Близо година и половина празен престой в Народното събрание отбеляза проектът за промени в Закона за адвокатурата. Най-сетне тази седмица депутатите от правната комисия се престрашиха да го разгледат. Мощната съпротива на нотариуси, счетоводители, частни съдебни изпълнители, юрисконсулти, работодателски организации и синдикати беше "пробит", след като законодателната власт мина всички граници в блокирането на законопроекта, а адвокатурата предприе ефективни протестни действия. Депутатите от парламентарната правна комисия гласуваха единодушно в подкрепа на проекта с уговорката той да бъде коригиран между двете четения в пленарната зала.
Ясно е, че става въпрос за най-спорните текстове, засягащи интереса на хора извън адвокатурата. Двете страни разменят обвинения в лобизъм. Разликата е в това кой брани монопола и кой му посяга, както и в разбирането за сивия сектор на правни услуги. Кампанията е най-яростна по две направления, предвиждащи разместване в пазара на юридически услуги. По едното нотариусите недоволстват най-вече от разширяването на удостоверителните правомощия на адвокатите. Освен че им дава право да заверяват частни документи и договори, проектът предвижда задължителното им участие в изготвянето на нотариални актове, което нотариусите обикновено правят срещу допълнителна такса за услугата.
По второто направление пък съпротива оказват всички, които упражняват адвокатска дейност, но не са вписани в някоя от колегиите. Става въпрос за огромен сив сектор, в който лица без юридическо образование, юристи "на свободна практика" или хора от други гилдии оказват правни услуги. За работодателите например е изгодно да ползват за такива цели счетоводителите си като консултанти по финансови и данъчни въпроси. Самите счетоводители пък съдействат на счетоводни къщи, регистрирани по Търговския закон. Адвокатстват и всевъзможни сдружения, регистрирани като юридически лица с нестопанска цел, които извършват обаче стопанска дейност и водят стотици дела, прибирайки присъдените им разноски, без да носят професионална отговорност.
Освен че разширява обхвата на адвокатската дейност, включвайки в нея предоставяни и от други правни услуги, законопроектът предвижда и санкции за нарушителите, които да налага Висшият адвокатски съвет във вид на глоби. В същото време се завишават изискванията за прием в адвокатските колегии. Това съвсем истеризира обстановката, а засегнатите гилдии реагираха с декларации, становища, пресконференции, кръгли маси и натиск върху депутатите. Адвокатурата пък изля гнева си на митинги в цялата страна и на своите годишни общи събрания. На последните от тях бяха приети решения за започване на протестни действия, ако законът не бъде придвижен, а колегията в Благоевград започна първа ефективно да ги прилага с откази от защита.
Буквално дни преди проектът да бъде разгледан в парламентарната правна комисия, Българската стопанска камара изпрати на депутатите поредното отрицателно становище за него и поиска той да бъде оттеглен. Преди заседанието пък адвокати от Благоевград, от Пловдив, Кюстендил и София се събраха пред сградата на Народното събрание в бившия Партиен дом да подкрепят промените. Софийският адвокатски съвет посочи изрично, че се присъединява към благоевградската колегия. Адвокатите в града не се явяват постъпателно вече трета седмица в съда по наказателни дела, при които участието на защитник е задължително. Провалени с отлагане на делата са вече десетки съдебни заседания в петте районни съдилища и в окръжния съд в Благоевград, а председателят на колегията Иван Чолаков призова на протест всички колегии в страната.
По всичко личи, че се полагат усилия за постигане на компромис и депутатите са насърчени да задвижат законодателната процедура. Преди няколко месеца се заговори дори, че се готви паралелен законопроект, но така и не стана ясно писан ли е и от кого. По всяка вероятност са уточнявани възможните отстъпки по сегашния, а Висшият адвокатски съвет опита да снижи напрежението. На три поредни свои заседания той разгледа протестната инициативата на благоевградската колегия, но надделя мнението, че до крайности не бива да се стига. Пред парламентарната правна комисия обаче председателят на висшия орган на адвокатурата Ралица Негенцова защити твърдо законопроекта. И увери, че той не цели изземване и монополизиране на чужди дейности, а е в полза на гражданите.
Преди решението си за подкрепа на протеста Софийският адвокатски съвет обяви стачна готовност и поиска Висшият адвокатски съвет да вземе решение за общонационални протестни действия с конкретно посочване на видовете и сроковете за провеждането им. От своя страна столичните адвокати предприеха богата протестна програма. На първо място ще бъдат уведомени съдилищата, прокуратурите и полицейските управления за необходимостта от предложените с проекта промени. След това ще се сформира работна група по организацията на протестните действия. Адвокатите ще бъдат призовани да носят отличителни протестни знаци в съдебните сгради и учреждения. Изрично са предвидени прояви пред Съдебната палата в София, както и митинги, манифестации и шествия пред Народното събрание, Министерския съвет, Министерството на правосъдието, Висшия съдебен съвет и други обществени места. На сградата на столичната колегия и други места ще бъдат поставени протестни транспаранти. Ще се организират и посещения в други градове за присъединяване към протестните действия на местните адвокатски колегии. Изрично е посочено, че проявите ще бъдат реализирани при изпълнение на законовите изисквания за провеждането им. През есента на 2014 г. сръбските адвокати предприеха успешен национален протест, продължил няколко месеца и задръстил съдебната система с милиони нерешени дела. Причина за него стана изземването на правомощията им за нотариални заверки в полза на частните нотариуси и облагането на дейността им с непосилен данък.
