Васил Симов е председател на управителния съвет и изпълнителен директор на Българо-американска кредитна банка. Избран е за член на управителния съвет и изпълнителен директор по решение на надзорния съвет (съответно на управителния съвет) от 22 юли 2011-а. Симов е и член на съвета на директорите на „СИЕСАЙЕФ” АД, мажоритарен акционер в БАКБ. Преди това заема ръководни позиции в „СИБАНК” АД. През 2001 г. е избран за член на управителния съвет, а през 2002 г. за председател на управителния съвет и изпълнителен директор на „СИБАНК” АД. От 1998 г. до момента е председател на съвета на директорите и главен изпълнителен директор на „Софийска стокова борса” АД. От 1994 до 1996 г. е председател на надзорния съвет на „Общо застрахователно дружество” АД. Васил Симов е магистър по икономика от ВИИ „Карл Маркс” и притежава квалификации по „Търговия с деривативни и финансови инструменти” от Commodity Futures Trading Commission, Washington D.C., САЩ, и „Борсова търговия с фючърси” от ACDI/ VOCA, Washington D.C., САЩ. Във волейболните среди името му се появи в средата на септември 2012-а. Тогава той бе обявен за лицето на опозицията срещу сегашното ръководство на Българската федерация волейбол. На 13 декември същата година бе избран за председател на сдружението "Приятели на волейбола", чиято основна цел е да подпомага детско-юношеския волейбол.
Г-н Симов, познавам биографията Ви отдавна и в съзнанието ми са се запечатали трите "скока" – в борсите, в банките и във волейбола. Плод на дълга преценка и предварителна нагласа ли са те, или иде реч за един троен скок, който всъщност е животът Ви?
– Да, "троен скок" е най-точното определение за деловите ми изяви. Аз не загърбвах нищо, не търсех ново начало, само допълвах и доизграждах вътрешните си устои. Скоковете направих спонтанно. Завърших "статистика" (а статистиката, както казваха моите професори, е "поезията на числата") във Висшия икономически институт в София, сега УНСС, и още като студент имах влечение към тях. Това ме накара да скоча впоследствие на борсата. Някои смятат, че на борсата само се търгува. Вярно, че задачата на брокерите е да сключват сделки, но основната задача на мениджмънта на Софийска стокова борса, която аз управлявам вече 25 години, е да формира и обработва ценова информация за стоките, която да предлагаме на журналисти и анализатори, а и самите ние да изследваме влиянието на различни фактори върху движението на цените.
Как премина този четвърт век, като имаме предвид, че започнахте от нулата?
– Изминалите 25 години бяха доста трудни, но за мен преди всичко интересни и успешни за развитието на борсовата институция в България.
Обяснете следващия скок – в банките.
– Не твърдя, че борсата ми е повлияла след време да започна паралелно работа и в банковия сектор. Известно е, че в продължение на 10 години бях изпълнителен директор и председател на управителния съвет на СИБанк, а след това вече пет години ръководя Българо-американската кредитна банка. Работата ми в банките е провокирана от познанията ми в сферата на икономиката.
Влязохте в банковия сектор като човек, който познава неговите клиенти – фирмите от реалния сектор?
– Да, познавам крайните клиенти на банките. Имам например големи познания за българското земеделие, защото фирмите от този отрасъл са основните играчи на Софийската стокова борса. Точно този отрасъл се нуждае от огромно финансиране, а аз познавам лично повечето от бизнесмените в системата на земеделието. Смея да твърдя, че мога да оценя значимостта на всеки един проект, и то не само от сферата на селското стопанство, а и в търговията. Така че двете ми дейности – на борсата и в банките, имат много общо помежду си и неговата резултативна е в помощта, която оказваме на българския бизнес. Колкото до преподавателската ми дейност и книгите, които написахме заедно с моите колеги, те са плод на потребността от знания за борсовата търговия.
Разкажете накратко и за просветителската си дейност.
