Истинско изпитание за присъстващите се оказа изслушването на кандидатите за ново ръководство на Комисията за защита на конкуренцията – най-важния фактор в икономическия живот у нас. Четиричасовото рандеву в парламента на 22 юни премина по-скоро в духа на популярния израз: "Грамофон свири, майка плаче!". Пълна незаинтересованост от страна на депутатите, разкриваща задкулисните договорки, и слаба подготовка на кандидатите, които очевидно разчитат на подкрепа на обещаните им партийни гласове. Кой, какъв е, колко може и за какво става, няма никакво значение. Най-категорично това си пролича от думите на депутата Кирил Цочев (АБВ), който като член на икономическата комисия, провеждаща изслушването, заяви в прав текст, че претендентите няма смисъл да се морят и напъват, за да покажат колко са подготвени, тъй като това не било изпит и нямало да им се пишат точки.
Ако е прав Цочев, за какво тогава е изслушването? Не е ли за да могат народните представители, а покрай тях и обществеността, да преценят възможностите на претендентите и на тази база да гласуват в пленарната зала? Ако всичко е за парлама, да си бяха назначили директно хората, вместо да се излагат публично. Защото на моменти процедурата наистина си беше излагация.
Играта на пешките
В това изслушване не на мястото си изглеждаше единственият кандидат за председателския пост в КЗК – Юлия Ненкова. Сега тя е заместник-кмет на София по направление "Законност, координация и контрол", но е по-известна със съпруга си Румен Ненков, който е съдия в Конституционния съд, и сина си – Александър Ненков, депутат от ГЕРБ. Формално Ненкова може и да покрива изискванията за шефския пост, но от поведението й ясно личеше, че е просто спусната за тази позиция. Вместо да представи реална концепция как би променила антимонополния орган, изтъквайки приоритетите си, тя изчете монотонно няколко страници сух чиновнически текст, от който разбрахме що е то Комисия за защита на конкуренцията, какво може да прави тя и кои закони прилага. Единствените нови неща, които се доловиха в думите на Ненкова, бяха въвеждането на наказателна отговорност при участие в картел и задължителна оценка на нормативните актове за съответствие с правилата на конкуренцията. За да бъде ефективна работата на КЗК, каза още Ненкова, нейните членове трябва да са напълно независими. Което е малко абсурдно предвид биографията на единствената номинирана за председателския пост. При представянето й Данаил Кирилов (друг депутат от управляващата партия) я определи като "лоялна към държавността и институциите". Тоест, по-скоро лоялна към разпорежданията "отгоре" – когато например трябва да се направи спорна сделка със "Софийски имоти" или когато е необходимо да се съобщи, че няКОЙ е купил "Булгартабак".
На този фон изявленията на следващите кандидати направо блестяха. Свободна реч, обосновани примери, конкретни предложения и пълно разбиране на материята. Това са само част от нещата, които демонстрираха Димитър Кюмюрджиев, Анна Янева, Георги Ганев, Кирил Дойчинов, та дори и Георгица Стоянова, предложена от ГЕРБ за член на комисията. Едва ли това са най-добрите номинации, но определено бяха най-подготвените за въпросното изслушване.
Издигнатият от Патриотичния фронт за заместник-председател Димитър Кюмюрджиев остро разкритикува слабите действия на сегашното ръководство на КЗК, като изтъкна, че през цялата минала година е имало едва четири производства срещу забранени споразумение и всички са приключили без установени нарушения. "Повечето наложени санкции се отменят от съда поради слабия доказателствен материал. В същото време ефективността е крайно ниска – по три преписки на година се падат за всеки служител, който се занимава със злоупотребата с господстващо положение, а работещите по Закона за обществените поръчки разглеждат средно по 23 жалби на година", каза Кюмюрджиев, искайки промени в устройството на комисията. Според него трябва да се наблегне и на проверки в сектора на банковите услуги, на бързите кредити и на лекарствата.
Анна Янева (БСП) и Георги Ганев (Реформаторски блок и различни НПО) пък се обединиха около създаването на звено за икономически анализи. Кандидатът на левицата припомни, че КЗК е единственият подобен орган в Европа, който няма такава структура и реално погледът му върху пазарите и бизнеса е само формален. Освен това Янева обърна внимание, че през последните години КЗК има крайно противоречаща практика по сходни казуси. За пример даде рекламните кампании на "Виваком" и "Кауфланд", в които телекомът твърди, че има най-добрата 3G мрежа, а търговецът – че предлага "най-ниските цени". Първата компания не е санкционирана, но втората е глобена с повече от половин милион лева. По думите й "бизнесът не знае как да си прави рекламите, за да не го ударят след това. Нужна е някаква последователност в решенията".
