Лидерът на "Атака" Волен Сидеров подобри сериозно резултата от съдебните си премеждия, премиерът Бойко Борисов се оказа в ролята на губещ. По наказателна линия Сидеров спечели срещу прокуратурата в Софийския градски съд с помощта на фамозния съдия Мариян Марков. Срещу него Висшият съдебен съвет започна преди две седмици трето дисциплинарно производство. Делото беше за т. нар. кумулация на присъди, с която се определя едно общо наказание измежду наложените на подсъдимия. При Волен Сидеров те са пет на брой – всички са пробация и бяха постигнати чрез споразумения с прокуратурата.
Държавното обвинение в лицето на прокурор Виктор Тарчев поиска от съда да определи на Сидеров общо наказание от две години пробация, което да бъде увеличено с 1/2 – т. е. срокът да стане тригодишен. Мерките, които предвижда такава пробация, са регистрация по настоящ адрес, срещи с пробационен служител и поправителен труд, изразяващ се в 25% месечни удръжки от заплатата. Така отпадна поисканата от Сидеров пиар договорка в едно от споразуменията по делата пробацията да включва безвъзмезден труд под формата на чистене на паметници.
Сблъсъкът се получи около поисканото от прокуратурата увеличение на общото наказание с 1/2, за което бяха налице законовите условия – лицето да е с повече от едно осъждания, наложените му наказания да са от един вид, а най-тежката санкция по тях да не е достатъчна за поправянето и превъзпитанието му. Тарчев цитира и практика на Върховния касационен съд, според която е необходима по-строга наказателна репресия за лица, "извършили многократно еднородни престъпления, което е проява на престъпна упоритост и изразено нежелание да спазват законите и добрите нрави". Прокурорът посочи, че Сидеров е осъждан пет пъти за извършени общо девет умишлени престъпления. А като депутат заема висша държавна длъжност и спада към категорията лица, за които законът поставя по-високи изисквания във връзка с придържането към установените правила за поведение.
Съдия Мариян Марков обаче беше готов предварително с реакцията си. Той упрекна прокурора, че се опитва да измени споразумението, искайки по-голямо наказание от това, за което вече се е съгласил. Марков подчерта, че при договаряне на споразумение с подсъдимия прокуратурата има активна роля и е можела да иска навреме по-тежко наказание. "С настояването за увеличение на наказанието Софийската градска прокуратура се опитва да заобиколи института на споразумението, а то е среща на волите на две договарящи се страни", мотивира отказа си да уважи искането Марков. И добави, че би се съгласил да увеличи общото наказание, ако определените на Сидеров преди това отделни наказания са били наложени по общия ред, а не с одобряване на споразумения.
Тарчев явно очакваше такъв развой и обяви, че ще протестира съдебното определение, тъй като мотивите на съда са "неверни". Според него обстоятелството, че присъдите са наложени със споразумения, не е пречка за завишаване на общото наказание. А прокуратурата изобщо не е можела да го направи, както твърди Марков, тъй като едва сега се прави цялостна преценка на престъпната дейност на осъдения, което е изключително правомощие на съда. Законът позволява всъщност компромис, тъй като завишаването на определеното общо наказание с 1/2 е определено само като максимум. Долен праг няма и съдът е свободен да прецени с колко да завиши наказанието, като може да добави към него само месец или два. Тезата на Мариян Марков поставя обаче въпроса принципно и нищо чудно различното тълкуване на закона, което правят прокуратурата и съдът, да стане повод за образуване на поредното тълкувателно дело.
Макар и осъден, Сидеров печели на практика и гражданскоправната битка срещу премиера Бойко Борисов. Заведените от Борисов четири дела за клевета бяха обединени в едно производство, по което Върховният касационен съд (ВКС) излезе с окончателно решение. Оказва се, че премиерът печели делото, но вместо да прибере куп пари по исковете за обезщетение, излиза "на червено". На първа инстанция в СГС Сидеров бе осъден да плати бомбастичното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 205 000 лева. После Софийския апелативен съд ги намали на 70 000 лв., които ВКС орязва до 3000 лв. плюс 302 лв. за разноски.
По същото дело Борисов е осъден обаче да плати на Сидеров разноски в размер на 35 225 лева. Простата сметка показва, че удоволствието да докаже, че е оклеветен от лидера на "Атака", ще струва на премиера близо 32 хил. лв., което е абсурдно само на пръв поглед. Проблемът идва именно от разликата между цената на първоначално предявения иск и уважената с крайното съдебно решение част от него. По закон заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Ответникът пък има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. И понеже уважената в полза на Борисов част от иска е далеч по-малка от отхвърлената в полза на Сидеров, последният е в правото да си начисли много по-големи разноски.
Всичко това е трябвало да преценят адвокатите на премиера от популярната фамилия Марковски. На сайта на едноименната кантора е посочено изрично, че наред с участието си в шумни наказателни процеси "Димитър Марковски представлява и настоящия министър-председател на Република България – Бойко Борисов в делата, заведени срещу Волен Сидеров, води и наказателните дела от частен характер на министъра на икономиката Божидар Лукарски срещу Сашо Диков, включително е представлявал множество депутати от ПП "Атака". И макар че първоначалните четири иска на премиера срещу Сидеров са за по 50 000 лв., съдебната практика при тези дела е сравнително ясна. Присъжданите за обида и клевета суми трудно надвишават 1000 лв., което означава че 3000 лв. е доста щедро обезщетение.
Фрапантното в случая е не произнасянето на ВКС, а слагачеството на долните инстанции. Суми от 50 000 лв. и нагоре се присъждат като обезщетения само за кръвнина при умишлени убийства. На никой обикновен човек няма да му бъде присъдено подобно обезщетение, независимо че тенденцията е за плавно нарастване на размера им. За разлика от гражданскоправния ред за обезвреда, рискът от натоварване с разноски не съществува при предявяване на граждански иск в рамките на наказателния процес. Там пострадалите от престъплението могат да искат огромни суми, без да се опасяват, че отхвърлянето им от съда ще ги натовари с разноски.
Миналия месец стана ясно, че е предявен рекорден иск за неимуществени вреди в историята на българското правораздаване. Конституирани като граждански ищци по наказателното дело, близките на убития бизнесмен Огнян Харизанов, поискаха подсъдимият за убийството Божидар Атанасов да им плати общо 1.5 млн. лв. кръвнина за причинените им болки и страдания. Харизанов беше убит през 2007 г. от засада във вилата му в Родопите пред очите на жена си, детето си и техни приятели. Смъртта му остана неразкрита няколко години. Едва през 2015 г. за престъплението бе обвинен Божидар Атанасов, който е подсъдим и по делото за убийството на митничаря Георги Дребчев. Неотдавна ВКС определи кръвнина в размер на 180 000 лв. наред с доживотната присъдата за Атанаска Георгиева за убийството на 8-годишната Александра Тодорова от Поморие. В случая горните две инстанции завишиха сумата, определена от първата на 130 000 лева.