– Когато стартирахме борсовата търговия през 1990 г., се оказа, че няма нищо издадено. Обучавахме се предимно чрез специализации в чужбина и пренесохме знанията си в учебниците. Логично през 1992 г. дойде поканата от УНСС да създадем дисциплината "Борси и борсови операции". Ние бяхме пионерите, сега вече почти всички учебни заведения с икономическа насоченост имат този курс от лекции. Много ми беше интересно, защото успявах да запаля млади хора за тази интересна професия – брокерството. Имам "ученици", които работят на стоковата, а и на фондовата борса, други пък не станаха брокери, но се запалиха по тази "игра" и активно се занимават с търговия.
Хайде сега и най-големият скок – във волейбола.
– И тук няма мистерия. Играл съм волейбол, но също така съм се състезавал във футбола, и в баскетбола. Играта с топка винаги ми е била интересна. За волейбола през последните години ме запали познанството ми с много изявени български волейболисти. След 2012-а ме помолиха да помагам на този спорт – като бизнесмен, не като треньор, разбира се. По време на Олимпийските игри в Лондон създадохме сдружение "Приятели на волейбола". Там се класирахме добре, но след това треньорът Радостин Стойчев бе позорно изгонен. Тогава тези, които спонсорирахме този спорт, решихме вместо да даваме пари на федерацията, да ги предоставяме за развитие на детския волейбол в България. Направихме десетки турнири между ученици от различни училища и клубове през последните три години. Целта ни е да дадем възможност децата не само да тренират волейбол, което е по-лесното, а да играят състезателно помежду си. През миналата година решихме нашето сдружение "Приятели на волейбола" да прерасне в нещо повече. Създадохме една частна академия за деца, родени през 2004-2005 година в София. Основните спонсори на тази академия са Радостин Стойчев – най-добрият треньор, и Матей Казийски – най-добрият състезател. Затова академията се нарича „Стойчев – Казийски“. Вече имаме прекрасна зала с отопление през зимата, топла вода и всички условия за този спорт. Купихме и безплатни екипи – официални и тренировъчни. В момента около 120 деца тренират в нашата академия. От есента ще направим втора академия с още една перфектна зала. Целта е нашите питомци не само да играят волейбол, но и да ги научим на коректност. За нас е важно да станат добри деца на своите родители. Имаме и занимания по плуване, имаме и беседи за доброто и злото в спорта и живота… Не всички ще станат национали, но нека са със самочувствието, че тренират при добри условия срещу символична такса.
Къде ще бъде следващият скок?
– Най-вероятно такъв няма да има. Този троен или четворен скок (заедно с преподавателската дейност) ми доставя удоволствие и посрещам ангажиментите си с радост.
Освен 25-годишнината на ССБ тази година чествате и 20 години БАКБ. Бутикова банка ли е тя?
– Не, ние я заварихме като бутикова банка преди пет години, когато г-жа Цветелина Бориславова закупи основния пакет акции и аз бях част от нейния екип. Опитваме се да я направим широкопрофилна институция. Основният ни приоритет е развитието на енергетиката, базирана на възобновяеми източници, екологични проекти, финансиране на проекти в земеделието и други. Повечето банки у нас се ориентират или към банкирането на дребно, или към големи корпоративни клиенти. Остава малкият и средният бизнес, в който се кълнат всички кредитни институции, но се насочват към по-леките отрасли – там, където имат по-малък риск и по-голяма печалба.
Трета поредна година избират БАКБ за "Зелена банка на България", защо?
– Философията в развитието на банката е в ръцете на Цветелина Бориславова, която е голям любител на природосъобразния начин на живот, "зелените" проекти, екологията и енергетиката. Спестяваме много хартия и енергия, т.е. стараем се да бъдем всеки ден "зелени".
Дайте конкретен пример от дейността на банката.
– Ние първи направихме кредитен продукт за българските зърнопроизводители. Наясно съм, че те имат нужда от пари за няколко месеца от зимата и пролетта. През лятото, когато се прибере реколтата, парите се появяват. Даваме им пари само срещу залог на зърното. А то е не по-малко ценно от златото. Първи въведохме и кредити за покупка на земеделска земя само срещу залог на самата земя. Първи създадохме и т.нар. виртуална банка – BACB Plus, и всичко това, за да сме в услуга на нашите клиенти.
