Куца държава сме и това си е! Измислили сме една камара мъдрости като тази за птичето, което каца веднъж на рамото, за това, че е важно да се хване питомното, за да не се гони после дивото, и маса други неща в този дух, а като ни се отвори някой шанс, все вършим глупости. Сами например си зачеркнахме бъдещето на ядрената енергетика и от основен играч в елитния клуб на страните, експлоатиращи атомни централи, България уверено вече се е запътила към неговия изход. Поредицата от гафове на няколко правителства доведоха до сегашната ситуация, в която сме само с два работещи ядрени реактора. Като започнем от кабинета на Иван Костов и подписването на меморандума за затварянето на малките блокове на АЕЦ "Козлодуй", необмислено рестартирания замразен проект за АЕЦ" Белене" от Симеон Сакскобургготски, продължението и превръщането му от тройната коалиция в синоним на корупция и стигнем до пълното фиаско на сегашните управници с американската компания "Уестингхаус".
Най-лошото е, че с лека ръка се зачеркна и бъдещето на малките модулни реактори, макар че нашата държава можеше да се окаже един от пионерите в тази област. Тандемът между Йордан Йорданов – пръв изпълнителен директор на АЕЦ "Козлодуй", който участва като експерт в групата на съветниците към генералния директор на Международната агенция по атомна енергетика, и друг сериозен енергиен експерт – Йордан Янков, бе подготвил цялостна концепция за производството и използването на въпросните реактори у нас.
"Българското общество е необходимо да знае, че това е бъдещето на атомната енергетика… Единствено нашата страна не участва в групата към Международната агенция по атомна енергия, която се занимава специално с темата малки модулни реактори. Трябва да ви кажа, че Румъния вече е определила площадка за разполагането на подобни мощности, в Чехия има 13 частни предприятия, които влизат в този бизнес съвместно с руски производители. Унгария също работи по този въпрос, американците и китайците имат свои разработки. И аз съм намерил подходяща площадка за малък модулен реактор у нас, вече се срещах с американските фирми производители. Но засега не срещам особено голяма подкрепа за приложението им в България", заяви преди година и половина за "БАНКЕРЪ" Йордан Йорданов. Така, поради пълната незаинтересованост на българските власти, а и на бизнеса, нещата стигнаха до своя логичен завършек – американските инвеститори се преориентираха и предпочетоха Индонезия, в която да развиват новата технология – реактор от 4-о поколение, суперсигурен и евтин – 1200 долара на инсталиран киловат.
"Завиждам благородно на индонезийците и им желая успех – това ще бъде реален пробив в световната енергетика. Може би все пак така е по-добре. Тук американският екип щеше да бъде рекетиран, а технологията му погребана. Ама ми е криво – все пак съм роден в тази страна", коментира по този повод във Фейсбук Йордан Янков.
Каквото било – било. Само че скоро у нас отново ще се заговори за малките модулни реактори. Западни медии съобщиха, че се очаква до дни Европейският съюз да представи нов стратегически документ, чрез който ще се опита да съхрани технологичната си доминация в ядрения сектор. По информация на германското издание Spiegel Online 28-те членки на общността ще трябва да задълбочат сътрудничеството помежду си за разработването, развиването, финансирането и изграждането на иновативни ядрени реактори. Плановете са да се заложи преди всичко на малките модулни съоръжения и те да са в практическа експлоатация до 2030 година.
Същите издания обръщат внимание, че подобен документ е в пълно противоречие с плановете на Германия, която след инцидента в АЕЦ "Фукушима" смята до 2022-а да спре изцяло производството на ядрена енергия. Но по всички личи, че тенденцията е да се обръща все по-голямо внимание на тази сфера.
В средата на май американският доставчик на ток в редица южни щати – Tennessee Valley Authority (TVA), пръв подаде в Комисията за ядрено регулиране на САЩ (NRC) молба да оцени потенциала за разполагането и функционирането на малки модулни реактори на площадката Клинч Ривър в щата Тенеси. Теренът е с площ 1200 акра.
"Това е значително събитие за нас. Ние продължаваме да търсим потенциална технология за малки модулни реактори като част от разширяването на нашето портфолио", заяви един от президентите на компанията Джо Граймс. Очакванията на специалистите са новата технология да е факт в началото на следващото десетилетие. Китай пък възнамерява да пусне в експлоатация малки реактори в началото на следващата година, а Русия до края на десетилетието.
По-интересно е каква ще е българската позиция сега, след като от простотия затворихме вратите за развитието на новата технология и изпуснахме възможността България да спечели стотици милиони евро?
Малки реактори с голям потенциал
*Мощността на малките модулни реактори варира от 2 до 200 мегавата. Основното им предимство е далеч по-лесното производство – техните компоненти са събрани в един моноблок, който може да се транспортира с голям камион. Цялата конструкция на централата се опростява, тъй като самият модул се произвежда серийно в завод, след което се доставя напълно готов за експлоатация на площадката. Там се поставя в силоз под земята и така се избягва строенето на скъпи и сложни защитни обвивки, които се правят за големите реактори. Пасивните защитни системи пък гарантират, че аварии като тази във "Фукушима" са изключени. Дори и при най-свирепите природни бедствия те сработват без каквито и да е последствия за хората и околната среда.
*Опростените конструкции на малките блокове позволяват въвеждането им в експлоатация за около година и половина след вземането на инвестиционното решение. За сравнение, при големи реактори срокът за строеж е минимум седем години, което води до неизбежните ескалации и инфлационни индекси, способни да торпилират целия процес. Например при АЕЦ "Белене" първоначално цената бе 4 млрд. евро, после се покачи на 6.4 млрд., а при спирането на проекта вече се говореше за 10 млрд. евро заради заемите, които трябва да се вземат за строителството.
*Другият плюс на модулните реактори е далеч по-ефективното изгаряне на ядреното гориво, което позволява те да работят без презареждане от три до 30 години в зависимост конкретния тип технология. Нещо повече – при някои от тях за гориво може да се използва отработеното гориво от сегашните големи реактори.
