Общинските съветници също са недоволни от антикорупционния проект "Кунева", който им забранява категорично да въртят бизнес с общинските дружества и с общините, в чието управление участват. И наскачаха: групово и поединично.
Законопроектът на вицепремиера Миглена Кунева всъщност разширява ограниченията в Закона за местната администрация и местното самоуправление (ЗМСМА), които и сега съществуват пред общинските съветници. Досега на тях им беше забранено да бъдат в управителните или представителни органи на дружествата с общинско участие. Сега обаче се прибавя и още една забрана: старейшините няма да могат да сключват каквито и да било договори с общините, в които са избрани – включително и когато са само акционери или съдружници във фирми, които имат бизнес с местната управа.
"Тази забрана ще доведе практически до лишаването на общинските съвети от качествени, доказали себе си личности, особено в средните и малките общини", скачат от Националната асоциация на председателите на общински съвети в България. Те са изпратили нарочно становище до Народното събрание, с което се противопоставят на нововъведението и на някои други текстове в проекта – включително и срещу анонимните сигнали, които щели да доведат до "ежедневен лов на вещици" и до "непрекъснато и ежедневно омаскаряване на хора".
Становището впрочем очевидно е приемано преди внасянето на втория вариант на антикорупционния закон, защото параграфите, членовете и алинеите на текстовете, които се оспорват, сега са вече други.
Лично мнение е изпратил и председателят на ОбС в община Димово, Видинско – Добромир Тодоров. "Установявам известно неразбиране на ролята, мястото и дейността на общинските съветници и кметовете. Те, като представители на местната власт, са "овластени" различно. Общинските съветници участват в колективен и публичен орган, който макар и да има своите отговорности в управлението на собствеността и финансите на общините, няма изпълнителни и разпоредителни функции. Общинските съветници не участват в организирането и провеждането на процедурите по обществените поръчки и за продажба на имоти, не подписват споразумения и договори, не се разпореждат с пари", казва местният управленец.
Като контрапункт на тази теза обаче в Народното събрание е депозирано и становище от кмета на община Павел баня Станимир Радевски, който пък казва нещо съвършено различно: "Кмет на община няма право да участва в изпълнението на обществените поръчки, няма право да закупи или наеме общински имот, което считам за напълно целесъобразно. Но общински съветник има право да бъде изпълнител на обществена поръчка, да се яви на търг и да сключи договор с кмета за общински имот, има право да кандидатства и получава субсидии както за себе си, така и за свързани с него лица. А това благоприятства изключително за разширяване на корупционните практики в местните власти. В своята работа като кмет с четири мандата съм се сблъсквал с много опити за въздействие на общински съветници към граждани, други общински съветници и служители в общинската администрация. По мое наблюдение след всеки местен вот се организират незабавно местни коалиции, независимо от партийната принадлежност, с единствената цел завземане, обсебване и обогатяване за сметка на общинското имущество. Целта на голяма част от избраните съветници е да работят за личностно обогатяване, а не в интерес на общественото развитие." Кметът дори дава радикално предложение: броят на общинските съветници да се редуцира, защото издръжката им тежи твърде много на общинския бюджет. И дава пример с община Павел баня, в която издръжката на старейшините скочила внезапно от 181 000 на 324 000 лева.
Очевидно спорът ще се пренесе и в пленарната зала на парламента, ако законът на Кунева все пак стигне дотам. Покрай тази "културна дискусия" обаче стана видим още един друг голям въпрос в проекта, който обаче все още не е успял да концентрира общественото внимание. А всъщност той е изключително важен: кой и как ще дебне корупцията на ниво общини и кметства.
Идеята на закона е националното мегабюро, което ще преследва корупцията, да разследва кметовете, заместниците им и общинските съветници – те са включени в листата на публичните фигури, които ще бъдат "клиенти" на бюрото. Администрациите в централните органи на властта и в общините обаче ще бъдат под контрола на местни инспекторати – имуществените декларации ще се подават пред тях, те ще ги проверяват, те ще следят и за конфликт на интереси. А ако в съответното ведомство няма такива инспекторати, ще се сформират комисии от други чиновници, които да го заместят и от които всъщност се очаква да "проверяват" колегите си по бюро.
За разлика от детайлното разписване в Закона на процедурите и производствата срещу "публичните фигури" във властта, за дребните "калинки" не пише почти нищо. Нещо повече – законът прехвърля на Министерския съвет да уреди с наредба реда и организацията, по които ще се установяват несъвместимостите и конфликтите на интереси сред чиновничеството. Единственото, което е що-годе ясно, е, че ако при проверката на имуществените декларации се установи, че е "скатан" доход или имане за повече от 10 000 лв., служителят ще се предава на НАП.
Специално за общинските администрации също е предвидена разпоредба, според която на пряко подчинение на кмета на общината се съставя инспекторат, който ще осъществява контрол и проверки за конфликт на интереси сред служителите и за имущественото им състояние. А ако няма такъв – кметът ще сформира комисия от служители. Срокове и процедури за тези проверки, срокове за обжалване и ред, по който ще става това, и въобще каква защита ще имат чиновниците от злоупотреби "по заповед на кмета" – няма.
Впрочем, същият този председател на общинския съвет в Димово Добромир Тодоров си казва в прав текст: "Изразявам учудване, че се дава правото и възможността на кметовете на общини да назначават и управляват еднолично инспекторат за осъществяването на контрол и проверки по този закон. Създава се пряка зависимост на контролиращия от контролирания". И дори дава готово предложение: тези комисии да са към общинския съвет, за да се избегне възможността за лична зависимост от кмета.
Както и да го погледнеш – човекът си е прав. Но явно до момента нито един от т.нар. висши политици в държавата не е сколасал да дочете проектозакона докрая, за да го разбере…
