Парични стратези на Европейската централна банка призоваха правителствените ръководители да започнат да координират икономическите си стратегии, за да стабилизират възстановяването на Стария континент и да неутрализират растящата съпротива срещу интеграцията. Председателят на "Банк дьо Франс" – Франсоа Вилерой дьо Гало, посочи по време на съвещанието на Института за международни финанси в Мадрид на 25 май, че "монетарната политика не може да замести липсата на реформи" и че "за еврозоната и за нейните граждани 2016-2017-а е решаващото време за действие". Испанският му колега Луис Мария Линде смята, че политиката на региона трябва да е по-рационална. А председателят на Холандската централна банка Клаас Кнот предупреждава, че паричните стимули достигат предела си и е необходим микс от мерки.
Официалните представители на ЕЦБ използваха оставащото им време до самоналожения едноседмичен период на мълчание, който сами си наложиха преди съвещанието на управителния съвет на 2 юни, за да изразят безпокойството си, че неуспехът им да постигнат инфлационните си цели вече повече от три години ще подкопае доверието в тях. Финансовият министър на Германия Волфганг Шойбле не пропуска да порицае политиката на европейските централни банкери и дори твърди, че тя осигурява подкрепа на популистките партии. В отговор на което Вилерой иска "пълна координация на националните политики", която да включва и фискална експанзия в държави като Германия. Той и колегата му Кнот смятат, че еврорегионът трябва да има финансов министър и ковчежник, както и механизъм за преструктуриране на държавните задължения.
Последните фундаментални показатели потвърждават, че БВП на Германия е нараснал с 0.7% през първото тримесечие благодарение най-вече на ръста на инвестициите. Доверието на институционалните инвеститори и на анализаторите в икономическата перспектива на страната, измервано чрез индекса ZEW, обаче е намаляло почти наполовина през май в сравнение с април. Показателят, който трябва да предскаже икономическото развитие с шестмесечен аванс, се понижава за първи път за последните три месеца – сигнал, че растежът ще се забави.
Но пък индексът IFO, който следи бизнес климата в Германия, се е повишил с един пункт през май спрямо април, което внася известно успокоение за германските финансисти. Според президента на института IFO – Клеменс Фюст, германската индустрия не изглежда особено притеснена от евентуален "Брексит". Което, в комбинация със създадените напоследък благоприятни условия – евтино евро, ниски цени на суровия петрол и ниски лихви, обнадеждава населението да очаква по-добри времена.
Доларът продължи започналия преди седмици възход – най-дългия от началото на годината насам. Което вдъхва надежди на анализаторите, че над 8-процентният спад на зелените пари (12% към йената, 7% спрямо еврото и 7% към десет световни конкуренти) от януари до началото на май вероятно е изчерпал потенциала си. Поскъпването се дължи на очакванията на търговците, че Федералният резерв ще повиши лихвите още през юни, след като директорът на клона на щатската централна банка във Филаделфия Патрик Харкър коментира на 23 май, че са възможни две-три лихвени увеличения до края на 2016-а. Състоянието на лихвените фючърсни контракти пък сочи 55% вероятност щатските парични стратези да качат лихвените проценти преди юлското си съвещание. Американската валута получава подкрепа и от вероятността деноминираните в долари активи да спечелят от "разнобоя" между Федералния резерв и другите големи централни банки в лихвената им политика. Те или ще задържат, или ще разширят използването на монетарните стимули.
Според валутните експерти на "Дойче Банк" триседмичният възход на щатския долар е само началото. Те препоръчват да се купува американската парична единица към валутите на развиващите се пазари – Китай, Мексико и Южна Корея, където очакват най-тлъсти печалби.
В късните следобедни часове на европейската валутна търговия на 26 май зелените пари се разменяха срещу грубо 1.12 щ. долара за едно евро и 110 йени за един долар.
У нас
междубанковият валутен пазар в поредната кратка работна седмица не беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 1405 млн. евро (2748.5 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 2% дял от купената и продадена валута.
