тази всеобхватна власт на суверена е чувствително ограничена.
В чл.9 от закона е изрично записано, че чрез референдум не могат да се решават въпроси от компетентността на Великото Народно събрание, за размера на данъците и осигурителните вноски, за смяна на премиера и министрите, за държавния бюджет, обявяване на война и куп още други въпроси. От волята на народа е поставен "под защита" дори правилникът за работата на Народното събрание. Инак на някой завистник току-виж му хрумнала идеята да свика референдум и да им отреже предългите великденски ваканции, например.
Бедата е там, че всичките тези ограничения липсват в конституцията, която дава правото на гражданите "пряко и непосредствено", чрез избор, но и чрез референдуми, да упражняват властта си. Което съвършено логично повдига въпроса допустимо ли е депутатите – с един обикновен закон, да ограничават правата на суверена на държавната власт и дали не са "дописали" конституцията неправомерно.
Отговорът е в ръцете на 12 души в държавата – съдиите от Конституционния съд. Стига обаче някой да ги попита. А това пък могат да направят само депутатите, президентът, Министерският съвет, омбудсманът, главният прокурор, ВКС, ВАС и Висшият адвокатски съвет. Само че те, поне засега, са се смълчали. И по нищо не изглежда, че ще питат точно това – дори и казусът с референдума да стигне до КС. Независимо дали въпросът ще бъде внесен от президента или от депутати, той най-вероятно ще е така формулиран, че тази взривоопасна тема въобще да не бъде засягана.
Всъщност истината е, че целта на всички управляващи в последните десетилетия, без разлика на партийната им окраска, е била все една и съща: да се ограничи до минимум възможността гражданите да се "месят" в управлението на държавата и да разбъркват политико-икономическите пасианси на властта.
Ясно е, че и сега всички сили на държавата ще бъдат вкарани в употреба, за да се "обеззъби" този референдум, който за първи път не е иницииран от държавната власт, а тръгва от хората. Конституционният съд е само една от възможностите. После следва традиционното вече медийно "облъчване" и агитацията против "злоупотребата с референдумите" – това впрочем вече се случва. Накрая най-вероятно ще се окаже, че ще ходим едновременно на два референдума (този на Слави и другия – на Марешки), плюс на президентски избори – така хората окончателно ще се ошашавят коя бюлетина за кого е. А след като повисят на опашките пред урните, на които ще са принудени да чакат, поне две петилетки няма и да помислят за друго допитване.
Но въпреки всичко това референдумът всъщност вече успя. Защото за първи път 700 000 българи си поискаха мястото, което им се полага по конституция: мястото на суверена в тази държава.