Фондовият пазар у нас се сгуши в унисон с променливото време, а слабата търговия засегна котировките на повечето публични компании. Не го развълнува особено и случващото се по света. Скромният откъм работни дни месец май не донесе особена интрига на "БФБ-София". След всекидневните лутания логично се стигна до по-малко сделки, а постната търговия се случва на фона на нисколиквиден пазар. Това не изненада инвеститорите. Малкото играчи се придържаха около котировките, постигнати през април. И не бе изненада, че това отново остави оборота на познатите ниски нива. Основният индекс SOFIX се смъкна с още няколко процента надолу, което е тенденция от началото на годината. Низходящият тренд се проявава и сред 15-те компании, включени в измерителя. За съжаление на всички на "БФБ-София" вече стана традиция търговията с книжата на най-ликвидните български компании да е слаба.
Банковите акции не направиха изключение от случващото се на фондовата борса. Сделки се сключваха основно с книжата на Централна кооперативна банка (ЦКБ) и Първа инвестиционна банка (ПИБ), но и те не успяха да подобрят кой знае колко настроението на акционерите си. Играчите не направиха много, за да поддържат цените сравнително високи. Настроенията се сменяха, оптимизмът се редуваше с песимизма, съответно и поведението на инвеститорите се луташе от едната крайност в другата. Ниските цени обаче подтикваха повече разпродажбите. Никой не беше готов да рискува и в крайна сметка от това пазарната капитализация на ПИБ и ЦКБ също пострада.
Всичко започна сравнително добре – публичните банки се отчетоха с първа силна борсова седмица, но постепенно ентусиазмът отстъпи пред борсовия реализъм. Въпреки това статистиката отчете с около 3% повече изтъргувани акции. Но в осемнадесетте търговски дни на петия месец собственика си смениха едва 253 662 броя.
Цените на акциите на
Централна кооперативна банка
продължиха да слизат надолу и да се отдалечават от номиналната си стойност (1 лв.). Това се случва за втори пореден месец, а котировките им паднаха и под априлските. Сделките се сключваха в тесни граници, цените са най-ниските от началото на годината.
Още в първия борсов ден книжата на кредитната институция изкачиха своя връх – цена от 0.989 лева. Месец по-рано най-високата цена, която играчите плащаха за тях, беше 0.995 лв. за един брой.
Още на следващия ден обаче акциите на ЦКБ объркаха ритъма и до края на месеца губеха от стойността си. На 26 май даже минаха и през най-ниската си котировка за май – 0.948 лв. за един брой. Притесненията на инвеститорите се допълниха и от факта, че и двете крайни цени смъкнаха още надолу разновесното ниво при тези книжа.
Поради това бяха изтъргувани малки обеми от книжата на ЦКБ, а инвеститорите прехвърлиха само 170 170 броя.
В крайна сметка слабостта на тези акции стана причина те да загубят още една стотинка от цената си в последния търговски ден. Което пък отне още един милион от пазарната капитализация на банката от групата "Химимпорт". Така според играчите на пазара оценката на кредитната институция падна до 108.402 млн. лева.
И в началото на юни новините от ЦКБ също не подкрепиха плановете на инвеститорите за тези акции. Мениджърите на дружеството публикуваха покана за свикване на общо събрание на акционерите. Според писмените материали не се предвижда плащане на дивиденти, а печалбата за 2015 г. ще бъде внесена във фонд "Резервен".
Книжата и на третата по размер на активите банка у нас –
Първа инвестиционна банка
следваха тенденцията, оформила се на БФБ, и продължиха да поевтиняват и през май. За съжаление на акционерите й акциите останаха през целия месец под ключовата за тях цена от 2 лв. за дял, а това им се случва за втори път през тази година – така бе и през април.
В първата борсова сесия те постигнаха най-високата си месечна цена – 1.88 лв. за един брой, но после котировките на ПИБ тръгнаха устремно надолу. Да напомним, че през април наддаването между играчите за тези книжа беше стигнало до 1.975 лева.
Увлечени от общия спад на борсата и без друга видима причина, акциите на ПИБ се спуснаха по ценовата стълбица и свалиха месечното си дъно до 1.738 лв. – с три стотинки под нивото им през април. Така и двете гранични цени на тези книжа останаха под отчетеното през четвъртия месец на 2016-а.
