Европейската централна банка ще започне да купува корпоративни облигации на 8 юни. Това предвижда приетата през март програма за включването на нов клас активи към икономическите стимули за еврорегиона. На съвещанието си във Виена на 2 юни управителният съвет на институцията запази нулевото равнище на основната лихва за рефинансиране, а лихвата по депозитите остава минус 0.4 процента.
Два месеца след като обявиха поредните мерки в подкрепа на стопанството на еврозоната, паричните стратези ги вкарват в действие и същевременно предупреждават, че монетарната политика може единствено "да купи време" за политиците. Но те трябва да осъществят структурните реформи за стимулирането на растежа на блока. Просто защото от години инфлацията е под целевите 2% годишно, въпреки всичките традиционни и нетрадиционни мерки, които предприема ЕЦБ. А нейният председател Марио Драги очаква инфлацията да остане много ниска или даже да е отрицателна, дори след приключването на продължителността на програмата за покупка на активи, която трябва да остане в сила поне до март 2017-а.
На пресконференцията след края на съвещанието на 2 юни Драги сподели с репортерите, че "икономическото възстановяване на еврозоната остава под натиск заради по-ниските очаквания за растеж на развиващите се пазари… и символичната скорост на въвеждане на структурните реформи". Той очаква резултати от допълнителните мерки.
ЕЦБ повиши прогнозата си за увеличението на БВП на еврозоната от предсказаните през март 1.4 на 1.6 процента. Запази и очаквания за 2017-а ръст от 1.7% и понижи вероятния растеж през 2018-а от 1.8 на 1.7 процента. Тазгодишната инфлационна прогноза бе ревизирана от 0.1 на 0.2 процента.
Публикуваните през седмицата фундаментални показатели за еврозоната показват, че потребителските цени в общността не са се повишили за четвърти пореден месец, а са регистрирали нов спад през май с 0.1% в сравнение със същия период на 2015-а. Базовата инфлация, от която са изключени силно колебливите компоненти – храната и енергията, обаче се е ускорила до 0.8% през май, след като бе 0.7% през април. В Германия спадът на потребителските цени неочаквано е спрял през май. А в Испания инфлацията се запазва твърдо на минус 1.1 процента.
Априлската безработица в еврозоната остава 10.2 процента. Индексът, отчитащ доверието на бизнеса и на домакинствата в икономическата перспектива на общността през май, се е повишил за втори пореден месец – до 104.7 пункта – най-високата му стойност от януари насам. А БВП на Франция е нараснал с 0.6% през първото тримесечие – малко по-силно от първоначалната оценка от 0.5 процента.
С други думи, въпреки че икономиката се подобрява, инфлацията упорито не иска да се покачи и поставя под съмнение ефективността на политиката на ЕЦБ. Заместникът на Драги – Витор Констансио, обаче е оптимист и смята, че заветната годишна инфлация от 2% все пак ще бъде достигната до 2018-а благодарение на разширените стимули и растящите цени на петрола.
Еврото, което надхвърли 1.12 щ. долара преди съвещанието на ЕЦБ, не успя да съхрани печалбите си и в късните следобедни часове на 2 юни отслабна до 1.1155 щ. долара.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше доста по-активен, отколкото по време на многобройните почивни дни в края на април и през май. Средният дневен валутен оборот успя да достигне 1809 млн. евро (3539 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.1% дял от купената и продадена валута.