От доста време почти няма седмица, в която Висшият съдебен съвет да не роди поне един гръмовен скандал и с него да покаже, че всяка надежда за същинско реформиране на съдебната система е абсолютно несъстоятелна. Поне не докато действа този състав на съвета.
И този четвъртък (23 юни) ВСС не пропусна да спази това свое "правило": заседанието му беше прекъснато от грозна разпра, съпроводена с тръшкане на врати и с размяна на невъздържани реплики между главния прокурор Сотир Цацаров и члена на съвета Соня Найденова. А смислена причина за разиграния цирк, при това наблюдаван онлайн от стотици зрители, всъщност нямаше. Освен ако приемем, че нечие наранено его може да бъде такава причина…
Скандалът избухна буквално от нищото – по повод на един важен проблем, който ВСС така или иначе спешно трябва да реши: въпроса със свръхнатовареността на магистратите в пограничните съдилища и прокуратури, които вече едва дишат под натиска на миграционната вълна.
Един пример показва за какво става дума: само за един ден през юни тази година в районната прокуратура в Царево са образувани и решени 27 незабавни производства за каналджийство и за незаконно влизане в страната. Разследването по всяко от тези производства е приключило за 48 часа. По тях са работили един разследващ полицай и трима прокурори от Царево. Единият дори не е титуляр на щатната бройка в обвинението, а е командирован от Бургас. Делата са решени от цифром и словом двама наказателни съдии.
Всичките тези хора са принудени да работят без почивка в събота и неделя, практически по 10-12 и повече часа на ден, и то без да знаят докога ще е така. За лятна отпуска дори не става дума, защото точно през следващите месеци се очаква ситуацията по границите да е още по-напечена – просто защото сега е сезонът, в който минават най-големите "вълни" от мигранти.
В началото на седмицата прокуратурата съобщи, че главният прокурор Сотир Цацаров е внесъл предложение до пленума на ВСС да се вземат спешни мерки за облекчаване на положението в пограничните прокуратури и съдилища. Идеята на Цацаров беше първо да се създаде работна група, в която да влязат по един представител от съдийската и прокурорската колегии и представляващият ВСС Димитър Узунов. Тази работна група трябва много бързо да извърши анализ на ситуацията по границата и да предложи "мерки за кадрово, материално-техническо и финансово осигуряване на граничните съдилища и прокуратури" – включително и чрез поемане на разходите за транспорт и квартири за още магистрати, ако се реши такива да бъдат командировани. Предложението на Цацаров получи подкрепа най-напред в прокурорската колегия на ВСС, която застана зад него в сряда (22 юни), а в четвъртък (23 юни) бе внесено за разглеждане и от пленума на ВСС. Само че там то неочаквано предизвика скандал.
Соня Найденова възрази срещу идеята да се създава нарочна работна група, която да прави преценка къде и колко прокурори и съдии е нужно да бъдат командировани за подсилване на сега работещите екипи. И поясни, че според нея този анализ трябва да направи всяка колегия поотделно. Решението също трябвало да се вземе отделно за всяка от колегиите, а намеса на пленума трябвало да се иска само при нужда от допълнително финансиране.
Възражението на Найденова обаче неочаквано изкара главния прокурор Сотир Цацаров извън нерви, и то до такава степен, че той заряза бонтона: "Проблемът е, че главният прокурор е направил искането и е включил и съдилищата. Това е много – как да го нарека – низко е, г-жо Найденова! Низко е, защото аз го предлагам. Низко е, защото вие трябва да сте опонент на това. Низко е, защото вие имате лични и семейни причини за това. Низко е, защото отново трябва да развиете тезата, че главният прокурор се намесва в работата на съдилищата! Оттеглям предложението си, прокурорската колегия ще се справи с проблема. А за справянето при съдиите ви желая успешна работа. Трябва да покажете, че можете да се справите и да помогнете на колегите", избухна Цацаров. След което просто стана и напусна заседанието, затръшвайки вратата след себе си.
Излизането на Цацаров съвсем не сложи край на словесната вакханалия, която продължи да се излива в съвета и да очертава все по-ясно огромната бездна в отношенията и абсолютната нетърпимост, която вече съществува между членовете му.
Някъде между всички нападки, които членовете на ВСС изсипаха един срещу друг, Найденова все пак успя да се "вклини" и да каже, че каквото и да се е случвало – тя все пак никога не си е позволявала да отправя лични нападки към Цацаров. "Съжалявам, че прехвърля човешки и лични симпатии и антипатии към членове на ВСС, включително и към мен, което се предава и на останалите. Това се пренася в работата, за мен това е недопустимо", каза Найденова. Но градусът на изригналото напрежение беше ударил вече такива висоти, че всъщност никой от колегите й не я чу. Или не даде вид, че думите й имат някакво значение.
Едва ли има спор, че всичко, което се случи, е повече от недопустимо. Не само защото не е благоприлично. А и защото тези хорица, които понастоящем заемат скъпоплатените си местенца във ВСС, всъщност са там не за да размахват кирливите си ризи и да си мерят егото, а за да решават проблемите на редовите магистрати – като тези от пограничните райони.
Но в този скандал всъщност имаше и нещо полезно, дори поучително. Защото той показа нагледно докъде сме я докарали с прословутата съдебна реформа: до никъде. Просто защото "историческият компромис" за разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии се оказа едно безумно упражнение, от което не последва нищо, което да е по-добро за системата.
Грешка се оказа и политическото решение този ВСС да си доизкара мандата. Отношенията между двете групи негови членове, които медиите вече разделиха на "реформаторски настроено малцинство" и "мнозинството около Сотир Цацаров и Георги Колев", са вече дотам нетърпими, че те очевидно не само не могат да работят заедно в полза на магистратите, а дори не се понасят и за малкото време, в което се събират на една маса.
А при това положение същинска реформа няма как да очакваме. Ще получим само следващите скандали. Още малко сега, а с нови сили – наесен…
