ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Завоят на Ердоган

турция русия

Възстановяването на отношенията на Турция с Русия и Израел, на което станахме свидетели през последните седмици, сериозно ще се отрази на международната политика с преки последици върху кризата в Сирия, миграционната вълна, туризма и енергийната политика в Средиземноморието. Завоят на президента Реджеп Ердоган може да се тълкува като признание, че страната му е надценила способността си да провежда самостоятелна политика от позицията на водещ играч на международната сцена. Несръчната й намеса на близкоизточната сцена доведе дотам, че тя влоши отношенията си на практика с всичките си партньори – САЩ, западноевропейските държави, Русия и Израел, и фактически изпадна в изолация.

Намесата в Сирия предизвика не само външнополитически затруднения, но и проблеми у дома – вълната от милиони бежанци, възобновените военни действия с Кюрдската работническа партия и терористичните атаки, извършвани както от нейни бойци, така и от сподвижници на "Ислямска държава". Икономическият фактор също не е за пренебрегване. Показателно е, че незабавно след първия телефонен разговор между президентите Ердоган и Путин след влошаването на отношенията им миналата година руският лидер обяви, че отменя забраната руски граждани да летуват в турските курорти. Решението му дойде на фона на новината от турското министерство на туризма, че през май руските туристи са били с 92% по-малко, отколкото през 2015-а.

Още по-голяма е взаимната зависимост по отношение на природния газ – Русия осигурява 57% от използваната суровина в Турция, която на свой ред е вторият й купувач след Германия. И никак не е случайно, че дори в периода на най-тежкото влошаване на двустранните отношения след свалянето на руския Су-24 от турските военновъздушни сили доставките не бяха преустановени, което показва какво значение имат и за двете страни.

Впрочем помирението с Израел също намирисва на ценната суровина, от която има големи находища в Източното Средиземноморие. То отключва реализирането на газопровода между Израел, Кипър и Турция, който според израелски прогнози ще започне да функционира през 2019-а.

Решението на Ердоган да разчупи ледовете с Путин тъкмо в този момент е свързано и с британския вот за излизане от Европейския съюз. "Брексит"-ът направи фактически невъзможно приемането на Турция в ЕС. От трите водещи сили в общността досега – Германия, Франция и Великобритания, именно тази, която бе най-положително настроена към Анкара, вече няма да има роля в общата европейска политика. А както отбелязва коментаторът Кадри Гюрсел от "Ал Монитор", досегашният опит показва, че приемането в съюза на кандидат изисква не само никоя от водещите държави в него да не се противопоставя на влизането му, но и поне една от тях да е благосклонна към претендента и да му оказва политическа подкрепа. В случая с Турция тази роля играеше Великобритания въпреки успокояващите думи на премиера Дейвид Камерън към избирателите в навечерието на референдума, че приемането й ще стане някъде към 3000 година.

Колкото до Франция и Германия, и двете страни нееднократно са изразявали позиции против турското членство. Решението на Бундестага да осъди геноцида над арменците само задълбочи пропастта между Берлин и Анкара (френските законодатели отдавна са го направили), но дори и без него Турция е далеч от Копенхагенските критерии за влизане в Евросъюза и вътрешната политика на Ердоган не придвижва страната в тази посока.

Така логично се стига до сдобряването с Русия. Изнудването на ЕС с мигрантския поток вероятно ще накара Брюксел със скърцане на зъби да отмени визите за турските граждани, но няма да доведе до нищо повече. Сближаването с Русия обаче ще демонстрира на Европа, че тя не е единствената алтернатива на Турция.

Същата ситуация би могла да важи и за турско-израелското сближаване – ако се приеме, че то е демонстрирало пред Москва, че Анкара излиза от дипломатическата изолация в района на Близкия изток и в перспектива може да си осигури алтернативен източник на природен газ.

Затоплянето на отношенията между Турция и Русия отваря една голяма въпросителна в Близкоизточния регион – как ще се разберат Путин и Ердоган за Сирия? Не бива да забравяме, че до разрива се стигна най-вече заради разминаването по отношение на случващото се на юг от турската граница. Главните пунктове, в които досега се сблъскваха интересите на двете страни, бяха два: сирийското правителство и кюрдите. Докато Москва държи на режима в Дамаск и гледа благосклонно на политическата еманципация на кюрдите, Анкара смята Асад за свой враг, а най-големият й кошмар е възникването на кюрдска държава. Последният развой на събитията дава основание да се смята, че някакъв компромис по тези теми е постигнат. Ако приемем, че за Москва базите й в Сирия са главният приоритет, а за Анкара предотвратяването на кюрдския сепаратизъм, това би могло да очертае линиите на евентуалния компромис.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че ротацията във властта трябва да се случи на всяка цена?

Подкаст