Г-н Янев, привлича ли страната ни инвеститорите и какъв тип инвеститори преобладават през последната година.
– Смея да твърдя, че през последната година и половина доста интензивно работихме, за да дойдат и първите резултати. През миналата година разширихме ръста на инвестициите с 22 на сто. Сертифицирахме 12 проекта – в сферата на текстилното производство, на професионалните дейности, на научните изследвания, преработващата промишленост, туризма, здравеопазването и на IT сектора. Голяма част от проектите, които сме сертифицирали към настоящия момент и по които работим сега, са плод на усилията на целия екип на агенцията. От началото на годината до момента имаме сертифицирани девет нови проекта на стойност приблизително 200 млн. лева. Благодарение на тях в следващите три години ще се открият 3000 нови работни места. В момента работим по 19 нови заявления за сертифициране – те са на обща стойност 400 млн. лева. Прогнозираме те да дадат 6000 нови работни места. Искаме не само да продължим с тези темпове на работа, но и да ги ускорим, за да привличаме все повече и повече инвестиции. А оттам – да се ускори максимално развитието на икономиката ни.
Проектите, които изброявате, и стойностите, за които говорите, навеждат на мисълта, че става дума за сравнително малки проекти. А се говори, че у нас пристигат големи инвеститори, но много често се отказват и напускат страната ни. Има ли такива случаи?
– Не, нямаме нито един такъв случай. Поне откакто аз ръководя агенцията. Нещо повече, мисля, че благодарение на нашите усилия се реализираха няколко големи проекта. Ние сертифицирахме проекта за жилищно селище "Плана Хайтс", който е на стойност 53.7 млн. лв. (Бел. ред. – става дума за проекта на израелския инвеститор "А.З.К. пропъртис" в Плана планина за изграждане на селище, разположено на 2000 дка, върху които да се построят 3000 къщи.) Друг голям проект е този за четвъртото разширяване на ремонтната база на ЛУФХАНЗА ТЕХНИК. При него все още завършваме нещата и все още не ми се иска да го посочваме като завършен. Но така или иначе инвестицията в него се очаква да бъде 70 млн. лева. Работим и по един голям проект на китайска компания на стойност 100 млн. лева.
За коя компания става дума?
– Не ми се иска да споменавам имена, докато не финализираме проекта.
Поне кажете за какъв проект става дума?
– За производство на джанти за автомобили.
Непрекъснато се говори, че се правят анализи за привличане на потенциални чуждестранни инвеститори у нас. Кои са приоритетните сектори, към които се опитвате да провокирате интерес към страната ни?
– Сред секторите, към които има сериозен инвестиционен интерес, са производството на части за големите автомобилни концерни, ИТ секторът, аутсорсингът и проекти в сферата на логистиката. И ние се стараем да го поддържаме. Трябва да подчертая, че голяма част от сертифицираните проекти, бих казал половината от тях, са с българско участие.
Българско участие или изцяло български?
– Има и такива с българско участие, има изцяло български. През миналата година имаме два емблематични проекта. Такъв е проектът "Уолтопия". Направиха аренби център за техните нужди – изграждане на стени за катерачи. Този проект е съчетание между иновативни продукти и производство. И е 100% български. Проектьт на "АСАРЕЛ МЕДЕТ", с който те станаха "Инвеститор на годината".
Друг чисто български проект е на "Аркомат – България" за изграждане на фабрика за производство на кабелни снопове за автомобили в Карлово (бел. ред. – на стойност от почти 2 млн. лв).
Ние не правим разлика между чуждестранни и български инвестиции. Смея да твърдя, че компаниите, макар и с чуждестранно участие, които вече са се установили у нас, ние в някаква степен ги третираме като български.
От тази година агенцията има разширени компетентности по отношение на вьзможността да освобождава от данък производствени компании. В кои случаи става това?
– Да. В случаите, когато се реинвестира печалбата на дадена компания в райони с висока безработица. Ще Ви дам и пример. Въпреки намаления щатен състав на агенцията ние, в рамките на 20 дни (причината е, че до 9 февруари компаниите са имали право да подават заявления за освобождаване от данък, а до 31 март е трябвало да внесат годишните си данъчни декларации), успяхме да разгледахме 18 преписки и да освободим от данък тези реално 18 нови проекта. Те не се сертифицират, но компаниите, които ги реализират, се освобождават от данък. Идеята е по този начин те да имат свободни оборотни средства, които да реинвестират в тези райони.
Посочете някои от тях?
– Това са "Магна Пауъртрейн", "Инса Ойл", "Горубсо" и още няколко компании, които работят в изостанали райони, но разширяват производствата си. Общата стойност на освободения данък е 36 млн. лева. А размерът на първоначалната инвестиция по тези проекти е на стойност 86 млн. лева.
Всичко, което казахте досега, звучи оптимистично. Но според официалната статистика на БНБ от началото на годината досега преките чуждестранни инвестиции са намалели в сравнение със същия период на миналата година. Как ще обясните този спад?
