Главният прокурор Сотир Цацаров е поискал от Върховния административен съд да излезе с тълкувателно решение, в което да каже ясно кой трябва да плаща адвокатските хонорари, които гражданите "инвестират" в делата срещу налаганите им глоби, когато съдът обяви тези санкции за незаконни.
"При произнасяне по предявени пред административните съдилища искове по чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) от незаконосъобразни наказателни постановления в съдебните актове на ВАС съществува противоречива практика", констатира Цацаров. И като доказателство главният прокурор сочи цял списък на съдебни решения от 2015 и 2016 г., все на върховни съдии от ВАС, които излизат с коренно противоположни становища.
С впечатляваща експедитивност на 9 юни е било образувано тълкувателно дело номер 6/ 2016 г., определен е докладчик по него (съдия Панайот Генков), а на 15 юни дори вече е било насрочено заседание на общото събрание на съдиите, които да го разгледат. Събранието ще бъде на 25 октомври, след лятната съдебна ваканция.
Спорът за това кой да плаща разноските по делата, с които гражданите "събарят" незаконно наложените им от администрацията глоби, не е нов. Отговорът на въпроса привидно изглежда лесен, но всъщност не е. Просто защото в закона не пише нищо. А съдиите не могат да стигнат до единно становище, включително и на последната инстанция – Върховния административен съд. И вече втора година бълват коренно различни и решения.
Да обясним простичко за какво става дума: когато КАТ, ДНСК, митницата, данъчните, общината или което и да е друго ведомство издаде наказателно постановление и наложи глоба, гражданинът има право да я обжалва в съда. Логично е да си наеме адвокат – не всеки разбира от право, а вече дори за юристите е почти невъзможно да се оправят в морето от непрекъснато променящи се законови и подзаконови нормативни актове. Адвокатите обаче не работят безплатно. Пита се в задачата кой трябва да поеме този масраф, ако гражданинът си спечели делото, а наказателното постановление и глобата му бъдат отменени като незаконосъобразни?
От гледна точка на елементарната човешка справедливост отговорът изглежда съвършено елементарен. А е и абсолютно нелогично гражданите хем да изхранват чиновниците, хем да са потърпевши от техни незаконни действия, хем накрая да плащат пак от джоба си, за да ги осъдят. Но у нас между човешката справедливост, буквата на закона и юридическата логика рядко има нещо общо.
При гражданските спорове има принцип: загубилата страна плаща разноските по делото – включително и тези, които са платени за адвоката на опонента. При обжалването на наказателни постановления, издавани от административни органи, обаче такова правило няма, то просто не е записано в закона. Нещо повече: веднъж спечелили в спора срещу администрацията хората (б. ред – и фирмите, защото и сред тях има потърпевши от незаконосъобразни имуществени санкции) са принудени да водят нови, отделни дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), ако искат да си възстановят направените по делата разноски. Но няма никаква гаранция, че ще спечелят тези дела, при все че и вината на администрацията е безспорна, и вредата – също.
Защо? Защото законът изисква вредата (за гражданина или за юридическото лице) да произтича пряко и непосредствено от незаконното действие на администрацията. А съдиите от ВАС не могат да се разберат всъщност за това колко "пряка" трябва да е тази пряка връзка.
Част от магистратите смятат, че тази пряка връзка е налице, защото става дума за пари, платени за защита срещу незаконните действия на администрацията. А никой нормален човек не би тръгнал да плаща за нещо, от което няма нужда. Други състави обаче заемат позицията, че гражданинът сам решава дали да си наеме адвокат, или не – защитата му по тези дела не е задължителна. Освен това възнаграждението за адвокат не следвало пряко от незаконния акт, а се плащало по силата на сключен договор за правна помощ – т.е. връзката не била пряка, а "опосредена".
Втора година този спор "за буквата" на закона (или по-скоро за липсващата част от него) върви с пълна сила между съдиите в цялата страна, но най-страшното е, че той се разразява в последната възможна инстанция: Върховния административен съд. А така се стига до безобразната ситуация крайният резултат от едно дело да зависи само и единствено от това при кой съдия ще попадне.
Подобна липса на предвидимост е абсолютно недопустима за всяка правова държава. Освен това тя поражда напрежение – при това вече не само между съда и гражданите, но и вътре в самата съдебна система. Защото драстичното разминаване между становищата на горната инстанция влияе пряко и върху съдиите по места: те не знаят чия практика трябва да следват. Отделно ситуацията се отразява и върху оценките при атестирането им, защото при атестациите се гледа и броят на отменените актове на съдията. А на практика, както и да си реши делото, всеки съдия е с единия крак "в грешка" – дали ще му отменят решението зависи от това на кой от съставите във ВАС ще се падне делото при обжалването и дали ще улучи "правилния".
В "Параграф 22" още преди месеци разказахме надълго и нашироко за тази "руска рулетка", в която попадат хиляди граждани и дружества, тръгнали да се бранят от чиновниците. Посочихме, че ситуацията е откровено шизофренична и докарва хората до лудост, че тя не работи в полза на и без това сринатото доверие в нашето правосъдие и че има нужда или от спешна законодателна намеса, или от тълкувателно решение, което да спре безобразното противоречие между решенията на различните съдебни състави.
Е, имаме новина: този път явно ни чуха. Друг въпрос е защо трябваше Цацаров да се намеси, за да се стигне до искането за тълкувателно решение. Защото изглежда далеч по-логично този спорен въпрос да бъде повдигнат от председателя на ВАС Георги Колев – все пак разнобоят в становищата е между съдиите в "неговия" съд.
