Три комисии “отсвириха” Марешки

Референдум

В четвъртък (30 юни) трета поред комисия отхвърли референдума на бизнесмена Веселин Марешки. Първа преди седмица "сложи прът" в колелата на неговото всенародно допитване Комисията по взаимодействие с неправителствения сектор и жалбите на гражданите, в сряда същото направи и правната комисия, а накрая дойде ред и на здравната.

Равносметката е, че предложението за референдум, подписано от близо 400 000 българи, ще бъде внесено за разглеждане от Народното събрание с общата позиция на трите комисии, което е такъв референдум да не бъде свикван. Но какво ще стане, зависи от дебата в залата – депутатите могат да решат и друго. Макар че е малко вероятно – просто защото в подписката на Марешки не достигнаха 2600 подписа, за да бъде задължено Народното събрание да произведе референдума.

Марешки прикани народа да се произнесе по пет въпроса:

– подкрепя ли въвеждането на регулация на пазара на горива, така че да се гарантират по-ниски цени в бензиностанциите;

– да се премахне ли ограничението едно лице да може да открие не повече от четири аптеки на територията на страната;

– да отпадне ли напълно държавната субсидия за финансиране на политическите партии и коалиции;

– да се намали ли броят на депутатите наполовина – до 120 души;

– да отпадне ли депутатският им имунитет.

Тези въпроси предизвикаха мощен отпор. Министерството на икономиката изпрати становище, според което въвеждането на държавна регулация на цените на горивата противоречи на принципите на пазарната икономика. Горе-долу същата е позицията и на Българската петролна и газова асоциация.

Министерството на здравеопазването пък скочи срещу питането за аптеките и заяви, че е твърде дискусионно дали този въпрос въобще може да се подлага на такова допитване, тъй като не изглежда да е от национално значение и е свързан единствено и само с интересите на аптеките като търговски субекти.

Що се отнася до броя на депутатите – това е същият въпрос, който задава и екипът на Слави Трифонов в организирания от него референдум. Само че този въпрос президентът Росен Плевнелиев го препрати в Конституционния съд.

Какво ще решат народните избраници ще видим тепърва. Вероятността да има такъв референдум зависи пряко от суетата и страха на депутатите дали "демократският" им имидж няма да пострада точно в навечерието на президентските избори, ако посмеят да не уважат мнението на почти 400 000 българи. Ако бъде допуснат обаче, този референдум има всички шансове да "кацне" в Конституционния съд – поне с някои от въпросите си. А дали и този път Росен Плевнелиев ще го прати там, или ще се търси друг начин, е по-скоро въпрос на договорки.

Междувременно и мъглата около другия референдум – на Слави и екипа му, съвсем не се разсейва. Както вече е известно, три от поставените в него въпроси бяха атакувани от президента пред Конституционния съд. Те са свързани с орязването на броя на депутатите, с електронното гласуване и с прекия избор на местните полицейски шефове от населението.

Делото се падна на съдия Кети Маркова, която бе вкарана в КС точно от Росен Плевнелиев през 2012 година. Тя вече допусна делото до разглеждане и даде 30 дни на заинтересованите страни да представят своите становища. Този срок изтича в началото на юли, а решението се очаква най-рано в края на юли. Едва тогава ще се разбере кои от въпросите в референдума на Слави ще бъдат подложени на гласуване. Тогава ще бъдат задвижени и процедурите, и организацията на самия референдум.  
 

Референдумите правят Швейцария такава, каквато е

Знаете ли какво ще прави средностатистическият швейцарец през февруари 2034 г. например? Вероятно не. Той самият обаче знае – ще ходи на референдум. За всяка година в Швейцария са предвидени четири дати за референдуми, на които гражданите трябва да дадат отговор на около 30 въпроса – това става чрез гласуване в урни, с писма или електронно. А въпросите са от всякакъв характер, включително и за промени в конституцията, за членството в ООН и ЕС.

Тази година вече бяха проведени два такива референдума: първият трябваше да решава дали е налице дискриминация в различното третиране на брачните и небрачните съжителстващи двойки, как да се експулсират чужденците, предложение за промяна относно транзитния трафик през Алпийския регион и за спекулата с храните. А съвсем в началото на юни швейцарците проведоха и втори референдум, на който отхвърлиха така примамливото предложение всеки гражданин да има базов гарантиран доход в примерен размер от 2500 евро.

В Швейцария референдумите се свикват обикновено под формата на "народни инициативи" – там се прави много сериозна разлика между референдум и плебисцит. А плебисцитът не е референдум: това е допитване, инициирано от властта, не от хората. Затова той обикновено обслужва интересите на управляващите – дава легитимация на техните оспорвани решения.

Участието на гражданите невинаги е масово – обикновено по всеки въпрос гласуват тези, които се интересуват от него, които той засяга. Праг за валидността на решението обаче няма. А отговорността, с която те гласуват, е впечатляваща – те действително имат съзнанието, че по този начин реално управляват държавата си.

Това самочувствие на обикновения швейцарец пък оказва твърде "благотворно" влияние върху политиците, които не смеят да приемат лобистки закони – просто защото и те могат да бъдат променяни с референдум. Там, за разлика от България, като те плесне избирателят веднъж през ръцете, си пътник – излизаш от политиката завинаги, защото никой повече няма да гласува за теб. А политик, който да посмее да заяви, че народът още не бил дорасъл да взема каквото и да е решение, просто никога не е имало.

Не Швейцария прави референдуми, а референдумите правят Швейцария това, което е, казват жителите на държавата, която българите отколе се мъчат да догонят. Признават, че са правили и грешки, за които са платили скъпо. Но пък питат:  нима "професионалните " политици  не грешат, даже много по-често? А кой плаща сметката за техните грешки?

Само че, пак според швейцарците, за да я има тази пряка демокрация и тя действително да може да "управлява" държавата, са нужни поне две неща: активни граждани и свободни медии. Без тях референдумите просто са обречени – те неотменно ще бъдат манипулирани и смачкани или просто употребени в нечия полза. А гражданите няма да могат да "разчупят" картелите на властта.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст