Лъжа, неграмотност или смразяващо безочие?! Трудно е да се прецени коя от тези характеристики най-много подхожда на изказванията на депутатите от БСП и от Реформаторския блок по време на обсъждането на гаранционните споразумения, които правителството трябва да подпише с ЕБВР и със Световната банка по повод на двата заема по 300 млн. евро – общо 600 млн. евро, или близо 1.2 млрд. лв. в четвъртък 9 юни. Те са предназначени за Фонда за гарантиране на влоговете, ако се оформи кризисна ситуация. И за да не изпадаме в характерното за народните представители декларативно празнословие, веднага ще се аргументираме защо отправяме такива обвинения към тях. В опит да омаскарят тотално предлаганите за ратификация гаранционни споразумения с "красноречие" блеснаха народните представители от БСП Румен Гечев и Янаки Стоилов. От дясно, както обикновено, изгряха звездите на Петър Славов и Мартин Димитров, но този път активно им пригласяше и Радан Кънев.
Опорните точки на левицата
представи Румен Гечев. Той заяви: "Мит е, че тук става дума за някакво поръчителство и гаранция, която може би в бъдеще ще бъде реализирана. Това не е вярно – истината е в договора, който е представен за ратифициране и който е подписал министърът на финансите, респективно българското правителство. Ние сме длъжник, дами и господа, а не поръчител. Това е казано в договора."
Гечев е професор по икономика, затова не допускаме, че е некомпетентен по темата. По тази причина това негово изказване клони по-скоро към политическо безочие. Защото е ясно, че когато една страна сключва договор за гаранция, тя не е длъжник. Такъв тя би станала, когато вече има договор за кредит. В случая той обаче би бил сключен от Фонда за гарантиране на влоговете, а ще го плащат банките, които правят вноски в него. За тази година общият размер на тази вноска е 150 млн. лв. – за сведение на професора, който постави и такъв въпрос.
И идва ред да се коментира друго едно питане на Гечев –
с каква цел Фондът за гарантиране на влоговете взема тези заеми
и защо Министерският съвет иска от Народното събрание да ратифицира свързаните с тях гаранционни споразумения? "Правителството се основава на две взаимноизключващи се цели. Защо? Първа цел е, цитирам: „Попълване на резервите на Гаранционния фонд и подпомагане на структурите му на финансиране”. Втората цел е: „Същевременно използването на заемните средства за частично или цялостно погасяване на заема, предоставен на този фонд за сметка на Бюджет 2014 г. в размер на 1.7 млрд. лв.”, заяви Гечев.
И двете цели са важни и в никакъв случай не са самоизключващи се. Предстои приключването на прегледа на качеството на активите на банките и провеждането на стрес-тестове. Резултатите от тях ще станат известни на 13 август. Нормално е фондът да се опита да е максимално подготвен за евентуални неприятни изненади, които могат да произтекат от тези проверки. Повече от недалновидно е той да е финансово необезпечен и отново да "увисне" на политическото благоволение на Народното събрание. Гечев обаче може да е сигурен, че дори прегледът на качеството на активите и стрес-тестовете да не поднесат изненади, фондът все пак ще активира двата заема – този път за да върне депозита, даден му от правителството. Причината е, че той е доста по-скъп от цената, която не данъкоплатецът, а единствено банковата система ще плаща на Световната банка и ЕБВР. Припомняме, че
средната цена на двата заема ще бъде 1.3% годишно
докато лихвата, която бюджетът получава по депозита, даден в края на 2014-а на Фонда за гарантиране на влоговете, е 2.93% годишно. Обвиненията, че с върнатите пари правителството ще финансира по-големи дефицити, пък са, меко казано, празнословие. Парите от върнатия депозит ще влязат във фискалния резерв, а не като бюджетен приход.
Радан Кънев на свой ред показа, че адвокатите в парламента са скарани с темата бюджет.
"Данъкоплатците взимат заем в името на това да се подкрепи една частна структура с ограничен държавен контрол, която е призвана да покрива задължения на други частни структури, тоест на банките. Излиза, че българският данъкоплатец финансира търговските банки без очевидна причина за това. Реално какво може да стои зад това? Или провал в бюджетната политика за тази година, или провал на фонда в дейността му по събиране на задълженията към КТБ", каза Кънев. Е, когато един човек не прави разлика между балансов актив – кредит, и задбалансов ангажимент – гаранция, е излишна загуба на време да се правят каквито и да опити за дебат с него. Тук вече става дума за ограмотяване, а пленарната зала не е място за такива упражнения.
Единственото смислено изказване
направи депутатът от АБВ Светослав Белемезов. "Цялата процедура по фалита на КТБ е пример какво не трябва да се случва в българската банкова система. Още повече че няма подобен пример в Европа. Въпреки че и по-големи банки от КТБ изпитваха сериозни финансови затруднения, към подобни процедури не се е стигало в предишен етап. В Европейския съюз банки с финансови затруднения се преструктурират, докато в България КТБ беше затворена и все още се водят битки за собствеността на апетитните активи, които доскоро бяха нейно притежание", каза депутатът от АБВ. Всъщност точно за да не се случват повече такива рецидиви като това, което стана с КТБ, трябва да бъдат ратифицирани гаранционните споразумения по заемите на фонда с ЕБВР и със Световната банка. АБВ обаче гласува против.
Въпреки словесните гимнастики гаранционните споразумения бяха ратифицирани и по този начин отвориха пътя фондът да може да разполага с ресурса от 600 млн. евро, договорен с ЕБВР и със Световната банка.
