Общото събрание на магистратите от Върховния административен съд направо отклони въпроса, който му бе зададен: кой може да обжалва отнемането на един банков лиценз? Това стана в същия ден, в който Конституционният съд се произнесе по казуса "Корпоративна търговска банка" (14 юни) и попари всякаква надежда за справедливост у акционерите й.
Този развой на делото беше повече от очакван. Изненадата обаче беше друга: че все пак 11 съдии от състава на ВАС дръзнаха да се опълчат на колегите си от мнозинството. И да отстояват собствено мнение.
Да припомним, че искането за такова тълкуване направи Висшият адвокатски съвет още през март миналата година. Адвокатурата настоя общото събрание на съдиите от ВАС да излезе с решение, в което да каже кой в крайна сметка има правен интерес да оспорва акта на Българската народна банка, с който се отнема банков лиценз.
Въпросът бе породен от лавината съдебни решения, с които съдиите от ВАС масово отрязаха достъпа до съд за всички: и за вложителите, и за акционерите, и за отстранените управители, и за облигационерите. Право на жалба бе признато само за квесторите в КТБ. Нищо, че те пък нямат никакъв житейски интерес да тръгнат срещу БНБ, която ги назначава на тези длъжности и може във всеки момент да ги смени…
Искането на адвокатурата потъна в нечие чекмедже и остана там месеци наред. Междувременно всичките дела срещу отнемането на лиценза на КТБ приключиха, а банката бе обявена в несъстоятелност. Чак на 11 януари 2016 г. председателят на ВАС Георги Колев свика общо събрание на съдиите и те оповестиха мнението си във вторник (14 юни) едновременно с решението на Конституционния съд. Всъщност това бе по-скоро отказът им да излязат с такова решение, защото на практика те отклониха въпроса като недопустим и въобще не изразиха становището си.
Защо? Юридически аргументи, с които да се оправдае такъв отказ, винаги могат да се намерят. В случая те са три.
На първо място, съдиите от ВАС казват, че не могат да изземват правомощията на законодателя и да "дописват" закона вместо депутатите. Кръгът на лица, които имат право да обжалват актовете на БНБ, не е изрично очертан в закона и ако се ангажира с отговор на поставения въпрос, общото събрание на съдиите във ВАС се "поставя в положението на законодателен орган, какъвто то не е. На практика се иска не тълкуване, а допълване (дописване) на закона, която дейност е изцяло в правомощията на Народното събрание. С тълкувателните решения не може да се променя или дописва съдържанието на правните норми, а само те да бъдат тълкувани с оглед на бъдещото им приложение, при неправилна или противоречива съдебна практика", пише в мотивите към определението, с което се отклонява искането за тълкуване.
Освен това съдиите изтъкват, че въпросът на адвокатурата е твърде абстрактен и на практика – неправилно зададен. Защото съдът може да преценява наличието на правен интерес за всеки конкретен случай, не може да го определя "по принцип" за всички категории лица, които биха могли да потърсят съдействие от него.
А третият аргумент е свързан с тезата на адвокатурата, че съдебната практика в момента не кореспондира и с общоевропейските правни норми и принципи, които сме възприели като страна членка на ЕС. Според съдиите от ВАС обаче те нямат правото да тълкуват договорите и актовете на ЕС. "Изключително правомощие да тълкува договорите и актовете на институциите на съюза има Съдът на ЕС. Тълкувателна дейност, опосредяваща приложението на нормите от правото на ЕС, ще компрометира и една от основните цели на създадения правен ред, а именно – точното и еднообразно прилагане на разпоредбите във всички държави членки. В същото време различните състави на съдилищата при осъществявания от тях правораздавателен контрол следва да се съобразят с относимите норми от правото на ЕС и да ги прилагат с предимство пред разпоредбите от националните ни закони, ако те им противоречат", казват съдиите от ВАС. Но същевременно отказват да сезират съда на ЕС и да отправят преюдициално запитване до него по поставения въпрос, защото Законът за съдебната власт не допускал това да стане по тълкувателно дело, а само по висящ правен спор между две страни по конкретен казус.
И трите аргумента сами по себе си имат своята юридическа стойност и са логични. Само че са и абсолютно недостатъчни, за да обяснят защо съдът отказва да изпълни основната мисия, с която (поне навремето) той е бил създаден като институция – мисията да въздава справедливост.
Особено мнение
Какво казват обаче 11-те "опортюнисти": съдиите Марина Михайлова, Диана Добрева, Жанета Петрова, Теодора Николова, Атанаска Дишева, Виолета Главинова, Искра Александрова, Николай Гунчев, Даниела Мавродиева, Аглика Адамова и Соня Янкулова?
"Не сме съгласни с аргументите на мнозинството от съдиите във ВАС по обсъжданото тълкувателно дело, нито с крайния извод в определението – за недопустимост на производството", категорични са съдиите, заели особено мнение. Те оборват една след друга тезите на колегите си.
Съдиите не приемат тезата, че въпросът на адвокатурата е неправилно поставен – от мотивите към искането за тълкуване на Висшия адвокатски съвет става съвсем ясно, че въпросът кой има право да обжалва отнемането на един банков лиценз не е поставен "по принцип", а засяга 4 групи от лица: акционерите, вложителите, отстранените управители и облигационерите. Освен това въпросът се поставя не заради друго, а защото съдебната практика именно на ВАС е оставила всички тези хора без достъп до съд. А според ВАдС тази съдебна практика е неправилна.
Освен това дори и един тълкувателен въпрос да е зададен неправилно, общото събрание на ВАС трябва да може да го преформулира, категорични са съдиите. Защото "обратното означава, че при наличие на противоречива или неправилна съдебна практика тя следва да остане само защото въпросите за преодоляването й не са поставени ясно или коректно…".
Според 11-те магистрати е допустимо общото събрание на съдиите от ВАС да тълкува европейските норми и принципи от правото на ЕС и на международни договори, по които България е страна. А ако това тълкуване е неправилно, то просто няма да е задължително.
Припомня се и фактът, че Европейският съд в Страсбург вече се е произнасял по сходен въпрос във връзка с делото на "Капиталбанк"АД срещу България. "Именно защото се твърди, че с описаната съдебна практика на нашия съд се нарушават основни права и затова е неправилна, искането е допустимо и следва да бъде разгледано по същество", категорични са магистратите.
