Вечният беглец Йоско Костинбродски

йоско йосифов

Организираната престъпна група на най-прочутия жител на Костинброд – Йосиф Йосифов-Йоско, който всъщност е от село Безден, се стопи като майския сняг на Витоша. Според спецсъда такава група, каквато държавното обвинение твърдеше, че е съществувала от 2003 до 2010 г., няма. И съответно Йосифов нито е организатор, нито е мафиотски бос. Това стана ясно в началото на седмицата на заседанието по делото срещу Йоско Костинбродски и неговата банда.

Случаят "Йоско Костинбродски" е показателен както за невъзможността на обвинението да подкрепи с неопровержими доказателства тезата си, така и за един характерен напоследък за българските географски ширини казус – дори да намери такива улики, обвинението става за смях, защото обвиненият не стига до съда. Той вече е духнал толкова далеч, че е неоткриваем за МВР, за Европол, за Интерпол, ФБР и още куп други суперслужби. Да си припомним само абсурдното издирване на бившия шеф на ДАНС Петко Сертов, който успя да напусне страната, без никоя служба да има точна информация откъде, как и кога той е направил това. Още по-драстичен е случаят с прочутите "братя Галеви" – Ангел Христов и Пламен Галев, които аха да бъдат осъдени, и щипнаха през границата, та се не видяха до ден днешен.

Прокурорското фиаско по казуса "Йоско Костинбродски" приключи в началото на седмицата, когато спецсъдът оправда Йосифов по обвинението, че е образувал и ръководил организирана престъпна група. В същото време магистратите го осъдиха на 17 години затвор при първоначално строг режим заради това, че е помагал в организацията на покушението на ромския бос Кирил Киров-Японеца на 12 юни 2003 година.

На тази паметна дата влиятелният ром с азиатски прякор беше прострелян на ул. "Добротич" в квартал "Красна поляна" в столицата. Килърите го догониха с пистов мотоциклет и изстреляха пет куршума по мерцедеса на Киров. Японецът обаче остана по чудо жив, тъй като куршумите се забиха в колата и в бронежилетката му. Оказа се, че дни преди покушението той получил сигнал, че е "поръчан". Така и не стана ясно кой обаче му е пратил килърите. Неофициална информация тогава сочеше, че охраната на Японеца е заловила двама души, свързани с опита за убийство – перничанина Ивайло Милчев и софиянеца Рангел Рангелов-Кърпата.

Сетне случаят се разви в друга посока. Неуспешното покушение легна на плещите на Йоско Костинбродски, на Ивайло Симеонов-Богьовеца и на останалите членове на бандата Вергил Славов, Мариян Атанасов и Александър Йорданов. Преди седмица спецпрокуратурата поиска за Йоско и за хората му доживотен затвор без замяна. Същата присъда бе поискана и за Богьовеца, а за останалите държавното обвинение прецени, че им стигат между осем и десет години зад решетките.

Единствено Богьовеца беше наказан сурово, но все пак не с доживотен затвор – спецъдът го прати за 17 години в зандана. Той бе признат за виновен и за това, че е държал заглушител на GSM-оператори, без да има разрешение за това. Изменена беше мярката му за неотклонение – от подписка в парична гаранция в размер на 10 000 лв., която той трябва да внесе в десетдневен срок. Освен това съдът му наложи забрана за напускане на страната.

Що се отнася до останалите – спецсъдиите поляха прокуратурата със студен душ, като ги оневини за участие в организирана престъпна група. Вергил Славов бе признат за невинен, оправдан бе и  Александър Йорданов. Мариян Атанасов бе признат за виновен само за това, че е държал пистолет с шумозаглушител без разрешително, за което получи условна присъда от две години. Неговата мярка също бе изменена от парична гаранция в размер на 2000 лв. на подписка. А подписката за Вергил Славов и Александър Йорданов беше отменена, тъй като според съда няма необходимост от ограничителни мерки. Съдиите прецениха, че Мариян Атанасов ще плати разноски по делото в размер около 2000 лв., Ивайло Симеонов – 525 лева.

И Йоско Костинбродски трябва да се бръкне за разноски по делото в размер на 416 лева. На него обаче му е все едно, тъй като присъдата беше произнесена в негово отсъствие. Както е добре известно, Йосифов го издирват още от началото на юни 2010 годиа. Пред съда беше представена актуална справка, според която МВР не е успяло да открие подсъдимия. Търси го и Интерпол, издирван е многократно на различни адреси, но от него няма и следа, оповести съдия Георги Ушев.

Всъщност Йосифов наистина е неуловим за МВР и успява да му се изплъзне от полезрението два пъти. През 2010 г. Йоско се скри, тъй като ченгетата го бяха натиснали да го разследват за наркоафери. Откриха го три години по-късно в Гърция, откъдето през януари 2013 г. беше екстрадиран у нас.

Вторият път, когато Йоско върза тенекия на съда и на МВР, бе през март 2014 година. Тогава той беше пуснат от ареста, тъй като заради съдебно производство, което се води в Гърция, не можеше да бъде задържан по друго обвинение в България. Съдът отмени напълно мярката му за задържане под стража, след което Костинбродския изчезна по мистериозен начин и бе обявен за общонационално издирване. 

Провалът на обвинението беше предвидим, тъй като повечето от уликите срещу Йоско и хората му са на анонимни свидетели, каквито във фолклора са известни като кошаревски свидетели. Наименованието им тръгва от брезнишкото село Кошарево, прочуло се с това, че в миналото жителите му охотно давали показания по различни съдебни дела срещу заплащане, разбира се. Славата на кошаревци се разнесла надлъж и нашир заради съдебните им лакардии, пред които онемявали и най-свирепите съдии.

Един от свидетелите на самото обвинение – Цанко Димитров, причини много главоболия на прокуратурата, тъй като от две-три години е неоткриваем. В края на миналата година той все още не беше разпитан, въпреки че е викан да даде показания срещу Йосифов и бандата му. Димитров бе обявен за общодържавно издирване, тъй като въпреки многократните опити да бъде призован не можеше да бъде открит. Спецсъдът постанови да се изискат от службите всички справки от арести, затвори, информации за задгранични пътувания, от мобилни оператори и адресни регистрации на неоткриваемия Цанко Димитров.

Свидетелите по делото напомнят поразително на кошаревските, тъй като на гърба на неоткриваемия Йосифов се струпаха редица престъпления – разследваха го за отвличането на бизнесмена Рубин Коцев през 2001 г., но е оправдан; подозираха го в участие в убийството на Фатик, за отвличането на Димитър Стефанов, син на футболния бос Венци Стефанов; за покушението над автокрадеца Николай Зарев-Данкина. Гангстерът от Костинброд бе заподозрян и за мистериозното изчезване на Кирил Цветанов-Буята, чиито следи се губят на 6 май 2006 г., на излизане от дома му в столичния кв. "Драгалевци". Мълвата обаче сочи, че Буята казал на жена си Мария, че излиза за малко да се види с "Пламен и Геле". Дали това са били братята Галеви, така и не се доказа. За сметка на това на Костинбродския му приписаха още едно престъпление.

Все пак неговата слава на шеф на банда за мокри поръчки беше потвърдена по време на процеса в спецсъда, където със свидетелски показания беше установено съпричастието му в стрелбата срещу Киро Японеца. Истински свидетели, а не кошаревски разказаха, че Йосифов приел поръчка от роднина на Японеца, с когото имали имотни спорове. Така че Йоско Костинбродски – ще не ще, ще лежи в затвора за покушението. Ако го намерят, разбира се. Ама едва ли…

 

 

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст