Оценка на Евростат от април 2016 показва, че 34.2% от българското население живее в риск от бедност и не могат да покрият комуналните си услуги, да поддържат дома си достатъчно топъл и да покриват жизнените си нужди. Просрочените задължения за комунални услуги тежат върху 50.7% от населението в България, като този процент ни отрежда третото място в Европа след Унгария и Гърция.
Според европейско изследване за условията на живот 70% от българските граждани нямат възможност да поддържат дома си топъл. България е в най-тежка ситуация в това отношение, става ясно от пресконференция на КТ "Подкрепа" на тема "Невидимите енергийно бедни българи".
Малко по-голям е процентът на българите към категорията "сива бедност", или онези, необхванати от никаква статистика и неподпомагани по никакъв начин. Техният брой според експертните оценки е 2.6 млн. души или 36%.
"Борим се със сивата икономика, но никой не се бори със сивата бедност", коментира икономическият съветник на Конфедерацията Ваня Григорова.
В края на миналия месец Министерство на енергетиката анонсира мерки за защита на енергийно бедните, които смята да предприеме и които е планирало със съдействието на Световната банка. Според разчетите на МЕ 1.1 млн. български граждани са енергийно бедни и ще бъдат подпомогнати. Това означава, че почти 1.5 млн. души остават извън полезрението на правителствените мерки за защита на енергийно бедните.
Изнесените данни показват, че по програмата "Целева социална помощ за отопление" – през 2015 г. подпомогнатите са 237 207 души, докато през 2007 година година те са били 300 340.
Енергийното ведомство смята да покрие 70% само от цената на електроенергията, като в цифрово изражение това би трябвало да отговаря на 100 киловатчаса месечно. Според Григорова, това е малко по простата причина, че средното потребление на електроенергия на българското домакинство е над 300 киловатчаса. Дори според отделни електроразпределителни дружества средното потребление стига до 400 киловатчаса.
За да бъде направен адекватен анализ, са нужни данни за икономическия статус на членовете на домакинството, здравословното състояние на членове и потреблението на уязвимите домакинства, които често се нуждаят от повече енергия, тъй като не могат да си позволят нови енергийно ефективни уреди. КТ "Подкрепа" обаче не срещнали съдействие за получаване на изчерпателните данни.
От НСИ получили отговор, че данните за потребленията на домакинствата са конфиденциални. Същият отговор получили от МТСП, когато поискали същата статистика. НСИ посочили още, че ако ги предоставят, ЕРП-тата ще съдят института.
"Странно е, едни данни за потреблението на българските граждани да бъдат крити от българското правителство", коментира Григорова. В същото време от ЕВН са предоставили данните на Института за
пазарна икономика.
Според другите презентирани данни 600 хил. души са работещите бедни, 460 хил. са здравно неосигурените поради дълбока бедност, а 304 души са безработните с ниски или никакви доходи. Най-голяма обаче е групата на бедните пенсионери – почти 1,3 млн. души, които получават под 300 лв. пенсия.












