Прераждането на Жозе Мануел Барозу от председател на Европейската комисия в банкер от "Голдмън Сакс" продължава да вълнува, и то невинаги позитивно, широката общественост. Президентът Франсоа Оланд определи на 14 юли като "морално неприемливо" новото работно място на Барозу в щатския банков гигант след вота за BREXIT. Ден преди това Париж призова португалеца да не поема поста. А френският министър по европейските въпроси Арлем Дезир коментира, че бившият шеф на ЕК "помага на антиевропейците". Към хора от политици, експерти и обикновени граждани, настояващи за "подходящо решение" за новата позиция на Барозу, се включи и най-големият профсъюз, защитаващ интересите на европейските държавни чиновници – Union for Unity (U4U). Той публикува на 9 юли отворено писмо до Колегията на комисарите, в което поиска "силна декларация" по повод на новия трудов договор на бившия шеф на ЕК.
На 8 юли базираната в Щатите инвестиционна банка съобщи, че Барозу е привлечен за председател без управленски функции на "Голдмън Сакс интърнешънъл" със задача да съветва инвестиционната банка как да реагира и да се справи с шоковете от BREXIT.
В отвореното си писмо U4U подчертава, че номинацията на Барозу, който от 2002-а до 2004-а бе премиер на Португалия, а от 2002-а до 2004-а ръководеше ЕК, "повдига етични въпроси". Преди всичко, защото той председателстваше комисията по време на т. нар. криза на дълга с висок риск, която в действителност бе банкова криза, а "Голдмън Сакс" играеше важна роля в нея. Профсъюзните лидери се интересуват също дали Барозу се е консултирал за новата си позиция с Колегията на комисарите, както изисква Кодексът за почтено административно поведение, и дали Етичният комитет на ЕК е дал становище по новото амплоа на бившия европейски шеф.
От правна гледна точка Барозу трябва да избягва всякакъв конфликт на интереси за период от 18 месеца, след като се е оттеглил от поста си в ЕК. Което значи, че от началото на май 2016-а португалският политик вече не е подвластен на това изискване и не е длъжен да се консултира със сегашната Колегия на комисарите.
U4U обаче настоява за яснота, имайки предвид щедрите месечни възнаграждения на Барозу. По правило в продължение на три години след като бившите председатели на ЕК напуснат този пост, те имат право да получават 60% от тази заплаха, което е по 15 хил. евро на месец. На теория тази сума трябва да ги предпази от офертите за работа, съдържащи съблазни и… потенциален конфликт на интереси. В случая с Барозу и "Голдмън Сакс" според недоволните критици тази презумпция определено не работи, а възнаграждението на новоизпечения банкер по разбираеми причини не бе обявено публично.
Лидерът на португалския радикален Ляв блок – Педро Филипе Соарес, заяви: "Тази номинация показва, че европейският елит, от който Барозу е част, няма срам".
Френският "Монд" поиска в своя редакционна статия ЕК да забрани на бившия си председател да стане служител на "Голдмън Сакс".
Лидерът на делегацията на френските социалисти в Европейския парламент Перванш Бере пък припомни, че през 2010-а имаше предложение за бойкот на "Голдмън Сакс". Тя и колегите й социалисти поискаха ревизия на Кодекса за поведение на комисарите и удължаване на периода за избягване на конфликт на интереси от 18 месеца на пет години, с което да се сложи край на порочния сценарий на "въртящите се врати".
Представителят на политическия център Жан Артюс вкара хумористичен нюанс в случващото се, като написа в "Туитър": "Барозу мисли логично. Той иска да разбере как "Голдмън Сакс" го е измамила за истинското състояние на гръцките публични финанси".
Една от най-острите реакции е на Алберто Алемано – професор по европейско право в парижкия Hautes Etudes Commerciales de Paris, и колегата му Бенджамин Бодсън. Те подчертават, че неразумното решение на Барозу е плесница в лицето на всички европейски граждани, които продължават да защитават европейските идеали дори когато техните политически лидери ги предават. Учените питат защо "Голдмън Сакс" трябва да се възползва от опита на бившия председател на ЕК, от контактите му и от безкрайното му влияние върху преговорите след BREXIT. Те приканват всички "актьори" в пиесата – ЕК, страните членки, членовете на ЕП и гражданите – да върнат нормалността на онези постъпки, които всички продължават да смятат за приемливи. Самият Барозу пък все още би могъл да спаси честта си, като признае, че не е подходящ за тази длъжност.
