Преди избори се говорят много и все хубави неща. В столетницата БСП най-добре знаят това. Водени от този принцип, през седмицата червените внесоха в деловодството на парламента законопроект за публичните предприятия, предвиждащ засилване на ролята на централната и местната власт в дружествата, където те имат повече от 50% участие.
"Икономика не се прави само с преразпределяне на европейски средства. Държавата и общините трябва да се научат да управляват своя ресурс ефективно. Необходимо е да се спре партийното влияние и назначаването на "калинките" в бордовете на държавните предприятия и да има ясни критерии и механизми за назначаване на висши мениджъри с професионални качества", обясни депутатът от БСП Драгомир Стойнев. По думите му проектът има няколко цели. Първата е да се спре унищожаването и източването на публичните активи и тяхното разпродаване, втората е да се позволи на държавните фирми да бъдат управлявани на пазарен принцип, а третата – да се пресече зависимостта на държавните предприятия от политическите промени. Според Стойнев публичните дружества трябва да се ръководят по най-добрия модел на частните компании, като по този начин те могат да станат инструмент за експанзия на българския национален капитал на външни пазари. "България е единствената държава членка на ЕС, в която няма държавно предприятие, което да навлиза на чуждестранни пазари", отбеляза народният представител, записал се в историята с нереализираните си идеите за реиндустриализация на страната.
На думи звучи добре. Но бегъл прочит на внесения проектозакон навява спомени за близкото минало. Не чак толкова отдавна – в кабинета на Пламен Орешарски вицепремиер бе Даниела Бобева, а Драгомир Стойнев – министър на икономиката и енергетиката. През лятото на 2014-а точно Бобева предложи един проект, който трябваше да изкорени партийните назначения от бордовете на държавните и общинските фирми и да сложи ред в управлението им. Амбициозната му цел бе да преодолее цикличната декапитализация на публичните предприятия и да създаде условия за тяхното устойчиво и конкурентно развитие. Същият документ предвиждаше депутати, министри, заместник-министри, областни управители, заместник областни управители, общински съветници, кметове, заместник-кметове, кметски наместници, председатели на държавни агенции, членове на държавни комисии, изпълнителни директори на изпълнителни агенции, ръководители на държавни институции да не могат да бъдат управители или да влизат в управителните, контролните или надзорните съвети на държавните компании. Освен това изрично се посочваше, че в бордовете ще се назначават само лица, притежаващи необходимата професионална подготовка и квалификация, както и управленски опит, не по-малък от три години. Колкото до ръководството на едноличните търговски дружества с държавно и общинско участие, то щеше да се възлага задължително след провеждането на конкурс. И още – уволнението на мениджъри нямаше да става по политическа прищявка, а само при възникване на основание, предвидено в конкретния договор за управление. В него трябваше да фигурира клауза, задължаваща мениджърския екип да изготвя бизнес програма с конкретни показатели за целия срок на контракта и поотделно за всяка отделна година. Ставаше въпрос за обем на продажбите, печалбата или намаляване на загубата, обслужване на задълженията, обем на инвестициите, поддържане на определен брой работни места и т. н.
Всички изброено го има и в законопроекта, който сега БСП внесе в парламента. По-интересно е обаче какво се случи със стария, разработен от екипа на Даниела Бобева. Той така и не стигна до пленарната зала, а и още при появата му на него не гледаше с добро око нито тогавашното управляващо мнозинство, нито опозицията. Сегашните текстове също едва ли ще бъдат посрещнати радушно от ГЕРБ. Самите "гербери" през миналата година обещаха представители на частния бизнес да влязат в управлението на държавните енергийни дружества, но още тогава писахме, че този ход бе предприет с единствената идея да се тушира напрежението сред големите работодатели, предизвикано от увеличената от 1 август такса "задължение към обществото" от 18.93 на 37.9 лв. за мегаватчас електроенергия. Напрежението стихна и обещанието бързо бе забравено. Сега в законопроекта на БСП се предлага най-малко една трета от членовете на съвета на директорите или на надзорния съвет на публично предприятие да са независими лица. Което със сигурност няма да се понрави на управниците. Та нали, ако допуснат такива експерти в бордовете на държавните дружества, бързо ще лъсне истината за провала на тяхното управление. Ще стане ясно, че години наред там са назначавани "калинки", чиято единствена цел е била да насочват оборота и обществените поръчки към "правилните" хора и фирми, които след това са се отчитали на политическите централи, осигурили им тази хранилка. Показателни са неотдавнашните назначения в бордовете на общинските пазари в столицата – местата там бяха разпределени като топла баница от политиците в местния парламент.
