България е осъдена за пореден път от Европейския съд по правата на човека. Делото са възбудили бившите собственици и управители на обявената през 2005-а в несъстоятелност Международна банка за търговия и развитие Бони Бонев, Александър Панев и Светлозар Иванов. Мотивът на съда е произволът на прокуратурата, която с неправомерната си според европейските магистрати намеса във взаимоотношенията между спорещите акционери на банката е нарушила правата на жалбоподателите. Ще припомним, че създадената още в края на 1989 г. МБТР бе една от първите частни кредитни институции у нас. Тя бе известна като банката на братята Боневи. През 2004-а обаче между тях се породи конфликт за контрола върху банката, който по стар български обичай се изроди в безкрайни съдебни удари и контраудари. Техен предмет са регистрации на решения на общи събрания, акционерни прехвърляния и всички прилагани в такива случаи у нас похвати. В този спор в един момент решително се намеси прокуратурата и повдигна обвинения срещу едната страна – Бони Бонев, Александър Панев и Светлозар Стоилов. Те бяха гарнирани с арести и с други мерки за неотклонение. Не напомня ли това случая с Корпоративна банка – и там прокуратурата активно действа срещу едната от спорещите страни?
Това сравнение е съществено, защото наказателните производства по случая с Корпоративна банка тепърва идват на дневен ред.
Да напомним, че заради целия корпоративно-съдебен хаос тогава МБТР остана без ефективно управление и започна да затъва. БНБ назначи в нея квестори, организира срещи със спорещите страни, търсиха се ефективни инвеститори, които да подкрепят банката. Но всичко отиде по дяволите заради неясната собственост – лагерите на двамата братя Боневи воюваха помежду си именно за нея. Ликвидността на банката се изчерпа и БНБ се принуди да й отнеме лиценза. По силата на действащия от 2002-а Закон за банковата несъстоятелност МБТР бе обявена във фалит.
Акционерите на МБТР не бяха допуснати като страна по съдебните дела за несъстоятелност – както се случи и сега с акционерите и с изпълнителните директори на Корпоративна банка. В случая с МБТР обаче Европейският съд оцени това като нарушение на правата им. Ще припомним само, че по сходния казус – вече при Корпоративна банка – Върховният касационен съд поиска от Конституционния да се произнесе дали недопускането на акционерите и мениджърите на банката като страна по делото за обявяването й в несъстоятелност е правомерно, или не. Разликата между случаите с МБТР и с Корпоративна банка е, че в момента, когато се произнася Европейският съд, несъстоятелността на първата отдавна е приключила, докато по делото за несъстоятелност на Корпоративна банка няма окончателна присъда. С други думи, всяко решение на Коституционния съд ще е приложимо спрямо окончателната присъда по това дело.
Що се отнася до отнетите лицензи от БНБ – и по делото за фалита на Капиталбанк през 1998-а, и по делото за МБТР, Европейският съд по правата на човека в Страсбург е заявил, че не е компетентен да се произнася по този въпрос. Което е напълно нормално. Компетентността по такива случаи е единствено на органа, в който по право и по закон се съдържа познанието и експертизата за това – а именно надзорната институция. Друг е въпросът, че решението на съда в Страсбург за МБТР за пореден път показва новите условия, в които трябва да действа надзорът на БНБ след влизането на България в ЕС: че всички надзорни актове могат да се обжалват в съда. И ако не бъдат достатъчно добре обосновани, за БНБ ще е трудно да спечели заведените срещу нейните актове дела. А всяко загубено дело е удар срещу репутацията й и ще поставя под съмнение работата на банковия надзор.
ТПС Бони Бонев
