На разследваните и съдени за умишлено престъпление от общ характер лица не може да им се отнема допускът до класифицирана информация. Това не е и основание да им се отказва такъв достъп. Това реши Конституционният съд (КС) по делото, възбудено от президента Росен Плевнелиев по казуса с бригаден генерал Димитър Шивиков. Оспорени са две разпоредби – едната от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), другата – от Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС), но съдът отхвърля само първата. Това е достатъчно Шивиков да направи опит за подновяване на военната си кариера, но гаранция, че ще му дадат отново достъп до държавни тайни, няма.
Основният мотив в полза на решението е правозащитен. Ако срещу лице, на което е издаден допуск до класифицирана информация, се води наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер, допускът трябва да му бъде отнет. А ако поиска такъв допуск – трябва да му бъде отказано. Освен че така се нарушава презумпцията за невиновност, законът не предвижда обратните последици, ако делото бъде прекратено или приключи с оправдателна присъда. Армейският закон пък изисква в такива случаи уволнение без предизвестие, ограничавайки по този начин правото на труд.
Съдът е бил улеснен от становищата на заинтересованите страни, тъй като почти всички са се обявили срещу атакувания текст от ЗЗКИ. Това е направила дори ДАНС, която отне допуска на Шивиков през пролетта на миналата година. Мярката беше наложена, след като Софийската военноокръжна прокуратура обвини командира на 61-ва Стрямска механизирана бригада в Карлово в неправомерно отклоняване на военнослужещи за ремонт на апартамента му в София. Последваха и други обвинения, като общият брой на извършените от Шивиков престъпления според военните прокурори достигна числото 13. А военното министерство предяви и граждански иск срещу него за близо 70 000 лева.
Любопитно е, че за разлика от Висшия адвокатски съвет, Съюзът на юристите в България изрази становище изцяло срещу искането на президента – единственото. Според него атакуваният текст не представлява дискриминационно ограничение, а е част от необходимите данни, сочещи липса на подозрение, че проучваното лице се занимава с опасна за националната сигурност дейност. Според КС обаче е налице съществен конституционен проблем, тъй като липсва всякаква възможност за преразглеждане на случая при промяна на обстоятелства във връзка са достъпа до държавна тайна. ЗЗКИ дава възможност отказът за издаване на разрешение за достъп да бъде обжалван пред Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ), но срокът е 7-дневен, а за това време наказателното производство няма как да приключи.
Конституционните съдии подчертават обаче, че наличието на досъдебно или съдебно производство срещу лицето не е без значение за преценката дали да му се предостави достъп до държавна тайна. Други норми в ЗЗКИ дават възможност органът, който извършва проучването, да направи оценка на надеждността във всеки конкретен случай, включително и да съобрази наличието на висящо наказателно производство. И дори отнемането и отказването на достъп до класифицирана информация да не е задължително, това може да стане, ако проучващият орган прецени, че лицето не е надеждно от гледна точка на сигурността или за опазване на тайна.
Нормата от армейския закон пък е оставена да действа, тъй като едностранното прекратяване на договора за военна служба без предизвестие при отказ за издаване или отнемане на достъп до държавна тайна може да стане и на други основания освен наличието на наказателно производство. В тази връзка ЗОВС предвижда и допълнителна възможност за уволнение, ако военнослужещият откаже да подаде документи за проучване по ЗЗКИ. В случая надеждността за достъп до класифицирана информация следва да се третира като един вид специфична квалификация, а ДКСИ е в правото си да преценява надеждността на всяко конкретно лице за работа с класифицирана информация. Освен това заповедта за прекратяване на договора за военна служба подлежи на обжалване по реда на Административно-процесуалния кодекс, което гарантира достатъчно правото на защита.
Отнемането на допуска на Шивиков се превърна в голяма драма, тъй като той беше номиниран за военен представител на България в командването на НАТО в Монс. Военният министър Николай Ненчев призна, че казусът не е единствен, но се посяга за първи път на висш офицер, който е "отстрелян" в рамките на "хибридна война". Липсата на национален достъп до секретни материали е пречка да заеме ръководна позиция в НАТО, независимо че Шивиков има натовски сертификат. Военната прокуратура полуотрече, че работи по анонимен сигнал – наказателното производство започнало "въз основа на сигнали (включително и анонимни), отправени пряко до органите на прокуратурата", след като е получено и писмено уведомление от служба "Военна полиция".
Версията за анонимката беше изречена лично от премиера Бойко Борисов, според когото един натовски генерал с две мисии в Афганистан не можел да напуска армията само защото "отишли няколко негови приятели да му помогнат да си направи ремонт". Борисов призова и за законови промени, които да осуетят директното изхвърляне на висши офицери само заради разследване срещу тях. В Народното събрание бяха внесени два законопроекта за промени в ЗЗКИ – на БСП и на Реформаторския блок. Законопроектът на БСП предвижда на практика същото, което направи Конституционният съд – отпадане на разпоредбата, според която достъпът се отнема при започнало наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер. Според проекта на реформаторите пък в тези случаи съответният орган по сигурността на информацията трябва да предприеме мерки за ограничаване на достъпа до държавна тайна, но не и до пълното му прекратяване.