– Има няколко обяснения за това. Първото е, че тръгнахме от висока база. През първите три месеца на миналата година ръстът на преките чуждестранни инвестиции беше 3.5%, но към момента ние сме постигнали 70% от това, което сме изпълнили още през първите три месеца на миналата година. Да не говорим, че през тази година се смени и методологията за определяне и отчитане на преките чуждестранни инвестиции. В тази статистика не влизат другите инвестиции, за които вече говорихме – чисто българските. Като преки чуждестранни инвестиции ние сме свикнали да третираме само движението на чуждестранни средства към България, без да отчитаме вложения и на българските компании. Все пак, според данни на Българската банка за развитие, има увеличение на потреблението в България и същевременно отчитаме отново 3% ръст на икономиката.
Можете ли да направите прогноза дали тази тенденция ще бъде преобърната до края на годината?
– Не искам да се ангажирам с конкретни числа, но като цяло съм оптимист. За цялата минала година имахме само 12 сертифицирани проекта. А само за първите шест месеца на тази те вече са девет. А по още 19 събираме документи и те вероятно ще бъдат сертифицирани до края на годината. Така че смятам, че ще успеем да постигнем двойно увеличение. А това само по себе си ще е успех. Нашата основна дейност е свързана с това да сертифицираме проекти. А ако те станат двойно повече, това значи, че сме убедили двойно повече хора да инвестират у нас. Друг въпрос е, че ако инвеститорите не чувстват политическа стабилност, едва ли ще предприемат действия. За жалост в момента, в който Европа излизаше от кризата (2013-2014-а), ние влязохме в тежки политически битки, а това постави страната ни в очите на инвеститорите в категорията "политически нестабилна". Така че нормално е те да загубят интерес. Сформираното силно политическо управление в края на 2014-а рефлектира в силни резултати в началото на 2015-а. И оттук нататък нашата задача е да поддържиме темпото. И както се казва в "Алиса в страната на чудесата" "човек, за да остане на място, тича, а ако иска да отиде някъде, тича два пъти по-бързо".
Това е и основното мото на агенцията. За да наваксаме и дай, Боже, да изпреварим страните от т. нар. Източен блок, ние трябва да тичаме много по-бързо. В тази връзка бяха приети различни документи, свързани с това да подредим системата и някак си да се фокусираме в определени области. Вече имаме иновационна стратегия за интелигентна специализация. Мисля, че на тази база можем сериозно да се фокусираме върху иновациите, а чрез тях да постигнем и по-голям растеж на нашата икономика.
Ако трябва да съпоставите предимствата и недостатъците на инвестиционния климат у нас, какъв извод бихте направили?
– Когато правим сравнение, всъщност трябва да знаем какво с какво сравняваме. В такъв анализ, струва ми се, ще съпоставяме несъпоставими неща. По-скоро можем да изтъкнем силни и слаби страни. И от тази гледна точка мога да кажа, че имаме политическа и икономическа стабилност. Левът е вързан към еврото, имаме валутен борд, имаме нисък бюджетен дефицит – неща, които създават предвидимост по отношение на голямата макрорамка в държавата. Имаме добро географско положение, имаме ниска данъчна ставка – най-ниската в Европейския съюз, имаме като цяло сериозен потенциал в това да се превърнем в лидер в иновационните сектори, имаме и система, изградена с това всичкото, пакетирано в система от насърчителни мерки, предоставени от правителството.
Досега изброявате само какво "имаме". А какво нямаме?
– Публичен факт е, че бизнесьт има затруднения с подготвените кадри, и то тези на средно ниво. Това също е плод на дългогодишни традиционно установени принципи, ако щете и на ментално ниво – в България години наред се насаждаше тезата: "учи, за да не работиш". А в крайна сметка в това да бъдеш един техник на високо професионално ниво има висок елемент на удовлетвореност. Виждам, че към настоящия момент много по-високо става заплащането, когато работиш в сферата на производството и си добър професионалист, за разлика от това да бъдеш или висшист с ниско заплащане, или изобщо да си безработен. Така че това е основната слабост.
Естествено, често се изтъкват и административните пречки. Голям проблем остава получаването на разрешителни в България. Но и в тази сфера мога да твърдя, че според класацията на световната банка Doing business например получаването на разрешително за строеж в България става за 110 дни, което ни отвежда доста надолу в класацията. Но пък в Румъния, с която често се сравняваме, получаването на разрешително за строеж отнема 250 дни.
Визитка
Стамен Янев е роден на 19 септември 1977 г. в София. Магистър е по право от СУ "Св. Климент Охридски", специализирал е в сферата на сливанията и придобиванията, както и в областта на инвестициите. Член е на Софийската адвокатска колегия и е главен асистент в Института за държавата и правото при БАН. От януари 2015 г. е изпьлнителен директор на Агенцията за инвестиции.
