ВИЗИТКА
Ралица Агайн – Гури е заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор". Родена е на 2 декември 1976 г. в гр. София. Притежава магистърска степен по бизнес администрация от Университета на Оксфорд "Саид Бизнес Скул", бакалавърска и магистърска степен по "Международни икономически отношения" от УНСС. Oт май 2009 г. до юли 2010 г. Ралица Агайн – Гури е заместник-председател на КФН, отговорен за управление "Надзор на инвестиционната дейност". На сегашната си длъжност е избрана от Народното събрание на 24 януари 2014 година.
Втора застрахователна компания в Румъния обяви фалит заради лош резултат при проверките на балансите и проведените стрес-тестове на застрахователните дружества там. След като в края на миналата годината Astra – един от най-големите застрахователи в северната ни съседка беше обявен в несъстоятелност на 27 юли (в сряда), това сполетя и компанията Carpatica. Тези дружества държаха 40% от румънския пазар на "Гражданска отговорност" за автомобилистите.
Тези явления и протичащите в момента одити на балансите на застрахователните дружества у нас дадоха повод в. "БАНКЕРЪ" да разговаря с заместник-председателя на Комисията по финансов надзор, която отговаря за този пазар – Ралица Агайн-Гури.
Г-жо Агайн, при одитите на застрахователите в Румъния са били установени 360 млн. евро дефицит в балансите на тези компании. Какви смятате, че ще са резултатите от проверките на застрахователния сектор в България?
– Като цяло пазарът у нас би трябвало да е в много по-добро състояние от този в Румъния. Един от основните проблеми там беше свързан с достатъчността на резервите в общото застраховане и по-конкретно резервите по застраховката "Гражданска отговорност". Ние, за разлика от Румъния, винаги сме имали много по-високи изисквания към това как да се заделят резерви. Оказвали сме и много по-стриктен контрол. Само през последните две години увеличихме резервите за предстоящи плащания с 35 процента.
А това достатъчно ли е?
– Дали е достатъчно е малко трудно да се каже. Ако говорим за пълна сигурност, вероятно няма да е достатъчно за всички застрахователи. Но като цяло очакванията са секторът да е подготвен. Очакваме проверките да покажат на определени места и недостиг, но се надявам застрахователите да могат да го компенсират с достатъчно подходящи програми за възстановяване.
Все пак това е мащабна проверка, какво влияние може да окаже върху финансовия сектор?
– Няма проверка, която да се отрази негативно. Работата на регулатора е да установи проблемите. Колкото по-рано и навременно стане това, толкова по-добре за цялото общество и за сектора. Пълен абсурд са твърденията на някои хора, че, видите ли, в определен момент прегледът на активите ще се отрази зле. Това само по себе си е логическо противоречие. Няма решение на проблеми във финансовия сектор чрез тяхното замитане. Ако те не се установят, се разрастват и това вече води до фатални последствия.
Какво ще трябва да направят застрахователите при лош резултат от прегледа на балансите или ако не издържат стрес-тестовете?
– При прегледа на баланса одиторите преглеждат активите и пасивите и казват дали активите не са надценени, дали пасивите не са подценени. В резултат на корекции може да се окаже, че има недостиг на капитал, и тогава се правят възстановителни програми и застрахователите трябва или да компенсират недостига на средства, или – както се случи в Румъния, беше отнет лицензът на един от тях – на Astra.
Друг елемент е стрес-тестът. Това е преценка какво би се случило при извънреден стрес. Вероятността да се получи комбинация от няколко възможни негативни събития е много ниска. Примерно едновременно да има шок на пазара и тежко земетресение или тежко наводнение. Или комбинация от трите. Това ще е показателно за регулатора и за самия застраховател, те ще трябва да предприемат мерки да подобрят управлението на рисковете. Но в никакъв случай това още не води непременно до заключение за недостиг на капитал и за необходимост от възстановяване.
При проверките в Румъния било установено още, че няма средства за покриване на щетите при бедствия. Кое събитие би могло да разклати нашите застрахователни дружества според Вас?
– Земетресенията и наводненията са елемент на стрес-теста и не са включени в прегледа на балансите. Кое събитие би било опасно трябва да се реши при изготвянето на техническата документация за стрес-теста. Добре е оценката да се опре на реални събития. Трябва да се види кои са например най-тежките земетресения, които са се случили в България през последните 100 години, и да се предвиди и изчисли какво става при събитие от такъв мащаб и вид.
На какъв етап е подготовката на методологията на стрес-тестовете?
– Ръководството на КФН все още не е започнало процедура, за да обяви обществена поръчка на избор на консултант. Така че провеждането на стрес-тестовете е събитие, което все още предстои да бъде реализирано. Кога ще се случи зависи от председателя на комисията. Надявам се в най-скоро време да няма вече пречки и да бъде взето такова решение.
Значи ли това, че предприемането на стрес-тестовете ще е сред отговорностите на новия председател на КФН?
– Обществените поръчки – от купуване на самолетни билети и химикалки до избор на консултант за изготвяне на методология – се провеждат от председателя и от назначена от него комисия.
Ако проверките на балансите бяха започнали през пролетта, както беше планирано, провеждането им щеше да изпревари процедурата по избор на нов председател на КФН. Това нямаше ли да е по-разумно?
– Не мисля, че е уместно аз да коментирам връзката между избора на председател, стрес-тестовете и прегледите.
