Международните кредитори на Гърция си купиха време за по-нататъшни препирни каква част от гръцкия дълг да бъде опростена, като гарантираха финансовото бъдеще на страната със съгласие по голям брой, но мъгляви принципи. След продължили почти 11 часа преговори в Брюксел финансовите министри на страните от еврозоната постигнаха в ранните сутрешни часове на 25 май жизненоважното за Атина съгласие да деблокират транша от спасителни заеми за 10.3 млрд. евро. Те трябва да задържат над водата икономиката на южната ни съседка през лятото. От тях 7.5 млрд. евро ще й бъдат преведени през юни, а останалите – в поредица от плащания по-късно. Това е първата кешова инжекция за страната от края на миналата година – част от договорения през юли 2015-а трети спасителен пакет в размер на 86 млрд. евро.
Най-сложната част от преговорите бе около вечния спор между гръцките кредитори, правителствата от еврозоната и МВФ за оценката за състоянието на гръцката икономика и за опрощаването на дълга.
МВФ обяви на 19 май, че Атина трябва да бъде освободена от плащания по задълженията си за продължителен период от време, за да стабилизира финансите си, ако Европейският съюз не се съгласи да опрости "авансово" част от гръцкия дълг, който е почти 180% от БВП на страната (321 млрд. евро). Часове преди ключовото съвещание в Брюксел на 24 май международният кредитор сгъсти черните краски с констатацията, че без преструктуриране до 2060-а дълговият товар на страната може да нарасне до 250% от нейния БВП. Ръководството на МВФ повтори за пореден път, че няма да участва в новата кредитна програма за южната ни съседка, ако Еврогрупата не облекчи значително обслужването на гръцкия дълг. А това, според представите на Фонда, включва комбинация от мерки: удължаване с 30 години на сроковете до падежа на някои задължения, значителни отстъпки по плащанията на лихвите и главниците (гратисен период от 20 години) и фиксиране на лихвения процент по дълга на максимум 1.5% до края на 2040-а.
Основният противник на подобни парични отстъпки – Германия, упорито твърдеше, че засега не се налага редуциране на гръцките задължения, защото, ако гърците провеждат ефективно реформите за икономически растеж, те ще могат да си плащат и погасителните вноски. За щастие на Атина обаче германците също настояваха твърдо МВФ да участва в спасителния план, за което трябваше да плати и определена цена. Германският финансов министър Волфганг Шойбле призна неохотно, че "без МВФ на борда няма програма" и добави, че "не съществува спор между тях". А Еврогрупата, водена от Германия, призна за първи път, че гръцкият дълг трябва да се разсрочи.
Накрая, за да останат вълкът сит и агнето цяло, финансовите министри от еврозоната и МВФ договориха пакет от мерки за преструктуриране на гръцките задължения (но без конкретни числа), след като приключи изпълнението на спасителната програма за 86 млрд. евро през 2018-а. Пакетът включва краткосрочни, средносрочни и дългосрочни облекчения на плащанията по дълга, които да гарантират, че разходите за обслужването му няма да надхвърлят 15% от БВП на Гърция до 2030-а и 20% след това. До 2018-а Европейският механизъм за стабилност (ESM) ще преоформи портфейла си от заеми за Атина с цел по-гладко да се плаща по тях и намаление на лихвения риск. Набор от по-амбициозни мерки е предвиден за 2018-а, ако Гърция изпълни успешно ангажиментите си по третата спасителна програма. Те включват връщането на печалби в размер на 1.8 млрд. евро по гръцките облигации, които държи Европейската централна банка, евентуално разсрочване на книжата и – ако е наложително – обратно изкупуване на сравнително скъпите заеми, отпуснати на южната ни съседка или от МВФ (в размер до 14.6 млрд. евро), или под формата на двустранни договори от страните членки на блока.
Всичките опции подлежат на политическо одобрение от страните от еврозоната. Това означава, че нито една от мерките няма да се прилага автоматично, след като Атина излезе от спасителната програма – каквото е отколешното настояване на МВФ. Но пък, за да се включи финансово в нея преди края на годината, той трябва да одобри нов анализ за способността на Гърция да обслужва задълженията си според неговите кредитни стандарти, а европейските кредитори трябва по-подробно да формулират мерките, които планират в подкрепа на Атина.
Министър Шойбле се пребори да не бъдат прекрачени двете основни червени линии: никакви опрощавания на гръцки задължения и никакви гласувания по темата в Бундестага преди парламентарните избори в Германия през есента на 2017 година.
Изискването на еврозоната Гърция да поддържа 3.5% бюджетен излишък поне през следващите десет години (цел, която МВФ смята за свръхамбициозна и непостижима) също бе смекчено – то ще бъде ревизирано през 2018-а.
Успешното приключване на пазарлъка бе посрещнато със задоволство от гръцкия финансов министър Евклид Цакалотос и компания. И вече се очаква следващата голяма стъпка – реабилитацията на гръцкия банков сектор от Европейската централна банка. Това ще стане, ако европейските централни банкери се съгласят да започнат да приемат отново емитирани от Атина облигации като залог по отпуснати от ЕЦБ заеми – право, отнето през февруари 2015-а. Решение по въпроса ще се вземе на 2 юни във Виена на съвещанието на управителния съвет на институцията.
