Проектът за промени в Закона за съдебната власт явно разсъни депутатите в навечерието на лятната им ваканция и те за отрицателно време напълниха парламентарното деловодство с идеи за промени в Закона за съдебната власт. Така между двете четения на закона постъпиха общо 14 предложения. Бедата обаче е, че от голяма част от тях лъхнаха срамна липса на елементарна юридическа грамотност, откровен предизборен популизъм и много страх – да не се "изтърват юздите" над съдебната власт.
Безспорно най-радикални са идеите на група депутати от Реформаторския блок, които отново вадят на дневен ред идеята за създаване на звено за борба с корупцията по "румънски образец" – начело с независим прокурор, който да не е на подчинение на главния. Отделно се предлага и своеобразен "импийчмънт" на главния прокурор – по искане на 121 депутати, или 1/5 от членовете на Висшия съдебен съвет. От ГЕРБ пък предлагат депутатството също да има думата за отстраняване на членове на ВСС, избрани от парламента – това да може да става по инициатива на 1/5 от депутатите. Предлага се съдиите, прокурорите и следователите също да могат да искат "уволнението" на излъчените от тях представители в съвета.
Няма изненади в позицията на ДПС, на които съдийското самоуправление въобще не им хареса. В техния проект за промени се настоява да отпадне възможността съдиите да номинират и изслушват кандидатите за председатели на съдилищата, в които работят. Непримиримостта на ДПС очевидно намира отлик и в ГЕРБ, които също дават "на заден" за съдийското самоуправление – те пък предлагат да се запише, че общите събрания на съдиите "може" да изслушват кандидатите за свои шефове и да дават становища за качествата им.
Сред най-щекотливите предложения пък е това на Емил Димитров-Ревизоро (ПФ), който в странно единомислие с други трима депутати от БСП (сред които и Михаил Миков) настоява на членовете на ВСС и инспектората със закон да им се осигурят "кариерни бонуси" – преместване без конкурс на по-високи постове след края на мандатите им.
Списъкът с депутатските хрумки за ЗСВ е твърде дълъг. Целият може да бъде видян в сайта на Народното събрание и точно сега е моментът да бъдат прочетени, защото част от тях просто няма как да се превърнат в закон – дотолкова противоречат на всякаква логика и здрава юридическа мисъл. Но пък, знае ли човек – все пак сме в България.
