Разпоредбите в Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), които лишават акционерите от правото на жалба и от представителна власт в производството по банков фалит, не противоречат на конституцията. Въпреки че са в разрез с практиката на Европейския съд по правата на човека. С този резултат приключи конституционното дело, предизвикано от тричленен състав на търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС), който трябва да се произнесе по жалбите на акционерите в Корпоративна търговска банка (КТБ) срещу лишаването им от възможността да оспорват определената от съда начална дата на неплатежоспособността. Така Конституционният съд (КС) се присъедини към последователно прокарваната досега от административните и гражданските инстанции теза за отстраняване на банковите акционери от участие в съдебните производства, посветени на отнемане на лиценз и несъстоятелност.
Искането двата текста от ЗБН да бъдат обявени за противоконституционни засягаше както съответствието им с основния закон, така и с Европейската конвенция за защита правата на човека и на основните свободи. КС не допусна обаче да разглежда искането по второто направление на формално основание. Конституционно задължение за такава преценка наистина няма, но и без него съдиите се позовават често както на евроконвенцията, така и на практиката на колегите си в Страсбург. А Евросъдът е постановил вече две решения по "български" банкови дела (за Капиталбанк и за Международната банка за търговия и развитие), според които да не се признава правото на жалба на акционерите представлява нарушение на конвенцията.
По единия въпрос – за лишаването на акционерите от правото да представляват банката в делото по несъстоятелност, конституционните съдии са единодушни, че това не противоречи на основния закон. По втория въпрос – за правото на жалба в производството по фалит на акционерите с над 5% от капитала, обаче се появиха две особени мнения. Под едното от тях са се подписали докладчикът по делото Константин Пенчев и Георги Ангелов, а под другото – Таня Райковска. Подкрепя ги със становището си по делото и Висшият адвокатски съвет. А зад мнозинството са становищата на Министерския съвет, на БНБ и на Фонда за гарантиране на влоговете.
Основните аргументи на кабинета, на Централната банка и на фонда срещу правата на акционерите са два. Единият е, че производствата по банкова несъстоятелност се различават съществено от аналогичната процедура по Търговския закон. То трябва да приключи възможно най-бързо с цел защита на обществения интерес – вложители, кредитори и банкова система.
Вторият аргумент е, че акционерите, притежаващи над 5% от капитала на банката, както и нейните управителни органи имат възможност да защитят интересите си в производството по Закона за кредитните институции пред Върховния административен съд (ВАС), обжалвайки решението на БНБ за отнемане на лиценза. Нещо, което не се случи, тъй като ВАС отказа да разгледа жалбите им по същество с мотив, че липсва правен интерес от обжалването.
Според КС преминаването на управлението на застрашена от неплатежоспособност банка в ръцете на лица, различни от управителните й органи, е в интерес на вложителите и не противоречи на никоя конституционна норма. Съдът допуска, че може да има съмнение дали зависимите от БНБ или от фонда представители на банката в процеса по несъстоятелност, каквито са квесторите и синдиците, защитават пълноценно правата й. Но смята, че то не е достатъчно основание атакуваната разпоредба да бъде обявена за противоконституционна. Допусната е и необходимостта от по-добра регламентация, с добавката, че решението е от компетентността на законодателя. КС напомня и за възможността при съмнение за противоречие на интересите между представляваната в конкретен процес банка и представляващите я лица съдът да назначи т. нар. особен представител по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Също толкова неубедителни са мотивите на мнозинството в КС и по отношение на правото на акционерите да обжалват решението за обявяване на банката в несъстоятелност. Ползвана е наготово тезата на ВАС за липса на правен интерес от обжалването, тъй като решението за откриване на производството по несъстоятелност (в частност – за определяне на датата на настъпване на неплатежоспособността) не засягало права и законни интереси на акционерите. Затова те не можели да обжалват това решение наред с квесторите, временните синдици и прокуратурата.
В особеното си мнение Пенчев и Ангелов изразяват несъгласие с горното и твърдят, че недопускането на акционерите до право на жалба в производството по несъстоятелност е противоконституционно. Според тях изричната законова разпоредба, която им дава право да встъпят в делото по фалита, изразява волята на законодателя да признае наличие на правен интерес от обжалването в полза на акционерите. Посочено е решението на съда в Страсбург по делото "Капиталбанк" АД срещу България" и е направен изводът, че производството по несъстоятелност е на практика единственото, в което акционерите могат да защитят правата си по съдебен ред. Както и че изобщо не би могло да се очаква назначените от БНБ квестори да защитят ефективно правата на банката.
"Не би могло да се приеме, че съществува значим обществен интерес, чиято защита би оправдала ограничаване на процесуалното право на встъпилите акционери да обжалват съдебното решение. Обжалването на решенията на първоинстанционния и въззивния съд не спира изпълнението им, а и съдът е длъжен да се произнася във фиксираните в ЗБН кратки срокове, поради което признаването на още една страна на правото на жалба не би забавило необосновано процеса. Напротив, осигуряването на равенство на всички страни в процеса и условия за състезателност би помогнало за установяване на обективната истина, което безспорно е в интерес както на страните, така и на вложителите и другите кредитори на банката", мотивират се Пенчев и Ангелов.
За разлика от мнозинството в КС, те не се оправдават с действащата законова уредба, а констатират директно, че тя се нуждае от промени, за да осигурява ефективно участие на всички страни в производствата по законите за кредитните институции и за банковата несъстоятелност. Това ще позволи и ефективен съдебен контрол върху решенията на БНБ. Подчертано е, че разумният баланс между обществения интерес, свързан със стабилността и доверието в банковата система, от една страна, и конституционно гарантираните права на защита и на равенство в съдебния процес на гражданите и юридическите лица, от друга, не може да бъде постигнат само по пътя на контрола на КС.
Таня Райковска обръща специално внимание на лишаването на акционерите от право на жалба, след като преди това им е признато правото да встъпят в делото по фалита. Тя определя като неубедителна тезата, че участието на акционерите в него било безпредметно и ненужно, понеже те не биха могли да повлияят върху изхода му, доколкото решението по отнемане на лиценза е влязло вече в сила. Райковска посочва, че участието на акционерите има смисъл, тъй като в частта му за обявяване на неплатежоспособността и определяне на началната й дата решението на гражданския съд за обявяване на несъстоятелността подлежи на отмяна по реда на ГПК. Тя се позовава както на решението по делото "Капиталбанк" АД срещу България", така и на това по делото "Международна банка за търговия и развитие" АД срещу България". Райковска стига до извода, че встъпването на акционерите в делото по фалита е непълноценно, ако те са лишени от правото да обжалват решението на съда. Според нея срещу това законодателно решение не стои значима конституционно защитима цел, а стесненото му тълкуване е доведено до крайност: след встъпването на акционерите в процеса правото им на участие в него да се изчерпва със "само с присъствие в залата". Райковска недоумява по какъв начин лишаването от право на обжалване на акционерите може да допринесе за допълнителна защита на обществения интерес "или на други по-висши ценности, ако такива съществуват". И прави заключението, че "въведеното ограничение по своята същност е негодно средство за постигане на неясна (илюзорна) цел. Според нея това ограничение е несъвместимо с принципите на правовата държава, правосъдието и правото на защита, поради което се явява обществено неоправдано и нетърпимо, а с това и неконституционносъобразно".
