Промяна в подсъдността на делата по законодателен ред, за да се разпредели равномерно тежестта между всички административни съдилища, а и да се осигури "разтоварване" на Върховния административен съд – това са основните искания на административните съдии в страната. Те са в основата и на серията от предложения за спешни законодателни промени, които председателят на ВАС Георги Колев е събрал в доклада за работата на административните съдилища за 2015 година. Докладът му е внесен в Народното събрание.
Едно от ключовите предложения се отнася до чл.133 от Административно-процесуалния кодекс, който определя подсъдността при оспорването на актовете на администрацията. Сега действащият закон предвижда жалбите да се подават в съдилищата, в чийто район е седалището или териториалната администрация (ако има такава) на съответния държавен орган. А като алтернатива е посочена и възможността жалбите да се завеждат по постоянния или актуалния адрес на гражданина, тръгнал да се пребори с властта – но при определени условия.
Това безспорно е удобно за чиновниците, но не за гражданите. Освен това води до забавяне на делата. А като за капак – и до неравномерно натоварване на съдилищата – докато на няколко места в страната магистратите са буквално затрупани с папки, другаде си я карат като на целогодишен курорт.
Най-напечена е ситуацията с т. нар. данъчни дела, които в момента буквално заливат съдебните инстанции. Ревизионните актове, издадени от НАП, например се обжалват само пред съдилищата в градовете, в които има "решаващи органи" – това са дирекциите "Обжалване и данъчноосигурителна практика"(ОДОП). А такива дирекции има на пет места в страната: София, Варна, Пловдив, Бургас и Велико Търново. Затова и делата се гледат само в тези градове. А търговците от останалите населени места са принудени да пътуват със счетоводителките и адвокатите си до тези пет точки, защото така е записано в закона.
Аналогично е положението с обжалването на митническите актове, които също се разглеждат само от няколко административни съдилища в държавата. Има подобен проблем и с обжалването на дисциплинарните наказания или уволненията на държавни служители.
Какво се предлага? Законът да се промени така, че занапред всички жалби да се завеждат според постоянния адрес на гражданите, които ги подават. Включително и по данъчните дела. Така и двата проблема се разрешават от раз – хем за хората ще е по-удобно и няма да се чудят как да плащат разноските на адвокатите си и пътя до София, хем делата ще се разпределят равномерно между съдилищата.
Предложението не е ново, дори напротив – прави се за пореден път. Но съпротивата срещу такава промяна е огромна. А основният мотив, който се изтъква, е, че това ще доведе до непредвидена финансова тежест за бюджета. Доколко състоятелно е това твърдение е друг въпрос, особено за администрации, които имат офиси и щатни юрисконсулти навсякъде из страната.
Другата стара-нова идея, която се обновява вече от няколко години, е да се вдигнат съдебните такси за обжалване на административни актове. "Увеличението на таксите по административните дела е задължително, но същото следва да е в разумни граници", категорични са съдиите в предложенията си.
Има и трето предложение: да се ограничат категориите дела, които се обжалват пред Върховния административен съд като първа инстанция.
Съдиите от страната са се постарали да дадат още камара идеи за промени в конкретни закони, защото в сегашния си вид те водят до проблеми, която най-ясно се виждат пред тях – в съдебните зали.
Това обаче е просто поредният годишен доклад, пратен "за сведение" на Народното събрание. А дали депутатите въобще ще го прочетат – е Божа работа. Честно казано, имаме "обосновано предположение", че няма.
Впрочем в Народното събрание отлежава вече месеци наред и цялостен проект за изменение на АПК, за който обаче все не стига време. И по всичко изглежда, че редът му ще дойде чак догодина – сега идва лятна ваканция, после избори, а сетне знае ли човек какво…
