ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Островът пред скок в неизвестното

дебат брексит

След броени дни, на 23 юни, британците ще се изправят пред урните, за да определят дали страната им ще остане член на Европейския съюз. Социологическите проучвания показват, че са възможни и двата варианта. Ако везната натежи в посока на "излизането", това вероятно ще отслаби политическите позиции на премиера Дейвид Камерън, макар че той предварително оповести намерението си да не подава оставка. Много по-важен и сложен обаче е въпросът какво ще донесе "Брексит"-ът на Великобритания?

На първо място, трябва да е ясно, че Обединеното кралство няма да се окаже извън Обединена Европа на 24 юни. Напускането на съюза ще е сложен процес. Срокът, предвиден от неприлаганата досега клауза за излизане, е две години и той може да бъде удължен, ако всички 27 страни се съгласят. В този период на британското правителство ще му се наложи да договори с останалите държави членки условията за раздялата. От това, което то успее да изкопчи от вече бившите си партньори, до голяма степен ще зависят икономическите перспективи пред страната.

Преобладаващото число икономисти на Острова гледат с боязън на излизането от общността. Според изследване на "Файненшъл таймс" над 75 на сто от експертите очакват то да се отрази негативно на икономиката, а едва 8 на сто са на мнение, че ще донесе просперитет. В прогнозите се очертават три варианта за развитието на икономическата ситуация.

Съдейки по оптимистичния вариант, Великобритания бързо ще се отърси от временните трудности, свързани с преходния период и, освободена от оковите, наложени от Брюксел, ще се отправи по пътя на икономическия разцвет. Вярващите в тези перспективи разчитат британският бизнес да бъде освободен от тежестта на регулациите, наложени от ЕС. Освен това британските власти ще си възвърнат контрола над имиграционната си политика, което означава, че гражданите на съюза повече няма да се радват на никакви права и привилегии в сравнение с всички останали имигранти. Не е без значение и отпадането на финансовата тежест от членството – 13-те милиарда паунда, които Лондон ежегодно внася в общата европейска хазна. Само че решаващо условие за осъществяването на тези оптимистични нагласи е Лондон да договори нови търговски споразумения с държавите членки, както и с главните си партньори извън общността, включително и САЩ, Китай и Япония. Необходимо е това да стане бързо, тъй като над половината от търговията на Острова е с континента, а търговските му връзки с над 60 други страни са определяни от споразумения, сключени от името на ЕС.

Доколко обаче европейците ще са склонни да правят услуги на Великобритания? Както отбелязва Лорн Кук от "Асошиейтед прес", трудно е да се предположи защо някой ще отделя време да преговаря добросъвестно с партньор, който те изоставя. Тъкмо напротив – не е за пренебрегване вероятността останалите страни да предложат на Великобритания такива условия, които да гарантират, че излизането й от Европейския съюз няма да създаде прецедент. Идеята е, че едно евентуално болезнено излизане би попарило отцепническите амбиции на други държави.

Според умерената прогноза Великобритания ще преживее сътресения вследствие на "Брексит", но в крайна сметка положението й няма да е нито по-добро, нито по-лошо отпреди. Експертите, залагащи на такива перспективи, твърдят, че членството в ЕС не е от решаващо значение за британския икономически просперитет. Търговията действително ще пострада, но другите фактори за растеж – инвестициите, конкурентоспособността, иновациите – в дългосрочен план, ще останат незасегнати. В близкото бъдеще обаче се очаква период на нестабилност, спад в инвестициите и опасност от обезценяване на паунда.

Що се отнася до преговорите с Брюксел, той няма да е склонен на специални отстъпки за Острова, но ще избере начин, при който да съхрани икономическите си връзки с него, за да избегне сътресенията, които "Брексит" може да причини и на собствените му членове.

Третият вариант е определян като катастрофален – преговорите с Евросъюза за споразумението за излизане ще протекат трудно, в атмосфера на враждебност и взаимни нападки, и търговските отношения с Европа ще се влошат трайно, без това да бъде компенсирано от други посоки. Силно ще пострада доверието в британската икономика, което ще доведе до рязък спад на инвестициите и обезценяване на паунда. Една от най-големите опасности е лондонското Сити да изгуби ролята си на европейски финансов център. Източници от Европейската централна банка още преди месеци дадоха сигнали, че в случай на "Брексит" финансовата институция ще направи всичко по силите си, за да пренасочи към себе си търговията с деривативи на стойност трилиони евро. Вероятно със средствата на финансовите регулации ЕС ще се опита да коригира ситуацията, възприемана от европейските среди като аномалия – през 1999-а Великобритания предпочете да остане извън еврозоната, но голямата част от търговията с общоевропейските пари се извършва в Лондон, извън юрисдикцията на ЕЦБ.

Ситито е един от най-големите британски работодатели и генерира 12% от брутния вътрешен продукт на Великобритания, като предоставя на хазната й годишно 66 млрд. паунда (83 млрд. евро) във вид на данъци. Лишаването му от ролята на финансов център на Европа ще нанесе на Острова удар, който преимуществата на излизането от общността едва ли ще могат да компенсират.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Кога очаквате сериозно да бъде намалена административната тежест в България?

Подкаст