Проектът за промени в Закона за съдебната власт има много кусури. Но в него има и фундаментални предложения, които биха могли да дадат възможност на съдилищата да се отърсят от политическото влияние и от "неслучайните" ръководители, които им "спускат" управляващите. Само че точно тези предложения няма да получат одобрението на Народното събрание. И това стана безпощадно ясно по време на обсъждането на проекта в правната комисия на парламента.
В сряда (22 юни) измененията в ЗСВ, както се и очакваше, бяха приети на първо четене от комисията. И също толкова очаквано депутатите дадоха заявка, че предложенията на правосъдното ведомство ще бъдат допълнително променени в пленарната зала.
Основното недоволство на депутатството се стовари върху новите правомощия на общите събрания на съдиите, които предлага проектът. Защото точно те биха дали възможност да се преодолее политическият контрол върху номенклатурата в съдебната власт, осъществяван чрез неясното и понякога напълно алогично кадруване на Висшия съдебен съвет.
Какво предвиждат предложенията, които така подплашиха депутатите? Едно от най-дразнещите за тях е възможността занапред общите събрания на съдиите сами да излъчват свои кандидатури за председател на съответния съд. Тези предложения ще бъдат внасяни във Висшия съдебен съвет, който ще трябва да ги разгледа и гласува. Освен това събранията ще могат да изслушват и да дават становища за качествата на останалите кандидати за ръководния пост – ако има такива. Тези становища също ще бъдат внасяни във ВСС.
Точно тези разпоредби най-много застрашават сегашната схема, по която номенклатурата в съдебната власт се самовъзпроизвежда: чрез абсолютно безпринципно и – очевидно предварително спазарено кадруване. Защото колкото и да не е задължително да се вземат предвид тези становища и предложения на общите събрания, те ще наложат публичност при назначенията в съдебната власт, което е очевадно нежелано. И ще бъде в пъти по-трудно, а в някои случаи дори невъзможно ВСС да спусне "парашутист" вместо кандидат, издигнат от общото събрание от съответния съд – поне не и без сериозна обосновка и без публично изложени, ясни и смислени мотиви.
Другото ново правомощие, което законът дава на общите събрания, е те да изслушват и приемат докладите на председателите на съдилища. При това с възможност тези доклади и да не бъдат приемани, дори да бъдат връщани за преработване. А това също може да създаде инфарктни ситуации: представете си, че този председател с отхвърлен от общото събрание напудрен доклад точно в този момент е решил да се кандидатира за втори мандат на поста. Неприятно, а?
Трето: общите събрания ще определят натовареността на председателя на съда и на заместниците му – ще рече, че те ще казват колко дела ще са длъжни да разглеждат и да решават началниците. И това на фона на публично известния факт, че има ръководители на съдилища, които от години не са стъпвали в съдебна зала – просто защото не им се налага да го правят и са прекалено заети да "прелитат" от длъжност на длъжност като управленци в системата. Чувствата, които буди това предложение, зависят от кариерната позиция: за едни то носи опасност от "реваншизъм", а за други е просто начин за въвеждане на някаква справедливост.
И последният удар – общите събрания ще могат да дават становища и по всякакви въпроси от компетентността на председателя. Вярно, те няма да са задължителни. Но пък гарантират публичността в управлението на съдилищата, защото така едноличните решения "на тъмно" просто няма да може да остават скрити.
Пита се в задачата доколко всичко това може да се харесва на депутатите, които никога не са успявали да скрият мерака си за политическо "обяздване" на съдебната власт?
Четин Казак от ДПС се превърна в "острие" на депутатското неодобрение за проекта: "С даването на толкова големи властнически функции на общите събрания на съдиите, като кадрови и други, се стига до крайност. Ръководителят е поставен в зависимост от тези, които трябва да ръководи. Ще предизвикат разделянето на съдиите на лагери, на фракции и която фракция надделее, административният ръководител ще се чувства задължен да се съобразява с нея. Тези правомощия изземват отговорността и функциите на Висшия съдебен съвет и на административните ръководители. ВСС ще се обезличи за сметка на размиване на отговорността в един колективен орган. Тази промяна крие огромни рискове от анархия…", обяви депутатът по време на обсъждането.
Отделен въпрос е откровеното заиграване с публиката, пред която становищата и предложенията на общите събрания по кадровите въпроси се представят като "решаващи" и "властнически функции". Но пък заплахата, че този толкова "личен" ВСС можело да се обезличи, е направо гротескна. А и думата "анархия" в случая сякаш не звучи чак толкова заплашително на фона на дългогодишната "организираност" на политическия натиск върху съдебната власт.
Думите на Казак обаче съвсем не бяха казани случайно – те просто очертаха рамката на бъдещия политически пазарлък по проекта за промени в ЗСВ.
Какъв ще е изходът от него може да се прогнозира отсега: лелеяното съдийско самоуправление ще бъде зачеркнато или обезличено по начин, по който да не може да влияе върху "отговорните управленски решения". А на самите съдии ще им бъде оставена само възможността накрая да изръкопляскат – при това с благодарност за "успешно приключилата реформа на съдебната власт".
Нищо, че тя така и не започна…
Долнопробно шоу с кофти артисти
В сряда по време на обсъждането на проекта за изменение на ЗСВ на целокупното народонаселение бе демонстриран просто поредният цирк – впрочем, с доста обидно качество за вкуса на по-интелигентната публика. Резултатът се знаеше предварително, знаеха се дори и репликите, които ще си подхвърлят "основните" персонажи в шоуто. Напълно предвидими бяха и политическите позиции, които ще бъдат заявени.
За заседанието се изсипа "елитът" на съдебната власт – шефовете на двете върховни съдилища, главният прокурор и цели петима членове на Висшия съдебен съвет. Сотир Цацаров заяви подкрепа на проекта и призна, че той е "съгласуван" с прокуратурата – поне в частта, която касае предстоящите промени в това държавно ведомство. Очевидно обаче "съгласуването" с председателите на Върховния касационен и Върховния административен съдилища е било направено през пръсти, ако въобще е имало такова. Защото и двамата заявиха сериозни резерви към проекта.
Най-комично всъщност беше участието на представителите на ВСС. За заседанието дойдоха петима кадровици, воглаве с Димитър Узунов. Той дори се опита да представи позиция на съвета по законопроекта – нещо, което практически не съществува, защото седмица по-рано пленумът на ВСС просто отказа да съгласува промените в ЗСВ и толкова.
Заседанието обаче ще се запомни и с друго: с очевадната неподготвеност на депутатите в правната комисия да водят дискусия, в която да ползват не кухи клишета за пред "драгия зрител", а юридически аргументи. Но както се казва – такъв ни е "матриалът"…
