Каквато и да е причината за "отлюспването" на Полина Карастоянова от парламентарната група на Патриотичния фронт, тя надали е свързана с авторските права. А това, че всички замесени в скандала приеха да замълчат и да не ровят повече в темата, е по-скоро от желание за запазване на някакво (макар и само остатъчно за българската политика) благоприличие.
Да припомним, че преди седмица парламентарната група на Патриотичния съюз внезапно реши да свали доверието си от Полина Карастоянова и я оттегли от шефския пост в Комисията по култура и медии и от заместникпредседателския в Комисията по икономика и туризъм. С мотива, че се е опитала да прокарва лобистки поправки в Закона за авторското право и сродните му права, с които да уреди монопол за две от съществуващите дружества за колективна защита и управление на правата на творците. Валери Симеонов припомни и че това е втори случай на "лобизъм", в който групата обвинява Карастоянова – първият бе преди няколко месеца, когато се обсъждаха законът за акцизите и налагането на ограничения на върху казаните за ракия.
Самата Карастоянова предпочете да напусне групата на Патриотичния фронт и единственото, с което коментира темата, бе кратко съобщение до медиите, в което написа: "По повод на взетото от ПГ "Патриотичен фронт" решение мога категорично да заявя, че то има за цел да удовлетвори личната амбиция на председателя на групата, с когото имаме принципни различия. Те възникнаха още миналата година след неговото решение за самостоятелно явяване на местните избори, което доведе и до известните слаби резултати. Основанията за решението на групата, които ви бяха представени вчера, са напълно безпочвени, а обвиненията в лобизъм са елементарно клише. В съответствие с европейското законодателство Законът за колективното управление на авторските права има за цел да създаде ясни правила, които гарантират авторските права на творците".
С това Карастоянова сложи точка на темата и стана поредният независим депутат. Само че совите не са това, което са – особено в нашата политика.
Няма да затъваме в дебати дали бившата стюардеса Карастоянова въобще беше подходяща да оглави парламентарната Комисия по култура – по този въпрос всичко, което можеше, беше казано още при издигането й. Но и обяснението на Валери Симеонов за нейното низвергване звучи твърде неубедително. А сега да видим защо.
Първо, не става дума за закона за авторските права, а за съвършено нов законопроект, посветен изцяло и само на тяхното колективно управление – но малко хора правят разликата, както се оказва, дори и сред депутатите.
Второ, законопроектът не е на Полина Карастоянова, а на Министерския съвет. Комисията по култура, ръководена от нея, го е приела на първо четене, без по време на обсъждането Карастоянова да е правила каквито и да било предложения за корекции в текста, внесен от МС. А законът е бил приет от комисията с 12 гласа "за" и нула "против" или "въздържали се" – т.е. от всички присъстващи политически сили.
Трето, съобщението за "отлюспването" на Карастоянова от патриотите датира от 7 юни. Само че Комисията по култура е разгледала законопроекта за колективното управление на авторските права на 7 април – два месеца по-рано. И е, меко казано, странно как този опит за "лобизъм" е останал скрит толкова дълго, още повече след като на заседанието е присъствал и друг представител на Патриотичния фронт – Димитър Байрактаров – както става от стенограмата от заседанието.
И четвърто – дори Патриотите да обвиняват Полина Карастоянова в създаването на какъвто и да било монопол, фактът си е факт: този монопол съществува в момента. И две мегадружества действително държат в ръцете си правата върху целия музикален бизнес. Но това е последица от закон, приет още през 2011 г., когато Полина Карастоянова вероятно дори не е сънувала, че ще оглави парламентарната Комисия по култура.
Дали Карастоянова или доскорошният й парламентарен лидер Валери Симеонов ще кажат каква бе истинската причина за тази лятна буря в партийната чаша с вода ще си решават самите те. Но совите очевидно не са това, което са…