За въвеждането на непротиворечива практика настоя и Георгица Стоянова.
Георги Ганев посочи икономическите анализи и като средство за по-лесно доказване на картелно споразумение. "Фактите могат да говорят. Пазарните цени разкриват много, но без анализ това няма как да се случи", отбеляза той. Икономистът видя и друг проблем – географското определяне на конкуренцията у нас. Според него дадена фирма може да не е монополист на българския пазар, но в определена област или град да е именно такъв и да злоупотребява с това си положение. Ето защо е нужно по-внимателно разглеждане на казусите и по-добър анализ на фактите.
Внимание заслужава и предложението на Кирил Дойчинов, издигнат от независимия депутат Муса Палев, да се въведе персонална отговорност за членовете на антимонополната комисия. "Не толкова за обективността, колкото за справянето със задачите. Например ако решенията, които е взел, често се отменят. Сега имаме колективна безотговорност", обясни той.
Въпроси без отговори
Част от процедурата по изслушването на кандидатите включваше и задаването на въпроси. Заради отегчеността на депутатите обаче единствено Мартин Димитров (Реформаторския блок) реши да пита бъдещите комисари какво мислят за случващото се на пазара на горива у нас. Но явно и това дойде в повече за Юлия Ненкова. От нейните уста чухме само: "Не мога да отговоря, тъй като не съм запозната с фактите". Впрочем и сегашният шеф на КЗК Петко Николов с години все не успява да намери факти и да обясни високите цени на бензина и дизела, само че това е друга тема.
За разлика от Ненкова, останалите успяха да кажат нещо по въпроса. Димитър Кюмюрджиев изрази опасение, че новият състав на комисията по конкуренцията ще трябва да решава казуса с горивата на базата на събраните от сегашното ръководство доказателства. "Не съм оптимист, че тази комбинация ще има успех", сподели Кюмюрджиев. Почти същото е мнението и на Анна Янева, а че проверката ще е без ефект, смята и Кирил Дойчинов: "Тя беше изкуствено предизвикана заради общественото недоволство и участниците на пазара имаха достатъчно време да се подготвят. Все пак за петролните фирми работят едни от най-добрите адвокати".
Може би най-любопитна бе позицията на ямболския адвокат Красимир Зафиров, издигнат за член на КЗК от депутатите на Христо Ковачки. Според него цените на горивата може съвсем обективно да са такива и не бива да се прибързва със заключенията за картел.
Предрешеният избор
Председателя на парламентарната Комисия по икономика Петър Кънев (БСП) не се ангажира с точна дата, до която кандидатите ще бъдат подложени на гласуване. Най-вероятно това ще стане между 6 и 8 юли. Но не всички претенденти ще ги "огрее". Комисията за защита на конкуренцията се състои от общо седем човека, включително и председателя и заместника му. А претендентите сега са 11. С други думи, ако изключим сигурната Юлия Ненкова и заместникът й Димитър Кюмюрджиев, останалите девет души ще се борят за пет места. И тъй като, както вече споменахме, качествата им ще са без значение за избора, решаваща ще е партийната подкрепа. Така комисарските кресла изглеждат в кърпа вързани за Георгица Стоянова (ГЕРБ), Анна Янева (БСП), Георги Ганев (РБ и НПО) и може би Красимир Витанов (РБ). Оттам нататък въпросът е кой на кого ще даде. При разрива в коалицията кандидатът на АБВ Николай Илиев едва ли ще получи подкрепа. Доста несигурен изглежда и успехът на издигнатия от ДПС Пламен Киров. С най-малки шансове се очертава издигнатият от Муса Палев (ДПС) Кирил Дойчинов, както и избраникът на "останките" от "България без цензура" – Стамен Гърбелов. От днешна гледна точка, след заявената от депутатите на Христо Ковачки подкрепа за кабинета, най-възможен стои изборът на техния човек – Красимир Зафиров. Разбира се, в идните две седмици пазарлъците може да продължат.
