Всеки български прокурор и следовател е свободен да се среща и да изразява позицията си пред участниците в европейската мисия за анализ на държавното ни обвинение. Но не може да бъде тайна механизмът, по който се получават и провеждат интервютата. Тази позиция застъпи главният прокурор Сотир Цацаров в първия си коментар по темата след пристигането на първата група експерти, които ще оказват техническа и експертна помощ за съставяне на структурния и функционалния модел на разследващите звена у нас. С условието за прозрачност на мисията, което главният прокурор изложи така витиевато, даде да се разбере, че той иска да е наясно с всяка стъпка на гостите от Великобритания, Германия, Испания и Холандия.
Техните действия поначало са защитени от публичност. Определят го общите условия и клаузата за конфиденциалност в споразумението между Службата за техническа помощ към Европейската комисия и правосъдното министерство и прокуратурата. Това важи както за междинните доклади на евроекспертите, така и за окончателния, който трябва да бъде готов в края на годината. На практика съгласно тези правила резултатите от анализа ще бъдат оповестени едва с излизането на следващия доклад по Механизма за сътрудничество и проверка. А именно Цацаров настояваше особено настойчиво мисията да завърши в рамките на мониторинга с мотива да не се стига до двойно наблюдение над правосъдната ни система.
"Искаме всичко, което е констатирано, да бъде публикувано, а не да остане някаква техническа тайна. Тази клауза не ни дава право на каквито и да са изявления. Ние искаме тя да отпадне, защото самият характер на споразумението не може да е таен. Не може да е тайна и това, дали мненията на експертите, които ще бъдат публикувани, в крайна сметка ангажират по някакъв начин органите на Европейската комисия, или са само експертни мнения.
Не може да са тайна и механизмът, по който те получават мнения, и интервютата, които провеждат. Ще дойде момент, в който докладите на евроекспертите трябва да са публични, защото в противен случай мисията се обезсмисля и се натоварва – както нея, така и всичко друго – с едни нереализируеми очаквания или с някаква секретност, която нито е нужна, нито има за какво да се прави“, заяви пред медиите главният прокурор.
Позицията на българската страна (доколкото на това мнение е и правосъдният министър Екатерина Захариева) относно клаузата за конфиденциалност обаче нещо не се връзва с досегашните обяснения. Едва сега Цацаров съобщи, че тази клауза е била една от причините за забавянето на мисията на европрокурорите. По думите му, "поискахме изрично и до момента нямаме разрешение да изнасяме повече от тази информация, за която ви казвам, както и нямаме отговор на въпроса ще бъде ли премахната тази клауза". Не е ясно обаче кога е отправено това искане, защо то е укривано досега и има ли шанс да бъде прието, след като мисията вече е започнала.
Отлагането с няколко седмици на посещението на европейските прокурори предизвика драма сред управляващите заради големите очаквания към тях. Вицепремиерът Меглена Кунева увери, че нямало причина в това да се търси конспирация. А правосъдното министерство обясни отлагането с доуточняване на техническото задание, на методиката на работа и на работните срещи на експертите. Както и с превода на проучваните дела. Публичните въпроси, свързани с подозрения, че това е саботаж на мисията, пък бяха опровергани с обяснението, че предложението за отлагане дошло от Европейската комисия. По същото време обаче започна и редовната експертна мисия по Механизма за сътрудничество и проверка, водена у нас от заместник генералния секретар на Еврокомисията Параскевия Миху.
Пак тогава Захариева каза, че всички разговори остават между страните, но щяла да помоли ако е възможно поне част от анализите по заданието да бъде предоставена на медиите. И подчерта "в прав текст", че Еврокомисията била притеснена от този интерес дотолкова, че помолила датите на посещенията да не бъдат обявявани. И само от думите на главния прокурор стана ясно, че чуждестранните прокурори ще работят "на няколко мисии от по три дни". Само ден след паническите обяснения на Захариева пресцентърът на правосъдното министерство излезе със съобщение, че само в рамките на една работна среща – в присъствието и на чужди посланици в сградата на представителството на Европейската комисия в София, са изчистени всички технически въпроси около мисията и първата група експерти пристига в края на юни.
Очевидно главният прокурор иска да контролира хода на мисията, за да не остане изненадан от резултатите. Прилага се принципът на моркова и тоягата – от една страна, притискат гостите с искания за притеснителна публичност. От друга, им оказват радушен прием и ги четкат с ласкави отзиви. Цацаров окачестви експертите като "изключително висококвалифицирани прокурори" и си позволи да ги противопостави на онези, които посещават България във връзка с мониторинга. Между едните и другите имало "рязък контраст" и сегашните разговори били "изключително конструктивни", защото "това са колеги, с които разговаряхме на абсолютно професионален език".
Едва сега става донякъде ясно и как е направен подборът на делата, които ще проучват чуждестранните прокурори. Те са общо шест. Три от тях е посочила Европейската комисия, а другите три – от прокуратурата. Брюксел е избрал делата за източването на САПАРД, прекратеното разследване срещу бившия червен депутат и лидер на БСП във Варна Борислав Гуцанов, кражбата на фирмата на немския гражданин с български произход Константин Мавродийски. Прокуратурата пък е подбрала делата срещу ексшефа на разузнаването Кирчо Киров, разследванията за корупционните практики в ДАИ и срещу пловдивска група за пране на пари. Според Цацаров това не били "делата, които показват работата на прокуратурата". Но имало нещо като неписано правило двете страни да подходят от различни ъгли – Брюксел поиска дела, в които разследващите се провалят, а държавното ни обвинение – такива, по които "малко или много има успехи".
Особено интересен ще е обаче разборът за действията и актовете на прокурорите и съдиите. Поначало мисията ще анализира разследващата и досъдебната фаза на процесите, но няма как да не разгледа и съдебните актове. Цацаров подчерта, че "това не са дела, които се проверяват като решения, те се проверяват като начин на работа, за да се направят изводи за начина, по който се осъществява разследването".
По някои от тези процеси обаче действията на съдиите са твърде спорни. В крайна сметка всичко беше заметено и никой от участващите в тях магистрати не беше санкциониран дисциплинарно, а някои направиха кариера във Висшия съдебен съвет и в съдебния инспекторат.
Докато в средите на прокуратурата се чуват подмятания, че подобна мисия трябва да прегледа и работата на съда, форумите вземат на подбив цялата история. Според едни европрокурорите трябва да започнат да издават масови разпореждания за задържане на корумпираната държавна мафия, други питат защо не е предвидено те да проведат срещи с гражданите. А трети корят Цацаров, че се докарва пред Брюксел целия в бяло. Някои се занасят със състава на мисията и предлагат спешна промяна – британски прокурор да си заминава заради Брексита и да бъде заместен с прокурор от Исландия, чийто национален отбор по футбол изхвърли Англия от Европейското първенство. А има и прагматични предложения като това на гостите да бъде преведен българският Наказателнопроцесуален кодекс – крайният му формализъм щял да ги откаже незабавно от участие в мисията.
