"На общото събрание на Софийския апелативен съд (САС) попитах съдиите какво е тяхното мнение за кандидата за председател. Последва пълно мълчание. А това аз намирам за обезпокоително…" Така шефът на Върховния касационен съд Лозан Панов описа ситуацията в САС в навечерието на избора на новия ръководител на съдилището. От сряда (5 юли) въпросният кандидат вече е председател на апелативния съд и това е Даниела Дончева.
Всъщност, какво се иска от един председател на съд? Същото като за всеки лидер – формален или не: да е заслужил уважението на колегите си, за да може те да застанат зад него и да заработят заедно като екип. За да заслужи това уважение обаче, един председател трябва да е на първо място честен човек. А на второ – добър съдия. Това са двата основни критерия, на които би трябвало да отговаря всеки шеф на съд или прокуратура, избирани от Висшия съдебен съвет. Но подобни кадрови "находки" рядко се случват и това е публично известен факт. И той е илюстриран от дълга поредица от скандали и съмнителни "избори", проведени не само от сегашния, но и от всички предишни състави на ВСС.
Изборът на председател на САС обаче е по-особен, сравним само с този на тримата "големи" в системата – шефовете на ВКС, ВАС и на главния прокурор. Защото Софийският апелативен съд е ключов: той е последна инстанция по същество на всички дела срещу лица с имунитет, каквито са и магистратите, и политиците. Ролята му е решаваща и по делата с огромни финансови и корпоративни интереси – например като това за несъстоятелността на Корпоративна търговска банка. Затова и нуждата точно този съд да бъде независим от всеки външен или вътрешен за системата натиск е огромна.
Точно по тази причина изборът на председател на САС трябваше да е безупречен – доколкото това изобщо е възможно у нас. Особено на фона на поредицата неуспешни процедури, които оставиха две години съда без титуляр на председателския пост. Да припомним, че ВСС последователно отказа поста на всичките досегашни кандидати за него: ексначалника на САС Веселин Пенгезов, Стефан Гроздев, който две години го управляваше като временно изпълняващ длъжността, а за капак "отсвириха", при това на два пъти, и съдия Нели Куцкова.
Обяснимо очакванията към избора бяха големи. Но се получи просто… поредният скандал.
Факт е, че по време на обсъждането на единствената кандидатка за поста Даниела Дончева за професионалните й качества не се чу и една лоша дума. Напротив, всички членове на съвета бяха категорични, че нямат забележки към работата й. Нямаше обвинения и в лично качество – срещу нея не са подавани жалби и сигнали за каквито и да било нарушения.
Единственият проблем пред Дончева се оказа… нейният "управленски капацитет". Липсва й такъв – поне за петима от членовете на ВСС, които гласуваха срещу кандидатурата й.
Защо? Защото първо се разбра, че цели пасажи от концепцията, с която Дончева се яви на този "конкурс", са преписани буквално, при това барабар с правописните грешки, от концепцията на предишния началник на САС – Веселин Пенгезов. Гафът обърка членовете на ВСС. Те срамливо се залутаха в определенията, с които се опитаха да пояснят какво точно се е случило и дали това е плагиатство или само "взаимстване". Но накрая просто предпочетоха да не ровят в дълбокото.
Друг основен "кусур" на Дончева се оказа фактът, че до момента тя беше заместник-председател на Софийския апелативен съд и ръководеше гражданското му отделение. А точно в това отделение, както и в търговското, бяха констатирани проблеми в организацията на работа – при това от две последователни проверки, направени от ВКС. Затова и съвсем логично членовете на ВСС се зачудиха дали Дончева изобщо ще може да се справи с управлението на целия съд. Особено остър беше председателят на ВКС Лозан Панов, който заяви: "Проверките на ВКС показват, че ръководството на САС не е положило почти никакви усилия да изпълни препоръките. Това с особена сила важи за гражданското отделение. Повторението в констатациите на два доклада на ВКС разкрива бездействие в ръководството на САС. А когато това игнориране се повтори два пъти, това говори за стил на управление. Освен това не намерих решение на нито една от посочените проблемни области и в концепцията на Дончева…", констатира Панов.
Но най-сериозно прозвуча съмнението, че Дончева е годна да отстоява независимостта на този толкова важен съд – и срещу политическия натиск, и срещу "любовната прегръдка" на прокуратурата. Особено на фона на собствената й концепция, в която четем: "Прокуратурата има ключова роля в рамките на съдебната система като цяло. В този смисъл смятам в дейността си да стимулирам срещи и дебати между съдиите от САС и представители на прокуратурата, които да бъдат от полза за конкретен напредък и постигане на солидни резултати по дела за корупция и организираната престъпност по високите етажи на властта". А малко по-надолу новият председател на САС уточнява и че като административен ръководител смята "да съблюдава, в рамките на правомощията си по закон, тези производства в САС да приключват по удовлетворителен за обществото начин….".
Вярно, че Дончева не е първият кандидат за съдебен председател, който вписва в концепцията си подобни "реверанси" към прокуратурата. Това вече се превръща в някаква мода – вероятно родена от подозренията, че конкурсите в съдебната власт обичайно печелят кандидатите, които са успели най-много да се харесат на главния прокурор Сотир Цацаров. Но дори самата мисъл за "взаимодействие" с прокуратурата е противна на идеята за независимост на съдиите – все пак прокуратурата е само една от двете равни по тежест страни в процеса, над които съдията е призван да бъде безпристрастен арбитър. Точно затова е недопустимо съдията да води "наказателна политика", да бори корупцията, а още по-малко да преследва "удовлетворителен за обществото резултат".
В крайна сметка и въпреки всичките мнения "против", които се чуха по време на дискусията, Дончева все пак беше избрана за председател на САС от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет – с 9 гласа "за" и 5 "против".
По-важното обаче е друго. И пак го формулира Лозан Панов: това бе първият "ключов" избор за новосформираната съдийска колегия на ВСС. Избор, с който тя трябваше да покаже "в състояние ли е ВСС да бъде двигател на съдебната реформа, или ще е проводник на пълзящото подчиняване на съдебната власт на политически и икономически интереси".
Е, каквото трябваше – беше показано…
