Неспазване на срокове, непознаване на закона, калпаво досъдебно производство. Това е само част от списъка с причините, на които според Инспектората на Висшия съдебен съвет се дължат камарите жалби от граждани и фирми, пълни с фрапиращи примери за мудно правораздаване.
За брутално забатачените съдопроизводства само миналата година държавата – в лицето на правосъдното министерство, е платила обезщетения в размер на 794 720 лева. И продължава да плаща – бюджетът на всеки три месеца отпуска нови и нови суми, за да се обезщетяват пострадалите. Тук дължим едно уточнение: това е само платената сума по сключените споразумения с онези от пострадалите, които са се съгласили да приемат обезщетения в размер до 10 000 лева. А хората, които не са съгласни с тази "оценка", водят дела – техните обезщетения не влизат в тази сметка.
Общо 320 са заявленията срещу недопустимо забавяне на делата, за които само през 2015 г. е установено, че са абсолютно основателни. И тук има един интересен нюанс: оказва се, че от тях забавените наказателни дела са само 106. Останалите са граждански, търговски и административни. За тях обаче почти не се говори, защото обществото, а и медиите обикновено се вторачват в наказателните казуси, които са далеч по-атрактивни. Но допуснатите безобразия при гражданските спорове са поне също толкова сериозни, колкото е липсващата или недопустимо забавена справедливост за извършените криминални деяния.
Един пример: точно 22 години се е проточило едно обикновено гражданско дело за делба, за което сега държавата най-вероятно ще плати обезщетение, защото са нарушени всякакви срокове за разглеждането му, които според европейската практика могат да се приемат за "разумни".
Вината за това забавяне, според доклада на ИВСС, е изцяло на съда. На съдията са му трябвали 14 години (б.ред. – няма грешка – това е цитат от доклада на ИВСС за извършената от него дейност през 2015 г.), само за да допусне делото до разглеждане. Според инспекторите основните проблеми в това производство са били лошо администриране, провеждане на огромен брой заседания и непроизнасяне в срок – за да си напише решенията, на първоинстанционния съдия му е трябвала една година. А на тричленния въззивен състав изпълнението на това им задължение, за което впрочем им се плаща, е отнело две години и четири месеца. И това съвсем не е единичен случай.
Оказва се, че най-често се забатачват дела за имоти, реституционни искове, спорове за подялба на наследства. Другата констатация, която вече е традиционна, е, че най-много са жалбите от мудно правораздаване в софийските съдилища.
Анализът на инспектората сочи, че една от основните причини за забавяне на делата е недобрата подготовка за разглеждането им в открито заседание. Това на прост език означава, че съдиите са правили гафове при призоваването на страните, при допускането на доказателства, не са спазвали законовите срокове за насрочване, давали са неясни указания и други. Още един фрапиращ пример: съдия установил, че делото не му е подсъдно и трябва да бъде препратено на друг съд една година и пет месеца, след като папките са му били предадени и след като е провел пет съдебни заседания по казуса.
Другите проблеми, които сочи инспекторатът, са безпричинното отлагане на дела заради представяне на ненужни или дори недопустими доказателства и, разбира се, забавянето при писането на съдебните решения.
Най-фрапиращ обаче е изводът на инспекторите, че в немалка част от разгледаните жалби причината за ненормалната продължителност на производствата е "непознаване на материалния и процесуалния закони". А като последица от това непознаване съдиите са произнасяли неправилни и незаконосъобразни съдебни решения, които впоследствие са били отменяни.
Изводите: проблемите, които водят до правораздаване извън "разумния срок", въобще не са нови – те са същите, каквито са били и миналата година, а и в по-предишните години. Най-разпространената "болест" е неспазването на сроковете. А най-често от нея "заболяват" софийските магистрати.
Е, всичко това се знае отдавна. И какво от това?
