Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Държавните книжа с основание се наричат ценни. Това проличава с особена сила в ситуации като сегашната – на политическа неяснота, икономическа несигурност, гарнирана с пазарна турбуленция.
Англия ще остане ли в Евросъюза, или ще поеме по напълно самостоятелно трасе? Отговорът е много важен – както за икономическите връзки в съюза, така и като послание към света. Оставането на британците в Евросъюза ще бъде ясен и категоричен сигнал, че той е жизнен. Докато обратното ще е равносилно на издадена смъртна присъда със скорошен срок на изпълнение.
Цената на британските 10-годишни държавни книжа достигна абсолютен връх, а доходността им се потопи до 1.23% на годишна база – невиждано досега ниско ниво.
Десетгодишните облигации на Германия също достигнаха своя апогей в ценово изражение, а доходността им със своите 0.037% на годишна база удари абсолютното дъно.
Своя звезден час усетиха и българските еврооблигационни емисии. Цената на най-дългосрочните – с падежи 2035 и 2028 г. отскочи с 1 евро само в рамките на последната седмица – съответно до 94.32 евро и 101.70 евро за 100 номинал. Доходността им, която е с обратнопропорционална зависимост спрямо цената, се понижи с 10 базисни пункта – до 3.54 и 2.83% на годишна база. Книжата с падежи 2027 г., 2024 г. и 2023 г. поскъпнаха с по 0.5 евро до съответно 100.5 евро, 105.2 евро и 99.3 евро, понижавайки възвръщаемостта на инвестицията в тях с по 5 базисни точки до 2.58%, 2.25% и 2.00% на годишна база. Очаквано и обяснимо поскъпването на най-краткосрочната ни книга с падеж 2022 г. е със само 0.2 евро, а спадът в доходността й е с 4 точки – до 1.62 процента.
Тук искам да отбележа, че цените на емисиите ни с падежи 2028 г. и 2023 г., пуснати в обращение на международните финансови пазари емисии през март тази година, надскочиха емисионните си нива и в момента се търгуват по-скъпо, отколкото преди три месеца.
Не мога да кажа, че книжата, търгувани на вътрешния междубанков пазар, са се повлияли чувствително от случващото се навън. Фактът, че банките, застрахователните компании и пенсионните дружества, които основно държат български ДЦК, са в истинския смисъл на думата държатели. Те стоят в портфейлите им и много рядко ги търгуват на вторичния пазар. Ето защо малкото договорени през изминала седмица сделки се случиха на нивата, установени отпреди месец, а именно 0.95% за падеж след 2.5 години, 1.10% за 5-годишните, 1.45% за 6-годишните, 1.8% за 7-годишните и 2.45% за 10- годишните книжа.
Банковата ни система е свръхликвидна. В момента 6 млрд. лв. са в излишък, т.е. не са инвестирани в кредити или ДЦК. Те залежават по сметките им в Българската народна банка, за което са принудени да плащат 0.4% на централната ни банка. С този свръхизлишък банките ни са готови да поемат всякакъв евентуален ликвиден трус, породен от външни или вътрешни фактори.
Министерството на финансите ни също поддържа огромна сума по сметки при БНБ, които са фискален резерв. Той е в размер на 12 млрд. лв., към които трябва да се прибавят и 1.2 млрд. лв., които Фондът за гарантиране на влоговете може да изтегли във всеки момент от Европейската банка за възстановяване и развитие и от Световната банка, ако се яви нужда от подкрепа на банковата система в страната.