Стига работа. В петък след обяд за какво мислите?
– Да се наспя в събота и неделя. Но жена ми и дъщеря ме не ме оставят. Чакат с нетърпение уикенда, за да излезем извън София.
Какъв тип почивка Ви харесва?
– За уикендите предпочитам истинската почивка, и то в България. Аз съм един от малкото хора, които страшно харесват българското Черноморие.
Това силно ме учудва.
– Да, много се говори за турското и гръцкото море, но нашето е много красиво и си е наше – българско.
Това вече ме шокира. Какво точно му харесвате?
– Бил съм навсякъде – от Шабла до Резово. И навсякъде е хубаво, дори и в "Слънчев бряг".
Шегувате ли се?
– Не. Това ми е любимо място, защото там има живот, купон, както се казва. Е, вече е за малко по-младите от мен. Иначе плажната ивица е уникална. Малко е пренаселено, но има и по-тихи места. Пък и наоколо – Несебър, Равда, Елените, после Созопол, Ропотамо, та чак до границата на юг.
Г-н Симов, какво Ви свързва така силно с нашето море?
– Като ученик и студент бях много ентусиазиран гмуркач. През 80-те години бях сред първите, които имаха собствени акваланги. Тогава беше много трудно да се узаконят. А най-голямото препятствие беше да си напълним бутилките с кислород. Властта от бомби ли се страхуваше, от диверсии и шпионаж ли, но си беше цяла одисея.
Аз имам собствен критерий за туристическа привлекателност – хубаво е там, където искаш да се върнеш. Вие къде в чужбина бихте искали да се върнете?
– Когато имам повече от седмица почивка, гледам да отида на още и още далечни места. Бил съм на повечето гръцки острови, на Малдивите, Сейшелите, Карибите… Късчетата земя, разхвърляни в морета и океани, са ми любими.
За какво си говорите в семейството?
– За различни неща, но не можем да избягаме от участта си на икономисти. Съпругата ми (женени сме от 28 години) е действащ икономист, дъщеря ми, която много обичам и с която се гордея, също завърши икономика в London School of Economics, поработи малко в Англия и се прибра да работи в България.
Банката Ви е сред "море от театри", кога за последен път ходихте при Мелпомена?
– Да, офисът е заобиколен от театри. Но преди всичко съм голям фен на сценичните изяви на студентите четвърти курс в НАТФИЗ. Да гледам бъдещите актьори ми е традиция още от студентските години. Съветвам всеки да обърне внимание на така наречения Учебен театър към НАТФИЗ.
Имате ли любима марка костюми, ризи, обувки, часовници?
– Не. Не робувам на това. Пък и размерите ми ме затрудняват да намеря, каквото ми трябва в конфекцията. Всичките ми костюми са шити от български фирми, най-вече от „Агресия“. Колкото до обувките, нося 46 номер, така че избирам такива, които ми стават и са ми удобни…
Кола?
– Повече от 20 години аз съм "отдаден" на Mercedes. Имам собствен, разбира се, и то GL класа. Изборът ми е по много причини, но една от най-важните е, че правят големи коли, удобни за "гигант" като мен.
Ще Ви обидя ли, ако Ви питам за талисмани?
– Не, защо? Пристрастявам се към абсолютно непретенциозни вещи, които по някакъв начин се „впиват“ в мен. Например телефонът ми е тип "мида", от една остаряла вече марка и модел, който не съм сменял вече 10 години. Пристрастявам се и към химикалката, с която пиша, въпреки че е едно съвсем обикновено писало. Дори ми минава през мисълта, че няма да ми върви, ако си забравя или изгубя химикалката.
Коя е непреходната ценност в живота?
– Добруването между хората и приятелството. Сигурен съм, че трябва да правим добри неща за хората около нас. Не заради някаква полза, а просто така.
