Депутатите приеха антикорупционния закон на Кунева на първо четене в четвъртък (30 юни), макар и с множество обструкции и след близо пет часа безумни дебати. От тях стана очевидно, че всички са наясно, че законът е калпав, че няма да остане в този вид и че тепърва ще бъде преработен буквално текст по текст. Но като доказателство за "силна политическа воля" за борба с корупцията проектът все пак бе приет.
Възможността да се задвижват производства срещу властимащите по анонимни сигнали, въвеждането на т. нар. "презумпция за виновност" и "обърнатата" доказателствена тежест, заради която всеки уличен в незаконно забогатяване ще трябва да доказва пред съда произхода на парите си – това бяха двата основни момента, които палиха страстите в пленарната зала. Стигна се до прозрения, че така както е формулирана в норматива възможността за конфискация на имущество, се нарушава конституцията.
Анонимките бяха болна тема и при предишното разглеждане на проекта. Тогава парламентът бламира първия вариант на закона и го върна на вицепремиера Меглена Кунева, за да си го преработи. Ясно беше, че и сега депутатите няма да преглътнат този момент. А на фона на все още пресния спомен за Филип Златанов и за неговите тефтерчета съвсем разбираеми са опасенията, че чрез подобни анонимки опозицията лесно може да се превърне в мишена, която да бъде "удряна", "праскана" или "оправяна" по поръчка.
Сега обаче в дискусията беше внесена и нова тема: как ще става конфискацията на имущество с незаконен произход, което би могло да се установи и у самите депутати – ако се започне проверка срещу тях, включително и по анонимен сигнал.
Законопроектът въвежда презумпция, която основателно стряска: че до доказване на противното всяко имущество, "за което не е установен законен източник на придобиване, е незаконно придобито". А всяко незаконно придобито притежание ще подлежи на конфискация.
Новата порция депутатски критики беше съсредоточена основно върху този текст. Опасенията, че чрез него може да бъдат нарушени правата на "невинни граждани", обаче звучаха повече от лицемерно. По една-единствена причина: същите тези депутати са гласували вече същия този текст, но като поправка към сега действащия закон за конфискация на незаконно имущество. Тази поправка е приета на 11 февруари тази година и според парламентарните стенограми за нея са гласували 100 депутати, без нито един глас "против", нито даже "въздържал се".
Разликата обаче е в това, че тогава Законът за конфискацията, към която е пришивана обратната тежест за доказване, не е застрашавал с нищо депутатите. Той не е предназначен да се бори срещу корупцията сред тях – освен ако не бъдат уличени например в престъпление по служба или за подкуп. А както знаем, такива случаи са твърде голяма рядкост. Освен това същата презумпция съществува и в цялото ни данъчно законодателство, при това от години. А това е факт, за който мнозинството от депутатите упорито отказаха да си спомнят.
Но даже и без тези внезапно избуяли депутатски страхове, няма как да не признаем, че законът наистина е калпав – не само заради обърнатата тежест на доказване или анонимните сигнали. Кусури има и в множество други текстове. И това вече го казаха в становищата си висши съдии, адвокатурата и куп неправителствени организации. Казаха го и депутатите, които го подкрепиха срещу уверението, че между първо и второ четене ще се сформира работна група с участието на всички парламентарни групи, външни експерти и видни юристи, за да бъде той основно преработен. Косвено го призна дори самата Меглена Кунева, която изрази надежда, че между първото и второто четене заедно с депутатите ще се изработи един "още по-силен закон".
Но въпреки всичко законът беше приет – със 130 гласа "за", 28 "против" и 13 "въздържали се". Управляващите демонстрираха, че са борци, червената точка за предизборната им кампания вече е налице. А гласувалите срещу закона депутати – основно от БСП, от АБВ и от "Атака", ще търпят месеци наред също толкова предизборно ориентирани критики – че като са отказали да подкрепят закона, всъщност са защитили мафията.
Но колко ще се "стресне" корупцията – можем да се обзаложим отсега. Просто защото сал един закон съвсем, ама съвсем не стига. Особено ако е направен така, че да не може да свърши работа…
"Рискът анонимните сигнали да се превърнат в бухалки е реален, но той би съществувал и без анонимките. Много от органите – и МВР, и прокуратурата, могат да се сезират по публикации в медиите. Когато трябва, винаги някой услужлив човек ще напише сигнал, може и с псевдоним, и съответният контролен орган ще се самосезира. Това е традиция в България и без да се регламентира изрично, че анонимните сигнали може да са повод за начало на проверка, това може да се направи винаги, стига някой да е набелязан като мишена и да има политическа воля да бъде смачкан. Смятам, че анонимките са по-малкото зло, отколкото безнаказаната корупция. Затова нека и това да бъде прието, но нека завишаването на риска за нарушаването на нашите права и свободи да бъде съпроводено със съответно завишени отговорности за лицата, които ще предприемат действия по анонимни сигнали". Адвокат Михаил Екимджиев