И в следващите дни акциите на кредитната институция не престанаха да лъкатушат нагоре-надолу. При това и изгубиха четири стотинки от стойността си спрямо края на април (до 1.753 лв.). И логично – и пазарната капитализация на банката веднага отчете това намаление. Според борсовите играчи на 31 май ПИБ беше оценена на 192.83 млн. лева. Така се запази негативната тенденция и тя остава под границата от 200 млн. лв. за втори пореден месец тази година.
Това развитие на събитията, естествено, намали и броя на търгуващите с тези книжа и те си размениха само 82 629 броя от тях.
Инвеститорите приеха като нещо нормално ПИБ да изплати в срок и без проблеми получената през юни 2014 г. държавна помощ. Но, случващото се на БФБ показва, че явно те не останаха доволни от друго – че общото събрание гласува цялата печалба на ПИБ за 2015-а в размер на 12.5 млн. лв. да бъде оставена в капитала й като резерви с общо предназначение. Същото ще се случи и с печалбата, която ще бъде натрупана през първото полугодие на 2016-а. Решението е част от общата подготовка на институцията за приключване на прегледа на качеството на активите й.
В устава на банката пък бяха препотвърдени за нови пет години правомощията на управителния съвет да сключва договори за поемане на облигационни заеми с общ размер до 2 млрд. лева. Те бяха дадени за пръв път през 2005-а и се подновяват периодично. Това не означава, че банката въобще ще стигне до подобен дълг. Но в случая става въпрос за възможностите да го направи, което позволява гъвкавост при управлението на ликвидността. Освен това решението напълно съответства на препоръките на БНБ към банките у нас да си осигурят достатъчно допълнителни източници на ликвидност.
Слаб беше интересът към търговия с книжата на Българо-американска кредитна банка (БАКБ) и ТЕКСИМБАНК на борсата през май.
Показателен е фактът, че в петнадесет сесии офертите на продавачите и купувачите не намериха допирни точки за книжата от
банката на Цветелина Бориславова
Цените им останаха на нивото от април – около 4.25 лв. за един брой, но към края на май посоката им беше видимо към повишение. Добавяйки стойност, акциите на БАКБ "затвориха" месеца при 4.417 лв. за акция. Тази котировка се оказа и най-високата през всичките осемнадесет борсови дни. А тъй като тя е с цели седемнадесет стотинки над цената им от края на април, банката на Цветелина Бориславова повиши с 3.93% оценката си. Така на 31 май тя вече струва 109.062 млн. лева. Търговията с тези книжа не беше активна, а инвеститорите си размениха едва 611 такива акции.
Малко инвеститори се възползваха и от възможността да търгуват с книжата на ТЕКСИМБАНК. При това положение логично и броят на изтъргуваните книжа е символичен (252). В няколкото сделки на борсата обаче те успяха да вдигнат с няколко стотинки цените, които се движеха в рамките между 1.70 и 1.80 лв. за един брой. Това стана причина и пазарната оценка на банката да се повиши. В края на май тя струва 50.391 млн. лева.
На 26 май беше последният ден на Корпоративна търговска банка на борсата. Така месец преди втората годишнина от нейното затваряне фалиралата кредитна институция беше отписана от публичния регистър на Комисията за финансов надзор. Акциите й повече няма да се търгуват на "БФБ-София". Въпреки отнемането на лиценза на банката на 6 ноември 2014 г. и обявяването й в неплатежоспособност от съда, смятано от 20 юни същата година, книжата й продължиха да се котират на фондовата борса. Цената на една акция на 20 юни бе 78.05 лв. за брой, но се срина до исторически най-ниската си котировка от 0.101 лв. през февруари 2016-а.
Нови предложения при депозитите отвличат вниманието от банковите акции. Лихвите отбелязват нови антирекорди, но влоговете остават предпочитани от българите и фирмите. От началото на годината потребителите са внимателни при избора на възможностите за инвестиране. Но първа в предпочитанията им си остава банковият депозит. Повечето оценяват лихвените оферти по-високо и те са по-предпочитани спрямо котировките на банковите акции.
Предприемчивостта не е най-силната черта на българите, но във всяка една инвестиционна стратегия е водещо желанието за поемане на разумни рискове. Така че ще мине още доста време, преди парите да се върнат на фондовата борса и "да се прегърнат" с акциите, в т.ч. и банковите. Просто потребителят в България в момента е скептичен и консервативен. Показателен е фактътг, че под 10% от спестяванията си българите инвестират в акции, в облигации, в пенсионни и взаимни фондове, сочат данните на банки и небанкови институции. За сравнение, при европейците този дял надхвърля 30%, като се наблюдава засилен интерес към вложенията в дялови книжа.