Положението е страшно. Дори плачевно. Защото след похарчените над един милиард лева за електронизация на административните услуги у нас чиновниците още ни правят на балами. Ето например Агенцията по кадастъра, която е неизменна спирка за всеки, решил да прави каквото и да било с имота си. Та в това вездесъщо ведомство бюрокрацията сякаш е по-силна и отпреди компютърната ера и дори най-бързата (и скъпа) услуга отнема цели три дни. Още по-големият абсурд е, че същите срокове и цени важат дори за издаването на най-обикновено удостоверение за липса на кадастрална карта в един или друг район. Столичната община "Триадица", в която попада и идеалният център на София, е едно от тези места, които нямат одобрена кадастрална карта. Това е известно отдавна и няма как да се промени току-така. Но без удостоверение от агенцията не може – чакаш поне един час за да подадеш заявление, плащаш и след три дни се връщаш да почакаш още поне 30 минути. На всичко отгоре въпросното удостоверение е едно и също за всеки имот и просто потвърждава, че там няма кадастрална карта. Какво пречи да се издава веднага или след заявка през интернет – никой не казва.
Че България е с най-скъпото неработещо електронно управление в света свидетелства и опитът да се извади онлайн удостоверение за семейно положение. Нищо работа за общината и същевременно епично предизвикателство за гражданите. Без квалифициран електронен подпис няма да стигнете до никъде. Но и да притежавате такъв, пак ще ви се наложи да идете до банката, за да платите съответната такса, тъй като системата изисква да приложите копие от платежното (задължително с печат, иначе не важи). Ако нямате скенер вкъщи, ще е добре пътьом да сканирате и качите на флашка документа. И когато седнете пред компютъра, мислейки си, че най-сетне сте приключили, ще разберете, че ви трябва и копие от свидетелството за сключен граждански брак (разбира се, ако имате такъв), което също се налага да приложите в електронен формат. И също е необходимо да се сканира…
Отидете ли на място в общината, мъката не е по-малка. Там ще ви накарат да попълните заявление, в което подробно да посочите хората, които са част от семейството ви, и личните им данни. И това е така, въпреки че щом служителката зад гишето въведе ЕГН-то в системата, всичко, което сте писали, излиза на екрана. Но хайде, няколко реда на ръка ще ги преживеем. Най-неприятното е, че подобно на Агенцията по кадастъра и в този случай е необходимо да се чака цяла седмица, за да получите исканото сведение. Такава ангажираност, такива колосални усилия за чиновника, че няма повече накъде.
Данъчните уж са по-модерни и от миналата година издават безплатни персонални идентификационни кодове. Само че и при тях системата куца. През портала за е-услуги можете да правите разни справки, но не и да получите услуги. Ако подадете през компютъра си искане за издаване на удостоверение за липса или наличие на данъчни задължения, ще трябва да посетите съответната териториална дирекция на Националната агенция по приходите, за да си го получите. И то след цяла седмица чакане, макар информацията да е налична в системата и да изисква натискането на едно-единствено копче за отпечатването й.
Защо е цялата тази дивотия? Ако искаме работещ модел като естонския, слагаме чип в личната карта или в друга пластика, в GSM и т.н. Ако не искаме, измисляме пръстови отпечатъци в здравеопазването, въвеждаме ПИК в данъчните служби, код в социалното осигуряване, електронен подпис и пр. разпокъсани решения, водещи до липсата на реално електронно управление. Колкото и много пари да са похарчени през годините за него, винаги се е работело на парче. Кабели, платформи, сървъри, портали, регистри – и какво ли още не, е поръчвано и плащано без ясна концепция и стратегия. Поради това между всички съществуващи системи липсва съвместимост, а има и ограничения при използваните на определени интернет браузъри, операционни системи и устройства. Също така процесът за регистрация на потребителите и заявяване на достъп до електронни услуги навсякъде е излишно сложен, изискващ многократното въвеждане на информация, която така или иначе е налична в една или в друга администрация.
Преди няколко години бе реализиран пилотен проект за национална система за е-Идентификация, но едва тази пролет бе приет Законът за електронната идентификация. Той ще влезе в сила чак на 21 ноември – поради… невъзможността на администрацията по-бързо да се пригоди към съвременните технологии. Впрочем едва идната седмица правителството ще приеме правилника за прилагането на норматива, който ще уреди алгоритмите за създаването на електронната идентичност, реда за издаването й и изискванията към администраторите и системите.
Какво ще се промени, ако въпросната е-Идентификация заработи? На първо място лесно и сигурно гражданите и бизнесът ще могат да се представят пред институциите. Електронната им идентификация ще е нещо като онлайн лична карта и ще замени всичките сегашни инструменти – ПИК, ПИН, КЕП и други. Все още обаче няма еднозначен отговор на въпроса как точно ще изглежда или по-скоро ще се реализира тази Идентификация. Най-популярният вариант е да се вкара чип в документите за самоличност, само че засега той е отложен от властите. Разбира се, може да бъде издадена самостоятелна пластика или друг вид носител, който да съдържа чип. Законът дава различни възможности – носителят може да е дори мобилен телефон, но който и от вариантите да бъде избран, ще е необходим и четец. Едва тогава ще може да се появим официално в интернет и да искаме услуги от чиновниците.
Важно е също да се знае, че във въпросните идентификатори няма да се съдържа лична информация, както е например при електронните подписи. Логиката е чрез въпросния чип (съдържащ уникален номер) да се представяме на Националния център за електронна идентификация, който по служебен път да проверява данните за нас. Отделните администрации пък ще имат достъп само до тази лична информация, която пряко им е необходима.
Още харочве
347 282 871 лв. са парите, които през следващите четири години ще отидат за подобряване на онлайн услугите. Първата стъпка обхваща 29 проекта за над 100 млн. лв., осигурени основно от оперативната програма "Добро управление". Намеренията са те да бъдат реализирани в рамките на тази година, за да може да се премине към следващите стъпки. В противен случай ще изостанем от плана и току-виж се наложило изработването на нова стратегия, с нови срокове. "Гвоздеят в програмата" за 2016-а е т. нар. Държавен хибриден частен облак. Той ще "глътне" 30 млн. лв. и би следвало да се превърне в единен системен интегратор на електронното управление. С други 6 млн. лв. ще се прави връзка между сградите в системата на правосъдието, която да гарантира надежден и сигурен обмен на информация. Още 204 млн. лв. са заложени за електронните лични карти или други носители, а над 7 млн. лв. ще струват е-поръчките.
Голямото харчене обаче ще започне от догодина. Стартът ще бъде даден с 95 млн. лв. за разширяване на електронната система до всички общини, включително и за осигуряването на бърз интернет достъп. Основен източник на средства в този случай ще е Програмата за развитие на селските райони. С 60 млн. лв. от бюджета пък ще бъдат електронизирани нови услуги в централните, областните и общинските администрации. Нелепото в тази ситуация е, че става въпрос за най-често търсените удостоверителни услуги за гражданите и бизнеса, които би следвало да се трансформират във вътрешноадминистративни, т.е. чиновниците да си набавят информацията сами по служебен път. Например, за да си извадите удостоверение за тежести върху недвижим имот, ви е нужна скица или удостоверение от кадастъра и така се превръщате в посредник между чиновниците от Агенцията по геодезия и Агенцията по вписванията, носейки въпросната скица от едното ведомство в другото. Така е и когато си вадите удостоверение за наследници от общината, за да го представите пред същата тази община във връзка с наследствен имот…
