Паяжината на вземанията и задълженията оплита все повече фирми у нас и все повече българи. Смущаващото е, че несигурната икономическа среда изобилства с толкова много неизвестни, че не създава условия за решаване на това уравнение. От една страна, задлъжнелите (въпреки че повечето от тях имат добри намерения) не успяват да се измъкнат от ситуацията заради налегналото ги безпаричие. Кредиторите пък не могат да си събират вземанията.
В по-голямата част на Европа практиката е вземанията да се продават в ранна фаза, за да се намали ликвидният натиск върху компанията кредитор. У нас е по-различно. Сравнително малко фирми се обръщат към специализираните компании за събиране на дългове и по принцип са скептични към подобни методи за управление на задлъжнялостта. Поради това продажбата на фирмени задължения прави първите си стъпки у нас, за разлика от продажбата на банкови кредити.
Търговията с дългове е относително нов бизнес за страната ни. Най-активни са колекторските фирми и дружествата със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), които от 2006 г. се занимават и с изкупуване на вземания. Въпреки липсата на статистически данни за обема на този пазар потенциалът му е огромен. Показателен за това е и притокът на чуждестранни играчи.
Рискът от неплатежоспособност е вечен. АДСИЦ фондовете бяха сред първите, които се "гмурнаха" в морето от дългове у нас. Но решението на проблема се оказа доста сложно и за тях. През последните години някои от тях натрупаха вземания, които не им носят очакваните приходи. В резултат на това паричните постъпления намаляват, а самите фондове или трупат загуби, или намаляват печалбите си. Акционерите им обаче не се интересуват от това и очакват дивидентите си, съгласно закона.
Характерно за сектора е, че всяко от тези дружества оперира в тесен пазарен сегмент. Например вземанията по договори, по кредитни карти или банковите вземания – търговски кредити и заеми на домакинства. Или висящи вноски към застрахователни и лизингови компании. Трудностите със събирането им, естествено, поставиха някои от фирмите в групата на губещите. Загробени са средства за изкупуване на дългове – и освен че сега трудно ги събират, но няма и на кого да ги продадат.
АДСИЦ-те, които се явиха на пазара с желанието да се намесят в решаването на проблемите с лошите дългове, постепенно забавят дейността си. Първоначалният ентусиазъм отстъпи място на трезвия анализ и оценка на пазара. Логично след като кредитните мераци на фирмите и домакинствата у нас намаляха, все по-рядко се търсят ипотечни и потребителски заеми. А предпочитаните инвестиционни алтернативи стават свитото потребление и спестяване в депозит.
На този фон две от дружествата със специална инвестиционна цел – "Делта кредит" и "Лев инвест", изпитаха горчивината на загубата. През последните месеци на 2016-а приходите им, които са основно от лихви по закупени вземания и от депозити, са намалели. Отделно и разходите по дейността им са по-малко. Тази ситуация ще се запази и в следващите месеци, прогнозират анализаторите.
Фирмите и българските граждани вземат все по-малко кредити. Това се потвърждава и от статистиката на БНБ. Тази тенденция се разширява, въпреки че условията са по-добри спрямо преди години. От една страна, не са сигурни в бъдещето си, паричните им средства намаляват и не е ясно дали ще могат да върнат взетите заеми. А и многото реклами, които ни приканват да вземем кредит, явно не достигат до потребителите – заради своята наивност или защото подценяват тези, към които са насочени. Банките като че ли нямат идеи и интерес да подпомагат и развиват фирмите у нас. Но ако няма бизнес, как ще се теглят кредити, как ще се разширява потреблението и купуването на жилища, на автомобили…? Никой не иска да се набутва и да взема пари просто така. Времето на кредитния наивизъм отдавна е отминало у нас.
Обезпеченията, които се искат от кредитополучателите, стават все по-непосилни и за фирмите, и за домакинствата. А чиновническото отношение към тези, които са в затруднение, затваря много имоти в банките допълнително. Тези кредитни институции се превърнаха в агенции за недвижими имоти. Но доколкото и този пазар е в застой, те не могат да се освободят и от тези активи.
Постепенно започна да утихва и ентусиазмът на АДСИЦ-ите за секюритизация на вземания, които излязоха на пазара на лошите вземания. Застоят на капиталовия пазар и в частност на фондовата борса не им осигурява необходимите финансови средства за изкупуване на дългове. Основните им приходи идват от лихви от вземания или от продажба на такива. А след като тези активи не растат – и паричните постъпления от тях са в застой.
Пазарът на изкупуване на дългове в България се развива. И това е естествено – делът на необслужваните вземания нараства, макар и вече с по-бавни темпове. Освен от покупка на лоши кредити на домакинствата купувачите се насочват и към портфейли с просрочия, акумулирани от малки и средни фирми.
При продажбата на пакет от лоши кредити доста активни са банките. Така те "почистват" балансите си, тъй като по този начин тези заеми се отписват от баланса. От друга страна, все пак се реализира и някакъв доход от тази сделка, тъй като колекторската фирма (компания за събиране на дългове) купува портфейла от заеми чрез договор за цесия. Цената при всеки от тях варира според състоянието на кредитите. Така пък се спестяват разходи за провизиране или управление и за събиране на тези вземания – със собствени екипи или чрез външни компании.
Колекторският бранш оценява потенциала за бизнес. Тези фирми могат да изкупят по-големи пакети с дългове в сравнение с АДСИЦ-ите за секюритизация на вземания и са предпочитан партньор. Небанкови финансови институции, застрахователни компании, телекомуникационни и ютилити компании също се насочват към аутсорсване на процеса по събиране на просрочените вземания на дружества, специализирани в тази област.
Българският пазар, макар и малък, е достатъчно привлекателен и вероятно през следващите две-три години ще се появят и нови играчи. Ето защо, когато пазарът за изкупуване на вземания стане по-активен, ще се появят повече инвеститори с интереси у нас… а това пък ще ограничава още дейността на местните АДСИЦ за секюритизация.
В сравнение с дружествата със специална инвестиционна цел, които правят вложения в недвижими имоти и в земя, фирмите, събиращи и търгуващи с вземания, са малко на брой – към края на декември 2015 г. те са само осем. Това са "Фонд за енергетика и енергийни икономии", "Кепитъл Мениджмънт", "Трансинвестмънт", "Делта кредит", "Улпина", "Лев Инвест", "Дебитум Инвест" и "Ризърв Кепитал".
